Присъда № 14 от 31.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 14/31.10.2024 г. по ВНОХД № 149/2024 г. по описа на Окръжен съд - К.

С Присъда № 4/11.03.2024 г., постановена по НОХД № 223/2023 г., Районен съд – Момчилград е признал М. Р. К., с ЕГН ********** за невиновен за това, че на 22.09.2022 г. в с. Р., общ. Д. се заканил на М. Й. М. от гр. К. с престъпление против неговата личност – убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Против така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – Момчилград, във връзка с който е образувано настоящото производство. В протеста се излага твърдение, че присъдата е неправилна. Същата не кореспондирала със събрания доказателствен материал по наказателното производство. Посочва се, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. НА.це били всички елементи от състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Прокурорът предлага Окръжен съд - К. да постанови присъда, с която да отмени протестираната такава и да постанови нова, с която подсъдимия М. Р. К. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание съобразно повдигнатото му обвинение и събрания доказателствен материал.

В Окръжен съд – К. е постъпило допълнително изложение към протеста с вх. № 1708/17.04.2024 г. В същото е посочено, че в нарушение на чл. 14 от НПК първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да формира вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените материА.. Събраните доказателства не били изследвани прецизно, което довело до необективното им тълкуване и по този начин се достигнало до нарушение на материалния закон. В изложението е посочено, че в мотивите си решаващият съд приел, че липсва осъществен състав на деяние по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК; че от обективна и субективна страна подсъдимият М. К. не е осъществил престъплението по чл.

144, ал.3, вр. с ал.1 от НК; и че е имало осъществено насилие от страна на подсъдимият М. К. над свидетеля М. М., но не е установено с категоричност, че е имало заплахи с убийство с нож, тъй като единствения незаинтересован от изхода на делото свидетел, който бил и очевидец – Р. А., бил категоричен, че нож не е видял. Същият този свидетел видял и кръвта по врата на М. М., но не и раната. Прокурорът посочва, че според съда никой от свидетелите не сочел, че е видял рана по врата на пострадА.я. Странно, според решаващия съд, било и поведението на М. М., тъй като не бил посетил здравно заведение в същият ден, а на следващия ден, а и жалбата в полицията била подадена 6 дни след случая, като в същата липсвало оплакване за отправена закана с 1 убийство. ПодА.ят протеста и допълнителното изложение прокурор счита, че от събраните и надлежно проверени в хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин е установено, че подсъдимият М. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Прокурорът отбелязва, че съдът е игнорирал показанията на пострадА.я М. М., а тези показания се подкрепяли от показанията на св. Р. А., който макар и на разстояние от мястото на събитието видял, че двамата (подсъдимият и пострадА.ят) се търкаляли, и че подсъдимият М. К. имал нещо в ръката си. След като М. М. отишъл до колата, св. Р. А. видял кръв по врата му, както и възприел страха у пострадА.я.

Показанията на М. М. относно отправената закана с убийство и че тази закана е била в състояние да възбуди у последния основателен страх за осъществяването й, се подкрепяли от св. Т. Д., пред която пострадА.я разказал за случилото се. Последната видяла раната по врата на М. М., възприела притесненията му, както и охлузванията по краката му. ПострадА.ят обяснил на св. С. Б. – служител на ***, извършил полицейската проверка, че на мястото на инцидента е имало спор между него и М. К.; че М. К. е изкарал нож, с който му причинил порезна рана на врата; както и че подсъдимият М.

К. отишъл до св. Р. А., който бил в колата, и му казал: „Прибери този боклук, иначе ще го изхвърля в дерето“. Прокурорът отбелязва, че още на етап предварителна проверка по случая, който период е близо до датата на събитието, св. С. Б. забелязал, че М. М. бил притеснен. Съдът бил игнорирал и заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, според която на пострадА.я били причинени плитка порезна рана по задната повърхност на шията и оток и охлузване на кожата в областта на дясната колянна става. Показанията на свидетелите били безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се подкрепяли от останА.я доказателствен материал, в това число и от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза. По отношение на обясненията на подсъдимия М. К., че М. М. паднал по стълбите и че той извикал св. Р. А. да слезе от колата, за да помогне на пострадА.я, същите не се подкрепяли от никакви други доказателства по делото, като очевидно било, че същите били средство за защита. По тези съображения прокурорът счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. НА.це били и всички елементи от състава на престъплението по чл.

144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, като не са подадени възражения срещу него.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира, че присъдата на районния съд е неправила, немотивирана и като такава незаконосъобразна. Счита, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че подсъдимият е извършител на престъплението, за което е предаден на съд. Доказателства в тази насока били основно показанията на М.

Й. (М. Й. М.), от които показания се установявало, че на инкриминираната 2 дата са му отправени закани за убийство, причинено му е порезно нараняване в областта на врата, което се е случило при сбиване или боричкане. Тези показания на пострадалото лице били във взаимовръзка с показанията на св. Р.

А., който придружавал М. Й. по време на инцидента, намирал се е на разстояние от около 50 метра от мястото на събитието и възприел това, което се е случило. Прокурорът счита, че показанията на св. Р. А., дадени в хода на досъдебното производство и четени във въззивното съдебно следствие, следва да бъдат кредитирани, защото били дадени непосредствено след събитията през 2022 г. Отбелязва, че е нормално към настоящият момент – две години след събитията, свидетелят да не си спомня в детайли същите. Във взаимовръзка с тези показания били и показанията на св. Т. Д., според която след отправените му закани пострадА.ят бил силно уплашен и притеснен.

Извършената по делото съдебномедицинска експертиза установявала порезно нараняване в областта на шията на пострадА.я, което в допълнителна степен било във взаимовръзка с показанията на свидетелите М. Й., Р. А. и Т. Д.. С оглед на тези доказателства прокурорът счита, че деянието, в което е обвинен подсъдимия, е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание такова, за каквото е пледирал прокурора пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с назначения му служебен защитник – адв. Х. К. от АК – К.. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия посочва, че от събраните по делото доказателства в производството пред Окръжен съд – К. категорично не се установило, че неговият подзащитен е извадил нож и е причинил наранявания на пострадА.я М. Й.. Категорично било установено, че пострадА.ят е имал дълг в размер на 5000 долара, който не е изпълнил, и това бил повода за срещата. Отбелязва също, че действително имало спор и боричкане, но по никакъв начин не се установявало, че на пострадА.я са причинени от подсъдимия порезни рани в областта на врата с нож. Категорично не се установявало и че при И.ето на срещата подсъдимият е държал нож, а на място насред пътя човек не можело да изкара нож и то с размер около 50 см. Установено било, че свидетелят е предложил на пострадА.я да го закара в болница, но последният отказал, като бил отказал това и когато се прибрал у дома при жена си. Вярно било, че тя свидетелства, че бил притеснен, но имало достатъчно доказателства, че той бил притеснен от нещо друго и му било прилошало по време на това спречкване. Според защитника няма доказателства, които да установяват, че подсъдимият е нанесъл тези порезни рани. Моли въззивния съд при решаване на отговорността на подсъдимия да обърне внимание на показанията, дадени от пострадА.я в хода на досъдебното производство при проведен разпит на свидетел от 08.09.2023 г. – л. 80 от ДП. В заключение отправя молба да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отклонен протеста на районния прокурор и присъдата на Районен съд – Момчилград да бъде оставена в сила.

Подсъдимият М. К. поддържа казаното от неговия адвокат, като заявява, че не е имал нож в ръката си. В последната си дума посочва, че предоставя на 3 съда за решението.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадения протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след собствен анА.з на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е депозиран в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Р. К. е роден на **.**.**** г. в с. У., общ. Д., обл. К., с постоянен адрес - с. Я. № **, общ. Д., обл. К., български и турски гражданин, разведен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. К. и пострадА.ят М. М. се познавА. отдавна. На 22.09.2022 г. св. М. М. помолил св. Р. А. да отиде с него до с. Р.. Последния се съгласил и с автомобила на М. М. отишли до посоченото село. Докато се намирА. в с. Р., общ. Д. пострадА.ят М. М. се обадил на подсъдимия М. К., тъй като разбрал, че последния го е търсил и се разбрА. да се срещнат на разклона за с. Р., общ. Д.. Към този момент двамата имА. неуредени финансови взаимоотношения във връзка с покупко – продажбата на лек автомобил, които били повод за срещата между двамата. М. М., заедно със св. Р. А., потеглили за уреченото място. Те пристигнА. на разклона преди подсъдимия, като св. М.

М. слязъл от автомобила и отишъл на беседка, намираща се на посочения разклон, а св. Р. А. останал в колата. След известно време с автомобил пристигнал и подсъдимият М. К., паркирал пред автомобила на пострадА.я и отишъл при него на беседката. След като св. М. М. видял, че подсъдимият се приближава към него, се изправил и му подал ръка за поздрав. В този момент М. К. бутнал ръката на М. М., извадил нож, който се намирал под якето му и започнал да го върти, от които действия св. М. М. се изплашил. Подсъдимият бутнал пострадА.я, вследствие на което последният паднал на земята, като в този момент подсъдимият М. К. опрял ножа във врата на св. М. М. и го порязал. По време на тези действия подсъдимият М. К. казал на св. М. М., че ще го убие на турски език, което последния разбрал, тъй като разбирал езика.

На пострадА.я му прилошало, като подсъдимият му помогнал да се изправи.

През това време св. Р. А. се намирал в автомобила, който бил паркиран на около 50 – 100 метра от посочената беседка. Забелязал, че двамата започнА. да си говорят, като след това се обърнал. В един момент чул викове, обърнал се към пострадА.я и подсъдимия и видял, че св. М. М. е на земята, а подсъдимия М. К. се намирал върху пострадА.я, като забелязал, че подсъдимия държи някакъв предмет в ръката си. Не чул какво си говорят двамата, тъй като бил далеч. Посоченият свидетел се изплашил и затова не слязъл от автомобила.

Разпечатката съдържа 23 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fd9ae94-36f1-4142-a15d-1337eb6eca96