Решение № 1517 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110107070 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от *** с която срещу К. Д.

Д., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите в общ размер от 7 114,53 лв. за месечни абонаментни такси, неустойки и лизингови вноски, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът *** твърди, че в периода от 2018 г. – 2022 г. е сключил с ответницата няколко договора за мобилни услуги и договори за лизинг на мобилни устройства и аксесоари. Твърди, че поради неизпълнение от страна на ответницата е прекратил едностранно договорите. Подробно описва връзката между претендираните от него вземания и посочените договори, както и основанията, на които ги претендира. Излага, че задълженията на ответницата са изискуеми, поради което е и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от съда, но поради уведомяването на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и указанията на заповедния съд предявява настоящите искове за установяване на вземанията си. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответницата К. Д. Д., чрез назначения си особен представител, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че претендираните суми са погасени по давност. Оспорва начина на формиране на цените по лизинговите договори и неустойките. Сочи, че ищецът не е представил достатъчно доказателства за реално предоставяне на услугите и за настъпване на предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на претенциите.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.

В съдебно заседание ответницата, чрез особения си представител, оспорва исковете.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представени са договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения сключени 1 между страните за номера ***, **********, ***, ***, ***, от които се установяват уговорени между страните абонаментни планове и предоставени устройства *** и базови аксесоари към тях, за които са сключени отделни договори за лизинг, в които е уговорено, че с подписването им лизингополучателят потвърждава, че са му предадени съответните устройства.

В договорите и споразуменията е уговорено, че в случай на прекратяването на договора преди изтичане срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Представени са фактури, в които са обективирани задълженията на потребителя, произтичащи сключените между страните договори.

По делото са представени още: Ценови листи за абонаментни планове за частни лица;

Общи условия на дружеството по договорите за лизинг и за мобилните услуги; Декларации от потребителя, че е получил общите условия и за обработка на лични данни; Резюмета на договорите за мобилни услуги; Последна покана за доброволно плащане.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и са включени в дневниците за продажби по ДДС. Неизплатените задължения към 10.03.2026 г. са в размер на 7 114,53 лв. Налице са разминавания в изчисляването на някои неустойки в порядъка +/- 0,04 лв., които вещото лице счита, че са заради математически закръгляния. За едната неустойка разминаването е 0,15 лв. Останалите неустойки счита, че правилно са изчислени.

Ответницата не е извършвала плащания на задълженията по фактурите.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията за дължими суми за абонаментни такси и услуги, лизингови вноски и неустойки по сключени между страните договори, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 14583/2024 г. по описа на ВРС, по което заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В случая се претендира установяването на вземания, които произтичат от няколко различни правоотношения между страните и на няколко различни основания в тях, като основано вземанията могат да се категоризират на няколко вида: такси за предоставени мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, компенсаторни неустойки за виновно неизпълнение на задължения по договорите.

I. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по сключените между страните договори за мобилни услуги

Съдът намира представените договори и допълнителни споразумения за валидно 2 сключени. Ищецът претендира сумата от 254,73 лв. по Договор за мобилни услуги № ***от 04.10.2018 г. за мобилен номер ***, сумата от 256,62 лв. по Договор за мобилни услуги № ***от 25.05.2022 г. за мобилен номер **********, сумата от 36,87 лв., по Договор за мобилни услуги № ***от 25.05.2022 г. за мобилен номер ***, сумата от 128,37 лв. по Приложение към Договор за мобилни услуги № ***от 25.05.2022 г. за мобилен номер ***и сумата от 73,62 лв. по Договор за мобилни услуги № ***от 30.03.2021 г. за мобилен номер ***. Размерите се установяват и от заключението на вещото лице.

Видно от представените фактури тези суми са разпределени по различен начин във всяка фактура за отчетния период от 05.05.2022 г. – 04.09.2022 г. В тях са начислени дължимите абонаментни такси за всички мобилни номера, които съвпадат по размер с претендираните от ищеца. Съдът приема, че операторът е предоставил услугите и същите са използвани от потребителя, поради което и се дължи заплащането на тези такси. Макар и ищецът да твърди, че договорите между страните са развалени, поради виновно неизпълнение на ответната страна, то доколкото същите са с продължително и периодично изпълнение, развалянето действа занапред и претенцията за реално изпълнение на възникналите преди това задължения се явява основателна, съответно основателни и са и трите предявени иска за заплащане на абонаментни такси.

II. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени лизингови вноски по сключения между страните договор за лизинг

От представените договори за лизинг се установява, че паралелно със сключването на допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги на ответницата са предоставени устройства, срещу които същата се е задължила да заплати лизингова цена.

Същата е удостоверила с подписването на договорите, че е получила лизинговите вещи, като няма твърдения по делото за обратното, както и няма данни същите да са върнати на лизингодателя. В тази връзка и за лизингополучателя се е породило задължението да заплати лизинговата цена по всеки договор, уговорена под формата на месечни лизингови вноски.

Ищецът претендира сумата от 199,68 лв. по Договор за лизинг за базови аксесоари № ***от 25.05.2022 г., сумата от 270,00 лв., по Договор за лизинг за базови аксесоари № ***от 25.05.2022 г., сумата от 2 447,76 лв. по Договор за лизинг от 25.05.2022 г. за устройство ***и сумата от 2 702,16 лв. по Договор за лизинг от 25.05.2022 г. за устройство *** Задълженията са обективирани в издадените фактури за отчетния период 05.05.2022 г.

– 04.09.2022 г. Към датата на подаване на заявлението падежите на задълженията за заплащане на дължимите лизингови вноски са настъпили. В случая съдът намира, че отново се касае за претенция за реално изпълнение на периодично задължение по срочен договор, поради което и същото се дължи, доколкото няма данни да е било погасено. Претенциите за заплащане на лизингови вноски са основателни, поради което основателни са и предявените установителни искове.

III. По отношение на вземанията за компенсаторни неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, уговорени в договорите и ДС

Разпоредбата, в която са уговорени неустойките, е идентична в договорите и допълнителните споразумения и същата гласи, че в случай на прекратяване на договора по негова вина или инициатива потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Настоящият състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при разваляне на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение, което е в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора. Това е така, защото прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по инициатива на потребителя, 3 доколкото не е отправено такова изявление. Предоставянето им е преустановено едностранно от оператора, поради забава на плащанията (вина на потребителя). След като не се предоставя насрещна престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е сключен. Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на договора следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от развалянето му.

В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази неустойка следва да се установи, че договорът между страните е развален. Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален.

В настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че е уведомил длъжницата и и́ е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил надлежно договорите между страните. Представена е последна покана за доброволно плащане, но липсват доказателства същата да е била изпратена, и съответно да е получена от потребителя. Включването във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на договора, не е равнозначно на изявление за разваляне. Поради тази причина съдът приема, че договорите за мобилни услуги между страните не са били надлежно развалени, поради което и ищецът не може да претендира неустойките по тях. В този смисъл тези искове са неоснователни.

Претендират се от ищеца и компенсаторни неустойки, които са уговорени в договорите за мобилни услуги и допълнителни споразумения, които гласят, че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fdad1e7-6dbc-4675-83e7-248d152595b9