Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1393 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1134/2026
Вид
Определение № 1393
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • член 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Р. Р. – пълномощник на Х. В. Д. с ЕГН **********, против Определение № 4307/02.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6910/2025 г. на ПРС, I гр. с-в, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 24605/10.03.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 975/05.03.2026 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател намира решението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като адвокатското възнаграждение да се присъди в претендираните от него размери в размер на общо 746,28 евро с вкл.ДДС.

Поддържа, че предвид броя на разгледаните искове и тяхната цена размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Ответникът по частната жалба „Юте Кредит България“ ЕООД не е взел становище по същата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С решение № 975/05.03.2026 г. постановено по гр. дело № 6910/2025 г. на ПРС, I гр. с-в, поправено по реда на отстраняване на очевидна фактическа греша в решението /чл.247 ГПК/ с Решение № 1551/02.04.2026 г., постановено по същото гражданско дело, съдът е уважил предявения от Х. В. Д. против 1

„Юте Кредит България“ ЕООД първоначален иск, като е прогласил за недействителен на осн. член 22 ЗПК сключения между тях Договор за кредит № L328477 от 08.08.2023 г. и е отхвърлил предявения от „Юте Кредит България“ ЕООД против Х. В. Д. насрещен иск за осъждането й да му заплати непогасена остатъчна главница в размер на 1467,57 лева по Договор за кредит № L328477 от 08.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на насрещната искова молба в съда – 11.06.2025 г. до окончателното погасяване. С решението „Юте Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Р. Р. – процесуален представител на ищцата Х. В. Д. сумата от 245,42 евро с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за осъщественото по делото процесуално представителство.

С молба вх. № 24605 от 10.03.2025 г. адв. Р. Р. е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като адвокатското възнаграждение на ищеца да се увеличи до общо 746,28 евро с включен ДДС, от които 472,17 евро с ДДС за защитата по първоначалния иск и 274,11 евро с ДДС за защитата по насрещния иск.

С обжалваното тук определение, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

Ето защо и предвид цената на двата иска, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на ищцата, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд 2 възнаграждение е занижено.

По делото са разгледани два иска – първоначален и насрещен, макар и по принцип същото да не се отличава с фактическа и права сложност, по него ищецът е подал и отговор на насрещна искова молба, проведени са две съдебни заседания, като във второто процесуалният представител на ищцата се е явил, събирани са доказателства, като по искане на ищеца е прието заключение по ССЕ. Ето защо и предвид ориентира, даден в чл.7, ал.1, т.2 Наредбата №1/09.07.2004 г., дължимото се на адв.Р. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред районния съд следва да се определи на 300 евро за първоначалния иск и 200 евро за насрещния иск, или общо 500 евро с начислен ДДС.

Ето защо определението ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което молбата за изменение на решението в частта на разноските ще се уважи частично, като се присъди разликата над присъдените вече разноски от 245,42 евро до дължимата се сума от 500 евро с начислен ДДС, или още 254,58 евро.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4307/02.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6910/2025 г. на ПРС, I гр. с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 975/05.03.2026 г. постановено по гр. дело № 6910/2025 г. на ПРС, I гр. с-в, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 1551/02.04.2026 г., постановено по същото гражданско дело, в частта му относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна" № 38, ет. 1, офис 4 да заплати на адвокат Р. Н. Р. - АК - Пловдив, личен № 1900174740, адрес: гр.

Пловдив, ул. „Йоаким Груев" № 41, сумата от още 254,58 евро - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца Х.

В. Д. с ЕГН **********, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3