Определение № 663 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1850/2025
- Вид
- Определение № 663
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663 гр. Варна, 05.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501850 по описа за 2025 година
1/ Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 62751/14.07.2025 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието против Решение № 2430/29.06.2025 г. по гр.д. № 1711/2024 г. по описа на ВРС, XIV състав В ЧАСТТА, с която, както следва: е признато за установено, че през периода 10.04.2019 г. - 12.02.2024 г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е извършвала дискриминация по признак “увреждане“ спрямо Г. М. М. чрез поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора - гр. Варна, на осн. чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДкр.; е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да преустанови нарушенията, изразяващи се в поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица, с увреждания на територията на Затвора Варна, на осн. чл.71, ал.1, т. 2 от ЗЗДкр.; е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да плати на Г. М. М. сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от извършената в периода 10.04.2019 г. - 12.02.2024 г. дискриминация, на осн. чл.
71, ал.1, т. 3 от ЗЗДкр., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата – 12.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 71, ал.1, т. 3 от ЗЗДкр.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че ВРС не се е произнесъл по възражението в хода на производството за злоупотреба с право, като се счита, че ищцата цели извличане на полза от превратното упражняване на права чрез предявяване на едни и същи претенции за различен процесен период. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение като като неправилно, като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДкр. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата Г. М. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който се претендира оставянето на въззиваната жалба без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
2/ Депозирана е въззивна жалба с вх. № 67459/21.07.2025 г. на Г. М. М. против Решение № 2430/29.06.2025 г. по гр.д. № 1711/2024 г. по описа на ВРС, XIV състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство с правно основание чл. 71, ал.1, т. 3 от ЗЗДкр. За разликата над сумата от 6 000 лева до пълния размер на претенцията от 90 000 лева. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Релевира се, че не е съобразено от ВРС, че се касае за системно търпяни вреди. Счита, че присъждането на ниски обезщетения за търпяните вреди демотивира ГД да приведе архитектурната среда в съответствие с изискванията на ЕС. Излага се, че първоинстанционния съд не е взел предвид икономическия критерий при определяне на дължимото обезщетение, в т.ч.
2
МРЗ и инфлацията в страната.
Въззиваемата ГД „Изпълнение на наказанията“ в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който се претендира оставянето на въззиваната жалба без уважение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
3/ Депозирана е частна жалба с вх. № 104203/15.12.2025 г. от ГД „Изпълнение на наказанията“ против Определение № 17152/08.12.2025 г., с което се изменя Решение № 2430/29.06.2025 г. по гр.д. № 1711/2024 г. по описа на ВРС, XIV състав, като се осъжда Г. М. М. да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП разноски за производството за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 660 лева вместо посочената в решението сума от 1500 лева.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излага се, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Излага се, че материалният интерес по делото е над 10 000 лева. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение.
Въззиваемата Г. М. М. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че частната жалба е допустима депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Във въззивните жалби и в отговорите на същите не са направени искания за събиране на доказателства.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***., тел. ***; служител за контакти Нора Великова.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4