Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1422 от 03.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 132/2024
Вид
Определение № 1422
Подписан
03.06.2024
В сила
03.06.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500132 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4 против Разпореждане № 3190 от 20.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 1412/2023г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД в частта, в която се претендира да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение за сума в размер на 146, 35 лева, представляваща такси, начислени за периода от 25.01.2023г. до 08.09.2023г. и за сума в размер на 108 лева, представляваща обезщетение за уведомяване, начислено за периода от 06.10.2023г. до 04.12.2023г., както и за разликата над уважения размер за платена държавна такса от 45, 13 лева до пълния претендиран размер от 50, 22 лева и над уважения размер за платено адвокатско възнаграждение от 458, 92 лева до пълния претендиран размер от 510, 65 лева против длъжника Н. В. Б..

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса и заплатена и жалбата е депозирана в преклузивния срок – съобщение за постановеното разпореждане е получено от жалбоподателя на 1

02.01.2024г., а частната жалба е депозирана чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.01.2024г.

С частната жалба се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за сумите, за които първоинстанционния съд е отказал да уважи депозираното заявление.

С частната жалба се посочва, че претендираната такса от 146, 35 лева не противоречи на добрите нрави и не цели неоснователно обогатяване на заявителя, не противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, тъй като същите не представляват разходи по управлението на кредита и кредиторът не може да предвиди начисляването им, съответно – включването им в договорната лихва или обезщетението за забава. В жалбата се посочва, че съгласно чл. 78 от ГПК на ищеца – респективно – на заявителя се дължат всички разноски и такси в производството, поради което и сторените разноски по подготовка на документите – в случая – сторените разноски за нотариални такси следва да бъдат присъдени в полза на заявителя съразмерно с уважената част от иска.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, с което се претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която да бъде разпоредено Н. В. Б. да заплати следните суми:

- 1 950 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за кредитна карта Mastercard **** от 23.01.2023г.;

- 108, 98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2023г. до 25.09.2023г.;

- 70, 97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.04.2023г. до 04.12.2023г.;

- 146, 35 лева, представляваща такси;

2

- 126, 59 лева, представляваща застраховка;

- 108 лева, представляваща разходи за уведомяване, както и - законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа на депозираното заявление, Районен съд – Несебър е постановил Заповед № 644 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.12.2023г., с която е разпоредено длъжникът Н. В. Б. да заплати на „Юробанк България“ АД със седалище гр.

София следните суми:

- 1 950 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор за кредитна карта Mastercard **** от 23.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане;

- 108, 98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2023г. до 25.09.2023г.;

- 70, 97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.04.2023г. до 04.12.2023г.;

- 126, 59 лева, представляваща застраховка, както и

- 45, 13 лева, представляваща държавна такса и 458, 92 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

С Разпореждане № 3190 от 20.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 1412/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София по отношение на сумата от 146, 35 лева, представляваща такси, както и по отношение на сума в размер на 108 лева, представляваща обезщетение за уведомяване, както и по отношение на претендираните разноски над уважения размер до пълния им претендиран размер. В своето разпореждане, първоинстанционния съд е посочил, че претенцията за заплащане на обезщетение за уведомяване и за заплащане на такса за надвишаване на кредитния лимит се основават на неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител.

3

Пред първоинстанционния съд е представени Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № **** от 23.01.2023г., от който е видно, че „Юробанк България“ АД е предоставила на Н. В. Б. в качеството му на картодържател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се използва за извършване на платежни операции с персонална кредитна карта, като разрешения кредитен лимит е 2 000 лева.

Видно от представения по делото Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 23.01.2023г. кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, свързани с използването на кредитната карта за извършване на платежни операции по конкретни точки, посочени изрично и изчерпателно в Тарифата на Банката.

В депозираното пред първоинстанционния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение е посочено точно какви такси са включени в общия претендиран размер от 146, 35 лева, от което е видно, че се касае за такси, свързани с ползването и оперирането със самата кредитна карта и не може да се приеме, че това са такси, свързани с усвояването и управлението на кредита в какъвто смисъл е забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и съдът намира, че по отношение на тази сума изводът на първоинстанционния съд за недължимост на сумата е незаконосъобразен.

Нещо повече – Законът за потребителския кредит не съдържа забрана да се събират такси от страна на Банката (с изключение на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита), като изрично в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, както е и сторено в чл. 4, ал. 2 от сключения между страните Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 23.01.2023г.

В депозираното пред първоинстанционния съд заявление се посочва и обстоятелството, че претендираната сума в размер на 108 лева представлява сбор от разходи на Банката във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Видно и от представените към заявлението доказателства тази сума в размер на 108 лева е заплатена на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова и като основание за това е посочено връчване на покана към Н. В..

4

При това положение, настоящата инстанция намира, че не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че тази сума е такса, свързана с неизпълнението от страна на длъжника, тъй като по съществото си тази сума е разход за уведомяване на длъжника, същата не е част от договорките, постигнати между страните в сключения договор и е направена от страна на Банката, за да бъде уведомен длъжника за обявената предсрочна изискуемост и тази претендирана сума не може да се приеме, че противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че претендираните суми са включени в изготвеното извлечение от счетоводните книги на Банката, съдът намира, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е основателно и по отношение на тези две претендирани суми и следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено разпореждането в частта, в която е оставено без уважение искането на заявителя да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против Н. В. Б., с което се претендира ответната страна да заплати на заявителя сума в размер от 146, 35 лева, представляваща такси, както и в частта, в която е оставено без уважение искането на заявителя за заплащане на сума в размер от 108 лева, представляваща разходи за уведомяване на ответната страна и вместо това да бъде постановено да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за посочените суми.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по отношение на дължимите разноски - сума в размер на още 60, 11 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 15 лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3190 от 20.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 1412/2023г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България” АД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК против Н. В. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Й. Е. № * и настоящ адрес – с. К., м. С. № *, Община Н. за сумата от 146, 35 (сто четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща такси, свързани с използване на кредитната карта за извършване на платежни операции, начислени за периода от 25.01.2023г. до 08.09.2023г., както и за сума в размер от 108 (сто и осем) лева, представляваща разходи за уведомяване, начислени за периода от 06.10.2023г. до 04.12.2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, ЕИК 000694749 и адрес на управление гр. София, Община Столична, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева против Н. В. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Й. Е. № * и настоящ адрес – с. К., м. С. № *, Община Н. за сумата от 146, 35 (сто четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща такси, свързани с използване на кредитната карта за извършване на платежни операции, начислени за периода от 25.01.2023г. до 08.09.2023г., както и за сума в размер от 108 (сто и осем) лева, представляваща разходи за уведомяване, начислени за периода от 06.10.2023г. до 04.12.2023г. – двете суми дължими въз основа на подписан между страните договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ****, както и за сума в размер на още 56, 82 (петдесет и шест лена и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 15 (петнадесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Да се издаде изпълнителен лист за горепосочената сума.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно изложеното в настоящото 6 определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.