Решение № 260110 от 15.10.2020, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 34/2020
- Вид
- Решение № 260110
- Подписан
- 15.10.2020
- В сила
- 15.12.2020
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№260110/15.10.2020г. 15.10.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, 16 - ти граждански състав
На втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 34 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АКПЗ“ЕООД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника В.С.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 23.08.2016 г. между ответника, в качеството му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за паричен заем № *** при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписването на договора заемателя удостоверил,че е получил Стандартен европейски формуляр,посочващ индивидуалните условия по паричния заем.Съгласно сключения между страните договор за заем заемодателя отпуснал на заемополучателя паричен заем в общ размер на 2000,00 лв.,който бил веднага усвоен и по този начин заемодателя изпълнил задължението си. С подписването на договора и усвояване на сумата от страна на ответника между страните било постигнато съгласие за рефинансиране на друг паричен заем,като било извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения,като процесния договор имал силата на разписка. Ответника се съгласил да върне заемната сума в размер на 2 294,60 лв.,ведно с договорна лихва на 20 двуседмични погасителни вноски,всяка в размер на 114,73 лв. По договора за заем ответника извършил плащания в общ размер на 2528,00 лв.,като дължал главница в размер на 761,59 лв. Относно договорната лихва ответника дължал съща в размер на 31,69 лв. за посочения в исковата молба период. Също така дължал неустойка в размер на 420,72 лв. с оглед затова,че не представил обезпечение по договора. Падежната дата на договора бил на 30.05.2017 г. на която ответника следвало да върне цялата договорена сума по процесния договор и поради това,че не изпълнил това си задължение дължал мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 180,12 лв.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г.и приложение № 1 към него задължението на ответника към кредитора изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности на основание чл.99 ЗЗД.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство заповедта на длъжника била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в срок.
В срока по чл.131 ГПК ответника чрез особения си представител възразява,че иска е изцяло неоснователен и недоказан.Възразява се , че ответника не е бил надлежно уведомен за настъпилата цесия,претендираната неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна. Оспорва се,че възнаграждението пълномощника на ищеца следва да бъде определено от съда,като се прави искане за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответника В.С.Д. редовно призована не се явява,като се представлява от особения си представител,чрез който оспорва иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния е била уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № *** от 23.03.2018 г., по силата на който заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отпуснал на ответника заем по продукт „EasyMax24“ в размер на 2000,00 лв.Било уговорено заемът да се издължи в срок от 40 седмици, на 20 бр. вноски,всяка в размер на 114,73 лв.,съгласно погасителен план съдържащ се в самия договор,при фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %. Годишния процент на разходите бил 41,70 %,като общия размер на всички плащания възлизал на 2294,60 лв. Датата на плащане на първата погасителна вноска била на 06.09.2016 г. и на последната 30.05.2017 г.,подробно изброени в чл.2,т.5 от договора.
С подписването на договора,страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемятеля,като същия заявил,че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № ***,в размер на 1836,26 лв.,като след прихващане заемателя удостоверил,че е получил от заемателя остатъка от заемната сума,като договора имал силата на разписка за предадената,съответно получена сума.
Според условията на чл.4,ал.1,с подписването на договора заемателя се задължил в 3-дн.срок да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения :две физически лица,поръчители,всяко от които да отговаря на следните изисквания-да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение;нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,да няма неплатени осигуровки за последните две години,да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има –кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по лош от 401 „реводен“;поръчителя подписва договор за поръчителство; или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя,за сумата по чл.2,т.7,със срок за валидност 30 дни след крайния срок за плащане на договора.
Според чл.4,ал.2 в случай на неизпълнение на задължението по чл.4,ал.1 заемодателя дължал неустойка в размер на 1402,40 лв.,която се разсрочвала на равни части към всяка от погасителните вноски,като към всяка от вноските се добавяла сума в размер на 70,12 лв.
Съгласно чл.8 било предвидено,че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,заемателят дължал на заемодателя законна лихва за всеки ден забава,като в чл.9 било предвидено,че в случай,че заемателят не изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски,заемодателя имал право да предприеме всички позволени от закона действия за събиране на своето вземане-телефонни разговори,писма и стикери и др.,което можело да доведе да увеличаване на размера на дължимите суми. С оглед на това,че заемателя забавил плащане на погасителна вноска повече от 30 календарни дни,заемодателя бил принуден да направи разходи за събиране на вземането-телефонни разговори,писма,стикери и др.,за което се дължала такса в размер на 9,00 лв. за всеки 30-дн.срок,но не повече от 45 лв.
Също така е представено предложение за сключване на договор за паричен заем от 23.08.2016 г.,подписано от ответника в качеството му заемател,тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД .
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 30.01.2017 год., сключен между „Изи Асет Менджмънт“ АД и „АКПЗ“ООД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.Представени са потвърждения за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД и на основание т.4.8. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Менджмънт“ АД като продавач и „АКПЗ“ ЕООД като купувач с които се потвърждава извършената цесия на всички вземания,цедирани от „Изи Асет Менджмънт“ АД на „АКПЗ“ ЕООД.Представено е Приложение № 1/03.06.2019 г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между„Изи Асет Менджмънт“ АД и „АКПЗ“ ЕООД на 30.01.2017 г.,с което продавачът прехвърлил на „АКПЗ“ ЕООД, следните свои вземания,като под № *** фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем № *** г.С пълномощно от 14.02.2017 г. цедентът „Изи Асет Менджмънт“ АД е упълномощил „АКПЗ“ООД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД всички длъжници,по всички вземания,които дружеството е цедирало на „АКПЗ“ООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.
Липсват доказателства въз основа на пълномощното ,ищецът да е изпратил уведомително писмо до ответника,с които от името на цедента „Изи Асет Менджмънт“ АД го е уведомил за извършената цесия.
Същите пълномощни и уведомление за извършената цесия като част от приложенията към исковата молба,са връчени на особения представител на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422