Решение № 76 от 19.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201454 по описа за 2025 година Производството е по чл.63 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. С. В. от с.Червена вода, общ.Русе, против Наказателно постановление № 25- 3393- 000926 от 03.09.2026 г. на Началник РУ 02 ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП- отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева /1022.58 евро/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил нарушението и действията му не са били в насока да осуети проверката на наличие на наркотично вещество в кръвта, а са предпоставени от факта на широко обществено оповестяване на данни за грешни резултати от ползвани при полицейски проверки тестове за наркотици.

Наказващия орган не изпраща представител, но поддържа становище за 1 неоснователност на жалбата.

РРП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.

На 22.08.2025 г., около 00:30 часа, в гр.Русе по ул.“Доростол“ № 73, управлявайки лек автомобил „Ауди“ 80 с рег. № ***, жалбоподателят бил спрян за полицейска проверка от патрул, в чиито състав бил и св.В. Д.ст.полицай при РУ 02 ОДМВР Русе.В хода на проверката лицето отказало да бъде тествано с DRUG TEST 5000 с фабричен № ARRD 0017 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.След това на жалб.В. бил издаден талон за медицинско зиследване с № 291629, като на водача били връчени и 7 броя стикери.В медицинско заведение лицето дало кръв и урина, като на този етап няма изготвено токсикологично изследване.

При така описаните фактически обстоятелства на жалб. бил съставен АУАН СерияGA № 3347667 от 22.08.2025 г., сочещ нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и лично връчен.Въз основа на него е издадено наказателното постановление с наложените административни наказанияглоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение, тъй като се явил за даване на проба за химикотоксикологично изследване, а отказът му да бъде проверен с тест за употреба на наркотично вещество се дължал на увереността му, че използваните от полицейските органи тестове не гарантират точност на резултата, който факт бил общоизвестен.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- ЗППАМ № 25- 3393- 000229 от 22.08.2025 г. на Началник РУ 02 ОДМВР Русе, фискален бон- копие, уведомително писмо от УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, АУАН № 3347667 от 22.08.2025 г., справка за нарушител, справка за собственост на МПС, талон за изследване, ЗППАМ № 25- 3393- 000230 от 22.08.2025 г., писмо от ВПД Директор ОДМВР Русе до Директор на МУ на МВР гр.София, Констативен 2 протокол от токсикологична лаборатория, Определение № 2473 от 05.09.2025 г. на Административен съд- Русе, показанията на св.В. Д.актосъставител.Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., тъй като намира същите за логически последователни и кореспондиращи със съвкупния доказателствен материал.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което има процесуална легитимация да атакува издаденото наказателно постановление.Разгледана по същество, е основателна.

Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление се явяват необосновани и незаконосъобразни.

Видно от обстоятелствената част на акта за нарушение, същият е съставен за това, че в качеството си на водач на МПС жалбоподателят е отказал на посочените дата и място да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в същото време е прието, че е извършил нарушение в този аспект на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и заради неизпълнение на предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Събраните в делото доказателства сочат, че лицето се е явило за даване на проба за химико- токсикологично изследване и този факт се установява безспорно включително и от намиращото се на л.17 писмо от ВПД Директор ОДМВР Русе, съпроводено с Констативен протокол за прием на проба от кръв/урина и придружаващи документи.

При тези обстоятелства, в производството по налагане на административното наказание наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на разследване на спорните обстоятелства. По същество в НП е възпроизведено протИ.речието от обстоятелствената част на акта за нарушение. Посочено е, че В. е направил отказ да бъде тестван с тест за наркотици, но е дал кръв и урина за изследване, и въпреки това същият е наказан за отказ да му бъде извършена проверка с тест и едновременно- неизпълнение на предписание за химикотоксикологично изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

3

Отговорността на жалбоподателя за отказ да даде проба за изследване не може да бъде ангажирана, тъй като очевидно този факт не кореспондира със събраните доказателства.

От друга страна, съдът констатира, че наказващият орган не е представил в преписката писмени доказателства за съответствието на средството, с което полицейските органи са искали да тестват водача, с нормативните разпоредби, касаещи реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на водачите на МПС. Според Наредба № 1/20217 г. регламентираният ред е чрез използване на тест, определен със Заповед на министъра на МВР.Очевидно е, че след като тези тестове нямат характерна технически средства, следва да се събират и прилагат доказателства и за срока им на годност и начина на съхранение.Такива, наред със заповедта за одобряването им, в преписката липсват и този факт поражда съмнение за законосъобразността на начина, по който полицейските служители са искали да проверят водача за употреба на наркотични вещества.

Извън посоченото, по същество- ако се приеме, че целта на извършената на жалбоподателя проверка е била действително да се установи управлявал ли е МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, то конкретно изследването на това обстоятелство е обезпечено и извършено от медицинските органи. Фактът, че понастоящем това изследване не е направено е извън действията на жалбоподателя и не може да му се вмени в отговорност.Лицето е дало кръвна проба, като е съобразило реда по цитираната Наредба № 1, изпълнило е задължението си като водач и то в процедура, която е законово регламентирана и законосъобразно реализирана.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и подлежащо на отмяна изцяло.

В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани разноски и същите са дължими на основание чл.63 д от ЗАНН.Като съобрази правната сложност на делото, изготвените от пълномощника книжа в производството, участието му в открити съдебни заседания, съдът намира, че претендираната сума от 500 лева за адвокатски хонорар е обоснована и следва да бъде присъдена изцяло, платима в евровата й равностойност, в полза на жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25- 3393- 000926 от 03.09.2025 г. а Началник РУ 02 ОДМВР Русе, с което на И. С. В. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева /1022.58 евро/ и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на И. С. В. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, разноски по делото – евровата равностойност на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от известяването му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5