Решение № 2744 от 31.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……

Гр. София, 31.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5274 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2809/07.01.2019 г. на СРС, 32 с-в, по гр. д. № 19233/2018 г. са отхвърлени предявените от Т.Ж.Ц., ЕГН ********** срещу Административен съд София - град (АССГ) и Върховен административен съд (ВАС) за заплащане на сумата на общо 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от продължаващо извън разумния срок съдебно производство, както следва : 3 500 лв. за забавяне на адм. дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ и 1 500 лв. за забавяне на адм. д. № 582/2017 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 22.03.2018 лв. до окончателното изплащане и ищцата е осъдена за разноски.

Решението се обжалва от ищцата Т.Ж.Ц., чрез представителя й с доводи, че е постановено в нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано. Неоснователно съдът не е приложил двете административни дела, чието забавяне се твърди, като е приел че те са служебно известни на съда. Публикуваните на електронните страници на съдилищата документи имат само оповестителен характер и не представляват официални документи. Те не са пълни и окончателни и не е гарантирано съдържанието им. Възразява се и срещу присъждането на разноски в производството в тежест на ищцата. Други доводи във връзка със законосъобразността на решението не са изложени. Моли да се отмени решението на СРС и да се уважат изцяло исковете.

Въззиваемата страна - Административен съд София град (АССГ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата с твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено. Според ответника правилни и съобразени с доказателствата по делото са изводите на СРС, че искът за обезщетение срещу АССГ за сумата от 3 500 лв. неимуществени вреди от забавянето на адм. д. № 6621/2014 г. е неоснователен. Поддържа, че въззивната жалба е бланкетна и моли да се отхвърли, като се потвърди изцяло решението на СРС. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на ищцата.

Ответникът ВАС не е взел становище по жалбата в срока по чл. 263 ГПК.

Контролиращата страна - СГП, чрез представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че в нея не са изложение никакви конкретни основания за незаконосъобразност на решението. Моли да се остави без уважение жалбата, а решението на СРС да се потвърди.

Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда на въззивната проверка, приема следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението, за допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е обвързан от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил всички относими данни и е изложил установената фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло.

Въпреки, че в решението СРС не е дал конкретна правна квалификация, той се е произнесъл по фактите, относими към иска по чл. 2 б ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от забавено правосъдиепо дела, заведени пред АССГ и ВАС.

Неоснователно в жалбата и в производството се поддържа, че СРС е допуснал процесуално нарушение, като не е приобщил целите дела, предмет на спора. Електронните папки на двете дела на официалната страница на АССГ и ВАС съдържат пълни данни за всички извършени от съдилищата процесуални действия и сроковете им, в това число - копия от протоколите от откритите съдебни заседания, в които подробно са описани исканията на страните. При това въззивният съд споделя изводите на СРС, че за разглеждане на спора по същество не е необходимо приобщаване на целите производства.

От данните по преписката, както и от служебно направената справка по делото пред АССГ е видно, че адм. д. № 6621/2014 г. е образувано на 04.07.2014 г., първоначално по искова молба на Д.Р.Ц. и З.К.С.срещу Министерство на образованието, младежта и науката с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нищожен административен акт. На 08.09.2014 г., след отстраняване на нередовности в исковата молба, делото е насрочено в открито съдебно заседание за 13.10.2014 г.

В съдебно заседание ищците са поискали събиране на доказателства. Искането е уважено, за което производството е отложено за 17.11.2014 г. Поради процесуално поведение на ищцата Д.Р.Ц. - не е водила допуснатия й от съда свидетел в съдебно заседания на 17.11.2014 г., делото е отложено. В следващото съдебно заседание на 15.12.2014 г. ищецът З.С.е възразил относно допустимостта на производството.

С определение № 1171 от 09.03.2015 г. АССГ е оставил без разглеждане искова молба на Д.Р.Ц. и З.К.С.срещу Министерство на образованието, младежта и науката с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нищожен административен акт (заповед № 14 - 87/14.09.1995г на МОНТ) и е прекратил производството по адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ, като е отхвърлил искането за присъединяване по делото на исковете на още 22 физически лица.

Определението на АССГ е отменено с определение № 6551 от 03.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4094/2015 г. по описа на ВАС и делото е върнато на АССГ с указания за продължаване на производствените действия и разглеждане на исковете на останалите 26 броя лица, след които и ищцата Т.Ж.Ц.. Следователно за нея производството е започнало едва след връщане на делото от ВАС и насрочването му от АССГ.

В съдебно заседание на 28.09.2015 г. съдът не е дал ход на делото поради нередовното призоваване на част от ищците. Делото е отложено за 19.10.2015 г. След това заседание делото е отлагано изцяло поради процесуално поведение на ищеца на ищеца З.С.– по искания за адвокатска защита и за отвод на съда. Определението, с което искането за отвод е оставено без уважение от 04.11.2015 г. е оспорвано на две инстанции пред тричленен и петчленен състави на ВАС. Последно, по частната жалба на ищеца е образувано адм. д. № 14180/2015 г., по което е постановено определение № 670 от 21.01.2016 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила определението на тричленния състав за без разглеждане на частната жалба срещу определението за отхвърляне искането за отвод.

Последващите действия по делото са свързани с искане за допускане на правна помощ от този ищец, запознаване с материалите на определения служебен адвокат, поредни искания за отвод на състава (общо 4 искания), откази на адвокати от осъществяване на правна помощ на този ищец, определяне на нов служебен адвокат, искания за отлагане на делото от новия адвокат на З.С.– адв. Чолаков. След така извършените действия от състава на АССГ и недобросъвестното процесуално поведение на ищеца, съставът се е отвел с определение на докладчика № 1856/31.03.2016 г. Делото е било разпределено на нов състав, насрочено е било за 15.06.2016 г., като в съдебно заседание са приети двете съдебни експертизи и делото отново е отложено заради процесуалното поведение на ищеца З.С.- за запознаване с писмени доказателства. По негово искане от 16.06.2016 г., с протоколно определение от 29.06.2016 г. делото е спряно, на основание чл. 229, т. 4 ГПК, до приключването на адм. д. № 12394/2014 г. на ІІ отд. АССГ, 34 с-в.

Производството е възобновено и делото е насрочено за 02.11.2016 г. от АССГ, като по него е постановено решение на 05.12.2016 г. – в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК.

Решението е оспорено с касационна жалба пред ВАС, по която е образувано производство на 13.01.2017 г., под № 582/2017 г., на ВАС. Пред ВАС са проведени 5 съдебни заседания – на 17.01.2018 г., 14.03.2018 г., 10.10.2018 г., 05.12.2018 г. и 30.01.2019 г. В с. з. на 14.03.2018 г. делото е спряно, поради смърт на жалбоподател, а впоследствие е възобновено с конституиране на наследници. Съдът констатира, че отлагането на производството е отново поради процесуалното поведение на жалбоподателя – ищеца З.С.– при направен отказ от служебен адвокат от негова страна, недопускане на нова правна помощ и поради искания за поправки на протокол и отвод на състава на ВАС, които са оставяни последователно в съдебните заседания без уважение.

Въззивният състав констатира, че след последното съдебно заседание на 30.01.2019 г. (проведено след постановяване на решението на СРС на 07.01.2019 г.), ВАС е постановил решение № 3005/28.02.2019 г. по адм. д. № 582/2017 г., в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК. Това действие на ВАС следва да се съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт, настъпил в хода на процеса.

При тези данни, които СРС подробно е обсъдил е прието, че не са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на двамата ответници за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от забавено правосъдие и исковете са отхвърлени.

Въз основа на така установените факти, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав споделя решаващите изводи на СРС за неоснователност на исковете.

Както е приел и СРС, с нормата на чл. 2 б от ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г.) е предвидена, като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд нарушения по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл. 2 б от ЗОДОВ. Предвидената по този ред отговорност е деликтна.

ЕКЗПЧОС и приложимия български закон

ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен винаги трябва да бъде конкретна и следва да се направи във всеки отделен случай, като се съобразят заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ критерии: общата продължителност на производството и неговия предмет, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните в производството, както и поведението на техните процесуални или законни представители, на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следователно при преценка разумността на релевантния период на разглеждане на делото, съдът прилага няколко критерия: сложност на делото, поведение на страните и представителите им, поведение на компетентните органи.

Разумността на срока според съдебната практика се преценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.

ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на лица в процеса, спирането и възобновяването на производството и т. н. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Отделните фази от съдебния процес могат да са и по – дълги стига общата продължителност на производството да може да се приеме за разумна, с оглед на всички критерии, следващи от закона и от практиката на ЕСПЧ.