Решение № 1214 от 13.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. П., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220100245 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от С. П. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. „К. Ч. „ № 30, ет.2, ап.3 , чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСАТ***** , с адрес на упражняване на дейността : гр. С., ж.к. „М. л. „ бл.112 вх.А, ет.2 , оф.11 , представлявано от управителя Д. М. М., против „С. к.“ ООД, с ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Средец, ул.“С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П..

В подадената искова молба ищецът твърди, че между С. П. П. в качеството й на заемополучател и „С. к.“ ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 610124. В Договора страните са уговорили основите параметри на правоотношението: размерът на заема е 1000 (хиляда) лв., със задължение да бъде погасен чрез 10 (десет) месечни вноски. Посочен е годишен процент на разходите малко под 50%, като по този начин привидно са спазени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредитът е изцяло погасен чрез рефинансиране.

Сочи се, че в Договора е разписано, че в срок от три дни кредитът 1 ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно ПМС №331/ 16.11.2020 г., размерът на минималната работна заплата за 2021 г. е 650 (шестстотин и петдесет) лв., тоест, ако договорът бъде обезпечен с един поръчител, то неговият месечен доход следва да бъде не помалко от 4550 (четири хиляди петстотин и петдесет) лв., а при двама поръчители- всеки един от тях трябва да декларира месечно възнаграждение в размер от поне 2600 (две хиляди и шестстотин) лв.

Несъмнено поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което е начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза – над 100% от размера на главницата. Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР.

Същата е включена в погасителния план още от самото начало.

Съгласно чл. 23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процеп на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКП, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат 2 описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В процесния договор това не е направено, а включената в погасителния план неустойка по същество представлява скрита лихва и задължително следва да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. Твърде вероятно е, с цел заобикалянето на Закона, неустойката да се изключва от ГПР, поради схващането, че ГПР се калкулира към датата на сключване на договорите за потребителски кредит, а задължението за заплащане на неустойка формално, макар и привидно (тъй като е включено още в първоначалния погасителен план), възниква 3 (три) дни след подписването му. По този начин се избягва посочването на излизащите извън позволените от Закона рамки за максимален размер на ГПР към датата на сключване на договора. Това обаче е безспорно незаконна и опасна търговска практика, която води до свръхзадлъжнялост на кредитополучателите и нерядко създава обективни предпоставки за изпадането им в неплатежоспособност чрез недобросъвестна употреба на слабата им икономическа позиция. Ако кредитното дружество желаеше реално обезпечение по предоставения кредит, като средство за защита на интересите си, то, още след задължителната предварителна проверка но чл. 16 ЗПК, щеше да изисква осигуряването на надлежно обезпечение при самото подписване на договора. Или, при наличието на достатъчно негативни факти в кредитната история на клиента, щеше да доведе до отказ от предоставяне на паричния заем. Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в него неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което, на основание чл. 26 от ЗЗД, е нищожна.

На първо място счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение на неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на 3 всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от 3ПK. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от 3ПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в 3ПK е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало 4 конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. На ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на над 100% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал.

1 и чл. 9 от ЗЗД.

Не предявяват самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора. Претендира и сторените по делото разноски.

Оформен е петитум с който се иска от съда след като се запознае с аргументите им относно обстоятелствата по предявения иск и представените към исковата молба писмени доказателства, както и с допълнително събраните такива но реда на ГПК, да ги призове за съдебно заседание и след като се убеди в основателността на гореизложеното, да постанови решение, с което:

5

Да обяви нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № 610124, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между доверителката му С. П. П., ЕГН **********, и „С. к." ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Средец“, ул.“С.“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пепчев Пенчев;

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „С. к." ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Средец“, ул.“С.“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., да заплати на С.

П. П., ЕГН **********, сумата в размер на 1112.01 лв. представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Моли съда да им бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „С. к.“ ООД, представлявано от управителя Н. П. П., чрез юрисконсулт Л. В., с което признава за основателен предявения иск и на основание чл. 237 ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска. Съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. Следва да се вземе предвид, че прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целите договори за кредит на основание чл. 22 ЗПК. С настоящия отговор, моли съда на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на „С. к.“ ООД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си представляваното от него Дружество не е дало повод за завеждане на делото.

Съгласно трайната съдебна практика, възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска . В настоящия 6 случай са налице и двете визирани предпоставки, за възлагане на разноските в тежест на ищцата, а именно: с настоящия отговор Дружеството признава предявения от ищеца иска като основателен, а с извънпроцесуалното си поведение не е дало повод за завеждането на процесния иск. Това е така, тъй като заплащането на посочената неустойка не е претендирано от ищеца. „С. к.“ ООД не е изпращало покани, уведомления или други съобщения, с които се изисква заплащането на договорената неустойка. Посочва, че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Само по себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславя извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото.Такъв би бил налице, ако Дружеството е изискало заплащането на неустойката от страна на ищцата, какъвто настоящият случай категорично не е.