Протокол № 107 от 15.03.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 107 гр. Пещера, 14.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100707 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Н. Н., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. З., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦИТЕ Д. Ц., Г. Ц. и Д. З., представлявана от Т. З. и Н.З, уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явяват. Като процесуален представител за тях се явява адв. Х., редовно упълномощена.

За Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр. Пловдив, редовно призовани, не се явява законен представител.

За Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр. Пещера, редовно призовани, не се явява законен представител.

АДВ. З. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо от ДСП- Пещера, в което сочат, че не могат да изготвят социален доклад, тъй като детето не е открито на посочения адрес в гр. Брацигово.

АДВ. З. – Водим допуснатите ни свидетели.

АДВ. Х. – Също водим свидетелите си.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит по свидетелите.

Сне се самоличността им, както следва:

СВ. Й.И.Б – 54 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата – Искам да съм свидетел.

СВ. М.Д.П – 67 г., българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните.

СВ. Д.В Ц. – 77 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана – Роднина съм на страните, искам да съм свидетел.

СВ. А.Н.Х – 66 г., български гражданин, женен, неосъждан, първи братовчед на страните - Искам да съм свидетел.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

След снемане на самоличностите, св. Ц., П. и Х. се изведоха от съдебната зала.

2

Пристъпи се към разпит на първата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

СВ. Б. – Знам, че вуйчо ми Д. Ц. без знанието на майка ми е прехвърлил цЕ.т бащин имот на себе си. Знам, че майка ми и вуйчо ми имат имот, който се намира в гр. Брацигово. Имотът е къща с двор. Той е наследствен от родителите им - така знам. Аз съм израснала там. От цЕ. си съзнателен живот го знам, от детството си го знам имота. Намира се в гр. Брацигово и е първата къща след стадиона. Имотът беше на дядо и баба - Т. Ц. и М. Ц.. Доколкото знам, те са строили къщата. Те си живееха там. След като починаха, първо дядо ми почина, баба ми остана да живее в имота. Тя сама си го поддържаше.

Ние сме я посещавали. Майка ми не живееше в имота, нито вуйчо ми. В този имот не е живяла майка ми след като се е омъжила, нито вуйчо ми. Вуйчо ми след казармата, на 21 г., напуска бащиния си дом и заминава за Съветския Съюз. Там изкара почти 10-15 г. По това време почина дядо ми, а той дори не присъстваше на погребението. След като се върна, той се върна в Пловдив.

Разведе се с първата си жена и остана в Пловдив на квартира. Намери си втората жена, направи си семейство. Изобщо не е живял в бащината си къща.

Баба ми си живееше до последно сама, с наша помощ - на майка ми и моя, защото сме в града, да я наблюдаваме, да й пазаруваме. Аз живея в апартамент, но съм в Брацигово. Баба ми си почина без да е легнала на легло да я гледат, здрава жена. Тя беше гледала второто дете на вуйчо ми, то беше на 2 г., а аз по това време бях бременна с второто си дете. Видях я, беше безпомощна, останала с 2 лв. и вуйчо ми й оставил детето да го гледа за 1 седмица, а те заминали на почивка. Баба ми никога не е напускала къщата и никой не я е гледал. Тя почина през 1992 г. След смъртта й вуйчо ми дойде, защото майка ми си има къща къде да си живее, каза, че е рано да се разбират какво да правят за къщата. Още тогава вуйна ми имаше претенции къщата да е изцяло на вуйчо ми. Имаха спор. Майка ми не е влизала да живее в къщата, но ползвахме двора. Майка ми плащаше данъци, грижеше се за двора, за асмата, смокиня, круша – имаше плодни дръвчета. Тя ползваше плодовете за себе си и за нас. Тя не обираше всичко до край и винаги оставяше за вуйчо ми. Така беше, докато почина моя баща. След като почина баща ми, кавгите между майка ми и вуйчо ми станаха още по-големи. Той забрани на майка ми 3 да ползва двора. Караха се, дори майка ми влезе в болница с високо кръвно, защото разбрал, че е обрала смокинята и отишъл вуйчо ми да й вдигне скандал защо е обрала смокинята. Вуйчо ми никога не търсеше майка ми по никакъв повод. През 2020 г. майка ми се разболя от рак, оперираха я и аз поканих вуйчо ми да отиде да я види. Той е отишъл след една седмица с племенницата, за да искат разрешение да има тя адресна регистрация в Брацигово, заради пандемията. Майка ми е дала такова разрешение. Били са в къщи, не е ходила някъде да дава съгласие за това. Не знам да е ходила пред някой орган да дава съгласие да се регистрират в имота. Обадили са се по телефона в Съвета на служителката, която ги е пратила. Служителка от Съвета ги е пратила в къщата, за да искат разрешение да се регистрира.

Майка ми се е обадила и е потвърдила. Подписала се е под някакъв документ за това нещо. Майка ми възприема имота като бащин имот и имаше права от него. Защо иначе да плаща данъци? Майка ми искаше да разделят етажите – за вуйчо ми да е горния етаж, а за нея - долния, но той не беше съгласен. Да повърне пари, пак не е съгласен. Никога не е заявявала майка ми, че този имот е само на вуйчо ми. Никога не е заявявала, че тя няма права върху имота. Винаги си е претендирала правата. Последните 5-6 години имаха уговорка. Вуйчо беше казал, че е съгласен да й повърне дял, парична сума, за да остане имотът на него. Това го знам от майка ми лично и от вуйчо ми.

След като тя се разболя, той идва при мен да пита как е, а аз му казах да отиде да я види. Питах кога ще й върне парите, казах му, че тя има законно и морално право. Той каза: „Какво морално право има майка ти?“. Казах му, че колкото има право той, толкова има и тя. Той каза: „Няма да дам пари. Ще говоря с вуйна ти“. Това беше последното ни виждане с него и последният ни разговор. Това беше малко след като се е подписала за пребиваване в Брацигово. Това е било 2020 г. април, значи някъде май или юни да е било беше топло. Вуйчо ми никога не е живял постоянно в къщата. Повече от 2-3 дни да дойдат да използват като вила от Пловдив да си починат на по-хладно, не съм го виждала и то това е последните години, откакто има внучка. Иначе през останалото време 2-3 пъти в годината да дойде. Майка ми от доста отдавна няма ключ за имота, заради тези кавги, защото той й го иззе. Вещи на майка ми няма в къщата. Баба ми, когато почина, той допусна майка ми да си вземе нещата от там. Защото той първо претършува, после пусна майка, после мен да си избера нещо за спомен от баба ми. Аз потърсих неща, които баба ми 4 лично ми показа. Ние сме 4 внучки и тя беше изплела на една кука сервизи за хранене. Беше започнала четвъртия. И ми показа, каза че ще има за всяка за спомен. Те бяха взети и продадени. Той не даде нито на дъщеря си, нито нашите. Винаги се чувстваше като пълен собственик на всичко. Той се правеше на бабаит от самото начало. Ние сме прескачали през оградата и свидетелката му, която е отвън, е докладвала, че берем сливи, грозде, идваше и ни правеше скандали. Известно ми е, че Д. е правил ремонти по къщата.

Майка ми не е участвала с пари за тези ремонти. Уговорката беше горният етаж да е на него. Аз съм присъствала на този разговор. Каза, че ще си прави тоалетна и тя му каза да си прави, но каза, че си иска нейното. То й е правил ремонт само на горния етаж. Долният етаж в момента е прогизнал от вода.

Всеки ден минавам през тази къща и гледам отвън. Тя не е измазана, тухлена къща е. Първият етаж е камък, като долният камък видимо е прогизнал от вода.

АДВ. З. – Нямам въпроси.

АДВ. Х. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

СВ. П. – Аз живея в гр. Брацигово в съседство на процесния имот, къщите ни са на калкан. От 1979 г. съм съсед, когато се омъжих там. Когато аз се омъжих, баща му на Д. беше починал, майка му живееше там. Бабата се казваше М. и живееше там. Д. беше в началото, не си спомням първата му жена беше ли там, но след като се ожени, живееха там и момиченцето като се роди, известно време живееха там, докато отидоха в Пловдив. Идваха през уикендите, лятото, ваканциите. В имота постоянно, след като почина бабата, никой не живееше. Бабата не си спомням кога почина. Не знам кой е собственик. Даже мислех, че собственик е Д., защото сестра му има голяма къща и живее със съпруга си и децата си. Не съм знаела, че къщата е обща.

Преди 7-8 г. разбрах, като стана въпрос за покрива - говорихме да оправяме заедно и тогава разбрахме, че сестра му не е съгласна да дава пари за ремонт, да решаваме какво ще правим ние. Тогава разбрах, че къщата на Д. не е 5 поделена и участва и сестрата - Н. Н.. До този момент не знаех, че къщата е и нейна. Не сме били толкова близки, за да знам подробности. Познавам и Н.

Н.. Знам, че е от Брацигово, но не контактувам с нея, само на „здравей – здрасти“ сме. Не съм виждала сестра му в имота, винаги Д. са били и мислех, че след като тя има голяма къща, тази е негова. Никога не съм питала и не съм знаела, просто аз така съм мислела. Идваха Д. много често, почти всяка седмица. Зимата по-рядко идваха, но лятото прекарваха много време там.

Детето, докато беше малко, много често идваха. Гледаха двор отначало майка му сееше разни неща, те продължиха традицията, но след това насадиха дървета и трева. Озелениха двора. Дворът е озеленен преди 5-6 години.

Посадиха дървета. Къщите са залепени с нашата къща, на калкан са. Имаме около 2,5 м. от пътя, имаме ограда и градинка. Техният двор е по-голям от нашия. Влизала съм в къщата след като почина майка му. Преди това не съм влизала. Там бяха вещите, които майка му и баща му са ползвали. След ремонта всичко е сменено от Д. и дъщеря му Т.. Не съм виждала сестра му в имота. На тях и пътната врата им се заключва, има ключ. На два пъти имаше посегателство върху имота им, опитваха се да крадат. Обаждала съм му се да дойде, за да видят пораженията. Това беше преди може би повече от 5-6 г. бяха счупили решетката и бяха изнасяли килими. Не поддържам връзка със сестра му. С тях сме си разменили телефоните и ако има нещо се обаждаме.

Зимата като падна сняг се обадих - преди 3 г. може би падна лозницата и Д. махна лозницата, защото така се случи. Не знам за уговорки между тях. Само като говорихме за покрива, че трябва ремонт, каза, че сестра му не е съгласна да дава пари. Направи се ремонт, Д. беше там, майсторите работиха с него.

Може би преди 4-5 г. беше. Ние правихме 2014 г., а той след това, защото беше в окаяно състояние. Виждаха се изгнили участъци, керемидите бяха паднали. Правеше тоалетни, защото нямаше вътрешна тоалетна, имаше една външна на края на двора. След това смени дограма и почна други ремонти. За по-миналата година знам, че Т. финансираше ремонтите. От Д. го знам това, защото те нямат средства за такъв голям ремонт, те са пенсионери. Тя има хубава работа и правеше ремонти. Това знам от тях. По-миналото лято може би правиха този ремонт. Преди това правеха дограмата, а покрива попредишната година, преди 5-6 г. Дограмата беше след покрива. Не съм чула да имат спорове със сестра му. Само за покрива като каза, че не иска сестра му да дава ремонт, разбрах, че къщата е обща. Не съм я виждала да се грижи 6 за къщата. Не съм я виждала никога. Когато беше жива майка й, я виждах като се връща от работа, да минава да я види. След това не съм я виждала.

Може да е идвала, но аз лично не съм я виждала.

АДВ. З. – Нямам въпроси.

АДВ. Х. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващата свидетелка, със снета самоличност, както следва:

СВ. Ц. – Знам, че Н. и Д. имат къща, която не е преписана на никой и се води на нея и на него. Къщата се намира в гр. Брацигово, на ул. „*“. Тая къща е построена от чичо и чанка - от майката на Н. и Д.. Те са си я построили.