Решение № 4045 от 01.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330107013 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против М. Н. К., с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1215.69 лева - главница по договор за потребителски кредит ********* от ********* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18733/2021 г. на ПРС, както и осъдителни искове за присъждане на сумата от 444.19 лв. възнаградителна договорна лихва за периода 01.11.2020 г. до 03.11.2021 г., 244.41 лева – лихва за забава за периода 02.04.2020 г. до 03.11.2021 г., 332.50 лева – възнаграждение по пакет допълнителна услуга Фаст и 997.50 лева - възнаграждение по пакет допълнителна услуга Флекси по същия договор.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита, че договора за кредит е недействителен, поради което ответникът не дължи вземания по него. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Иска се отхвърляне на исковете. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът дължи заплащане на претендираната главница прави възражение за прихващане на главницата в размер на 1215.69 лева със свои вземания към ищеца, а именно – 87.50 лева – недължимо платена сума по услуга Фаст по същия договор и 262.50лева – недължимо платена сума по 1 услуга Флекси по договора, платени в периода 07.04.2020 г. до 30.05.2022 г., до размера на по-малкото вземане.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18733/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по същество. За вземанията за договорно възнаграждение, обезщетение за забава и възнаграждение за допълнителни услуги заявлението е отхвърлено, което поражда интерес у заявителя да предяви осъдителни искове за тях.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест да установи, вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като докаже пълно и главно, че е възникнало твърдяното правоотношение по договор за потребителски кредит между страните, както и че е изправен кредитор – че е предоставил кредита при предвидените в договора условия, при което за ответника е възникналото задължение за неговото връщане, че в договора е уговорена възнаградителна лихва, както и че е уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги, че е предоставил услугите на ответника, че в договора е уговорено обезщетение за забава, размер и падеж на вземанията, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, за което ответникът е надлежно уведомен, основание да задържи платените суми по клаузи за услуги Фаст и Флекси. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок, както и че е платил на ответника сума в размер на 87.50 лева по услуга Фаст и 262.50лева по услуга Флекси по процесния договор за кредит.

С Определение от 09.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит № ***************** от ********* г. с посоченото от ищеца съдържание, по който е предоставен кредит на ответника в посочения в договора размер.

Безспорно е, че по договора за кредит са останали непогасени следните 1215.69 лева – главница, 444.19 лв. възнаградителна договорна лихва за периода 01.11.2020 г. до 03.11.2021 г., 244.41 лева – лихва за забава за периода 02.04.2020 г. до 03.11.2021 г., 332.50 лева – възнаграждение по пакет допълнителна услуга Фаст и 997.50 лева - възнаграждение по пакет допълнителна услуга Флекси. Не се спори, че М. Н. К. е заплатила на “Профи Кредит България“ ЕООД по договора за кредит сума в размер на 87.50 лева по услуга Фаст и 262.50лева по услуга Флекси.

2

Спорно по делото е дали договорът за кредит е валидно сключен, както и дали са валидно постигнати клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за допълнителен пакет услуги – Фаст и Флекси.

В отговора не са изложени конкретни обстоятелства за недействителност на целия договор за кредит, а само на отделни негови клаузи.

Съдът, обаче има служебно задължение да съблюдава дали договорът не противоречи на императивни норми на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК минимални изисквания за съдържанието на договора.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. В Общите условия, неразделна част от договора, подписани от кредитополучателя и неоспорени от него, е предвидена информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1/.

Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.

Видно от договора за потребителски кредит №************** от ********* г. /л.10/ в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива не са налице.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 637.38 лева /разликата между общата дължима сума по кредита 2037.87 лева – без таксите по допълнителните услуги и предоставения кредит в размер на 1400 лева/, който размер е фиксиран за целия период на договора. Посочен е и лихвен процент на ден – 0.11 %.

В процесния договор, в Раздел VI „Параметри“, е посочена общо дължимата по него сума /включени допълнителни услуги/, а именно 3717.38 лева и как е формирана същата.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също 3 така обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, те са нормативно залегнали.

В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.88 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.

В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за допълнителните услуги.

Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.