Решение № 549 от 26.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Шумен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630103324 по описа за 2025 година

Предявени са два иска, първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, втория иск в условията на евентуалност - с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и насрещни искове, първият от които с правна квалификация чл. 240, ал.

1 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, вторият в условията на евентуалност – с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 86, ет. 3, ап. 16, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*** № 165, ет. 2, чрез адв. С. С. С. от САК срещу „Стик - Кредит“ АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „***“ № 13Б, представлявано от С. Николаев Топузаков.

Ищцата твърди, че на 09.07.2025 г. сключила с ответното дружество - „Стик-Кредит“ АД, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1417317, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 600 лева. Посочва, че се е задължила да върне заемната сума, възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ размер на кредита /чиста стойност/ - 600 лв.; ГПР – 42.58%; Лихвен процент по кредита - 36 %; Лихвен процент на ден – липсва; Срок на договора - 12 месеца; Обезпечения - поръчител или банкова гаранция, като при непредоставянето на обезпечение при регламентирани едностранно от „Стик - Кредит” АД условия и в тридневен срок, от ищцата се претендира връщане на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита; Общ размер на „неустойката – 843.80 лв.; Размер на месечната погасителната вноска с включена неустойка и лихва – 133.04 лв.

На първо място счита, че процесният договор не бил сключен в предвидената в чл. 10 от ЗПК форма /не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП/, а наред с това не бил съставен по начин, който да е ясен за потребителя, тъй като изначално в договора бил 1 посочен ГПР, който бил по-нисък от реалния с оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс - в ГПР не бил включен разходът, обозначен от кредитора като „неустойка при неосигурена гаранция/поръчител”, който по своята правна същност не представлявал неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване и управление на кредита.

На второ място, на ищцата не били представени Общите условия на „Стик-Кредит” АД. Тя не ги била подписвала на всяка страница, а тези Общи условия били част от цялото споразумение между страните. Ирелевантно било, че в индивидуалния договор било записано от кредитора, че на ищцата са били представени Общи условия.

Ищцата излага, че не и била представена и преддоговорна информация относно параметрите на окончателния договор за кредит. Изрично оспорвала наличието на облигационна връзка между страните.

В процесния договор бил визиран годишен процент на разходите, но само като абсолютна процентна стойност - 42.58 %, но не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че към индивидуалния Договор за потребителски кредит била приложена таблица, озаглавена „Погасителен план”, като счита, че същата не отговаряла на изискванията на ЗПК. От тази таблица било видно, че изначално се приемало, че на ищцата ще се начислява неустойка за непредоставено „обезпечение”, при което се начислява неустойка.

Наред с горното, договора бил недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като „неустойката” в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума или в общ размер на 843.80 лв. или в размер дори по-голям от отпуснатата главница по кредита, дължима за непредоставено от длъжника „обезпечение” на кредита, на практика представлявала скрита лихва. Ако тази сума била регламентирана като договорна лихва, то тя трябвало задължително да бъде включена в ГПР. При тези обстоятелства, ГПР щял многократно да надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва, което бил и таванът, до който може да достигне ГПР с оглед разпоредбите на ЗПК с оглед обстоятелството, че чистата стойност на заема бил 600 лв., а т.нар. „неустойка“ е в размер на 843.80 лв. Не било ясно как бил формиран самият ГПР и какво включвал, освен договорната лихва.

По отношение на неустоечната клауза счита, че същата била нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Чл. 27 от ЗПК, вр. чл. 17 от процесния договор за потребителски кредит представлявал уговорка във вреда на ищцата, не отговарял на изискването за добросъвестност и водил до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит кредитна линия № 1417317/09.07.2025 г., сключен на между С. В. С. и „Стик - Кредит“ АД, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение, с което да прогласи нищожност на клауза – чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 1417317/09.07.2025 г. между страните, регламентираща заплащане на неустойка в общ размер на 843.80 лв.

В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 11.05.2026 г. и 23.06.2026 г. писмени становища от пълномощника на ищцата - адв. С. от САК, заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорва предявеният насрещен иск, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на 2 ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника „Стик - Кредит“ АД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. В отговора ответника заявява, че Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ. В отговора подробно описва стъпките, които трябва да се следват при подписване на договора.

Излага, че оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълнил поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.

Кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което получил още със Стандартния европейски формуляр. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният решил, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.

В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си.

Претендира и разноски.

С насрещната искова молба предявяват осъдителен иск като молят съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ищцата да им заплати сумата от 212.19 евро, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1417317 от 09.07.2025 г. в общ размер от 306.78 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли да се осъди С. В. С., да заплати на “СТИК - КРЕДИТ“ АД, сумата от 212.19 евро, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1417317 от 09.07.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира и разноски. Моли, в случай че бъдат уважени претенциите на ищеца по първоначалната искова молба и насрещен иск, да се допусне съдебно прихващане на насрещните вземания на страните за присъдени разноски, до размера на по-малкото.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск. Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищецът по първоначалния иск. В едномесечния законоустановен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, в който излага съображения, че претендирания с насрещната искова молба иск е неоснователен и недоказан. Счита, че не било налице валидно правоотношение между страните, въз основа на което „Стик-Кредит“ АД да претендират каквито и да било суми.

Заявява, че с направените от ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск, плащания преди депозиране на исковата молба била погасена цялата чиста стойност по договора за потребителски кредит и исковата претенция на „Стик-Кредит“ АД се явявала неоснователна. В отговора се излагат подробни доводи и възражения. Моли предявения насрещен иск да бъде отхвърлен и да й бъдат заплатени разноските до делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.

В проведените по делото съдебни заседания, ответника „Стик Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирани на 05.05.2026 г. и 19.06.2026 г. молба от пълномощника на ответника – адв. Х. М. от САК, заявява, че поддържа отговора и направените с него искания, както и предявеният насрещен иск, като молят първоначалните искове да бъдат отхвърлени и да бъде уважен предявеният от тяхна страна насрещен иск, като излага конкретни мотиви 3 в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит № 1417317 от 09.07.2025 г., СЕФ, Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“АД и потребителите, договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съобразно процедурата, подробно разписана в ОУ. На кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация.

Видно от приложения Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1417317 е, че на 09.07.2025 г. ответното дружество „Стик-кредит“ АД, ЕИК 202557159, в качеството на заемодател предоставило на ищцата С. В. С., ЕГН **********, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 600 лева, като общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 752.68 лева /главница + лихва/. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 12 месеца, като бил договорен ГПР – 42.58% и фиксиран годишен лихвен процент - 36%. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 09.08.2025 г., а датата на последното плащане – 09.07.2026 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 15 равни месечни вноски в размер на по 133.04 лева, подробно описани в Погасителен план към договора. В погасителния план е посочено също, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 1596.48 лева.