Определение № 1591 от 03.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1591 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20262100500969 по описа за 2026 година

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба с вх.№ 5234/27.04.2026г. по описа на ДСИ при РС- Бургас, подадена от „ДИНИТА ТУРС“ ООД с ЕИК 102616533 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.17, вх.А, ап.24, представлявано от управителя Яница Ранова- Динева.

Жалбата е насочена срещу следните действия държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело №20262120400222 по описа на ДСИ при БРС: налагане и изпълнение на запор върху банковите сметки на жалбоподателя, връчване на съдебни книжа, извършени след започване на изпълнителните действия.

Сочи се, че изпълнителните действия са били предприети при липса на надлежно връчване на съдебните актове, въз основа на които е допуснато обезпечението. Дружествотожалбоподател не било своевременно уведомено за постановеното определение по ч.т.д.

№131/2026г. по описа на ОС- Бургас, нито му било предоставена възможност реално да упражни правото си на защита преди настъпване неблагоприятните от наложената мярка, при положение, че към момента на образуване на делото и налагане на обезпечителната мярка дружеството- жалбоподател имало качеството на взискател по доставена, но неплатена на молителя по ч.т.д.№131/2026г. на БОС услуга и било изпратило на длъжника си „Балнеохотел Поморие“ АД /молител по търговското дело/ покана за доброволно изпълнение за неиздължена сума за изпълнени услуги и издадени 5 бр. фактури.

Едва след започване на изпълнителните действия, включително налагането на запор върху банковите сметки, били предприети действия по връчване на съответните книжавидно от ръкописните резолюции върху съдебните книжа по изпълнителното дело, което напрактика обезсмисляло правото на защита и противоречало на основните принципи на гражданския процес, включително правото на равнопоставеност на страните и правото на ефективна защита.

1

Намира, че наред с горното следвало да се отчете, че срещу определението за допускане на обезпечението по ч.т.д.№131/2026г. по описа на ОС- Бургас била подадена частна жалба пред Апелативен съд- Бургас. Ето защо жалбоподателят счита, че наличието на висящо производство по обжалване поставя под съмнение основанието на предприетите изпълнителни действия, доколкото същите се основават на акт, чиято законосъобразност е обект на съдебен контрол. Сочи се също, че обезпечителната мярка е несъразмерна на преследваната цел, понеже води до фактическо блокиране на търговската дейност на жалбоподателя и създава реална опасност от настъпване на значителни вреди, несъответстващи на твърдяното от молителя право.

На следващо място се сочи, че изпълнителните действия се развиват в контекта на спор относно съществуването на вземането, като жалбоподателят представил доказателства за наличието на валидно договорно правоотношение и извършени насрещни престации за услуги, с издадени към „Балнеохотел Поморие“ АД фактури, които не били погасени. Т.е.

„Балнеохотел Поморие“ АД имал качеството на длъжник по висящ между страните спор.

Ето защо жалбоподателят счита, че предприетите действия имат характер на средство за упражняване на икономически натиск, а не са необходима и пропорционална мярка за защита на твърдяно право.

В обобщение се заключава, че действията на съдебния изпълнител са процесуално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Иска се от съда да бъдат отменени предприетите изпълнителни действия от ДСИ към ОС- Бургас по изп.д.№222/2026г. за налагане и изпълнение на запора върху банковите сметки на жалбоподателя; да се разпореди вдигането на наложената обезпечителна мярка, съобразно принципа на пропорционалност; да бъдат постановени указания за съобразяване на изпълнителните действияс висящото производство по обжалване на обезпечението.

Като доказателство към жалбата е представено непълно фотокопие от частна жалба срещу определение по т.д.№131/30.03.2026г. на ОС- Бургас.

По делото е приложена и молба с вх.№3236/27.04.2026г. по изп.д.№222/2026г. по описа на ДСИ при РС Бургас, подадена от „ДИНИТА ТУРС“ ООД с ЕИК 102616533, с искане на основание чл.438 ГПК да бъде постановено спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело №222/2026г. по описа на ДСИ при БРС до окончателното решаване на спора. Изложени са подробни съображения.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от „БАЛНЕОХОТЕЛ ПОМОРИЕ“АД представлявано от изпълнителния директор Дарина Маратовна ВалееваСъбева, чрез адв. Илияна Мелконян, с което жалбата се оспорва като недопустима, респективно- неоснователна. Сочи се че същата не попада в приложното поле на чл.435 ГПК, изрично посочващ действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол. Излага се становище, че съдебният изпълнител не е допуснал нарушения на процесуалноправни норми при и по повод осъществени те действия, които са в изпълнение на издадената обезпечителна заповед №16/1.04.2026г. от ОС- Бургас по ч.т.д.№131/2026г.

Сочи се, че съдебният изпълнител е привел в изпълнение представената му обезпечителна заповед. Заявява, че действията на съдебния изпълнител гарантират бъдещия иск, така че 2 длъжникът да не се укрие или разпореди с паричните средства, като същите са предприети незабавно след образуването на изпълнителното дело. Изтъква, че за съдебния изпълнител е ирелевантен факта на подадена частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение по ч.т.д.№131/26г. по описа на БОС.

Моли съда жалбата да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

ДСИ Таня Михова е представила мотиви към обжалваните действия, в което хронологично са описани действията на ДСИ, извършени по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител счита, че действията му по налагането на запора и последващото връчване на съобщения до длъжника са правилни и законосъобразни. Развити са съображения. Моли жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, като съобрази относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело №222/2026г. по описа на ДСИ при РС- Бургас е образувано на 1.04.2026г. по молба на адв. Илияна Мелконян като пълномощник на „БАЛНЕОХОТЕЛ ПОМОРИЕ” АД, въз основа на обезпечителна заповед № 16 от 1.04.2026г., издадена по ч.т.д.

№131/2026г. по описа на Окръжен съд Бургас. Със същата е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „БАЛНЕОХОТЕЛ ПОМОРИЕ” АД против „Данита Турс“ ООД с ЕИК 102616533 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 280445,87 евро, представляваща сбор от дължими суми по издадени от молителя фактури в периода от 4.01.2023г.- 12.01.2026г., която е платена без основание, чрез налагане на обезпечителна мярка: запор върху банковите сметки на „Данита Турс“ ООД в 23 бр. конкретно посочени банки, до размера на исковата сума- 280445,87 евро. В заповедта е допусната ОФГ по отношение фирмата на ответното дружество- „Динита Турс“ ООД /при правилно посочен ЕИК/, но между страните няма спор по отношение на кое дружество е допуснато обезпечението и е образувано изпълнителното дело.

С молбата от 1.04.2026г. е поискано да бъде образувано изпълнителното дело и да бъде извършена справка в БНБ- регистър на банковите сметки и сейфове за банките, посочени в обезпечителната заповед, в които дружеството, срещу което е издадена заповедта, има открити банкови сметки.

С разпореждане от 1.04.2026г. ДСИ е постановил да се образува изпълнително дело, да се извърши справка в БНБ за „Данита Турс“ ЕООД и да се наложат исканите обезпечителни мерки- запор на откритите банкови сметки. Със същото разпореждане е постановено съобщението за наложените запори да се изпрати до ответната страна след налагане на обезпечителните мерки.

На 1.04.2026г. е отправено искане с изх.№6107 по описа на СИС при БРС, адресирано до БНБ, дирекция „Регистри“, управление Банково, за представяне на електронна справка от регистъра на банковите сметки и сейфове за банковите сметки и сейфове на длъжника „Данита Турс“ ООД.

Справката от БНБ е постъпила в СИС при БРС на 1.04.2026г., като в същата са отразени две разплащателни сметки на частния жалбоподател „Динита Турс“ ООД в ОББ 3

АД.

С резолюция от 1.04.2026г. ДСИ е разпоредил да бъде изпратено запорно съобщение съгласно обезпечителната заповед.

На 1.04.2026г. е изпратено запорно съобщение изх.№6115 до ОББ АД, с което на основание чл.400, чл.450, ал.3, чл.508 , вр. с чл.446 и чл.446а от ГПК ДСИ е наложил запор върху банковите сметки на дружеството жалбоподател в ОББ АД до размер на 280445,87 евро. Същото е връчено на представител на банката на 6.04.2026г.

На 14.04.2026г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление по чл.508 от ГПК от ОББ АД за наложения запор. С резолюция на ДСИ, изпълнена на 14.04.2026г. е изпратено уведомление до дружеството- жалбоподател за наложената обезпечителна мярка, което е връчено на неговия управител Иван Динев на 21.04.2026г.

На 27.04.2026г. по изпълнителното дело е депозирана жалбата срещу действията на ДСИ.

При тези факти Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

С действащия ГПК значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. С ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за долустоящите съдилища начин в мотивите към т.8 е разяснено, че с приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, на които е признато право на жалба и то срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител.

Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Възможност да се обжалват действията на съдебния изпълнител се съдържа и в други, казуистично изброени случаи на обжалване действията на съдебния изпълнителчл.462 ГПК, чл.527 ГПК и др.

В конкретния случай жалбата, с която е сезиран настоящия състав на Бургаския окръжен съд не касае никоя от гореизброените хипотези.

Обжалваните действия на ДСИ не представляват същински изпълнителни действия по смисъла на чл.435 ГПК.

Наложения по изп.д.№222/2026г. на ДСИ при РС- Бургас запор представлява 4 действие по налагане на обезпечителна мярка, допусната от съда по реда на чл.400, ал.1 ГПК във връзка с проведено обезпечително производство, като същата цели запазване на наличните парични средства по банковите сметки на жалбоподателя до влизане в сила на решението по обезпечения иск, с оглед реализацията на правата на ищеца по евентуално благоприятно решение по него. Съдебният изпълнител няма право на преценка дали определението за допускане на обезпечението е влязло в сила, още повече, че съгласно разпоредбата на чл.396, ал.3 ГПК изпълнението му не може да бъде спряно поради обжалването на определението с частна жалба. Напротив, съгласно чл.400, ал.1 ГПК той е длъжен незабавно да предприеме действия по привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед. Атакуваните действия не попадат в обхвата на която и да е от хипотезите на чл.435 ГПК, нито е предвидено обжалването им пред съда в специалните норми, уреждащи процедурата, по която се налага запорът върху вземания (чл.400, ал.1 ГПК и чл.507 и сл.