Решение № 21568 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21568 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110132050 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

26.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Тихомира Ценова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 32050/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „И.К.Д.“ ЕООД срещу „н.п.“ ЕООД, като се твърди, че между страните имало преддоговорни отношения с цел закупуването на недвижим имот.

Поддържа, че било подписано резервационно споразумение за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2024 г., като на ответника била преведена сумата от 20000,00 евро, като бил предоставен срок за подготовката и подписването на предварителен договор.

Навежда доводи, че с оглед факта, че за периода 2020-2023 г. ответника е бил в производството по несъстоятелност, която е приключила със споразумение с кредиторите, то последния не можел самостоятелно да изпълни задълженията си по споразумението, за да прехвърли уговорения недвижим имот, поради което съгласно чл. 11 от споразумението преведената сума следвало да бъде възстановена. Излага съображения, че отношенията между страните били прекратени, поради което сумата заплатена на ответника била платена 1 на отпаднало основание, като последният се бил обогатил неоснователно. Твърди, че с нотариална покана до ответника били прекратени чрез подробни мотиви договорните отношения между страните, като последният бил поканен да възстанови заплатената сума.

Сочи, че претендира сумата от 19558,30 лева – като част от вземане в по-голям размер от 20000,00 евро. Инвокира доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 644,23 лева – мораторна лихва за периода от 23.11.2024 г. до 17.02.2025 г.

Поддържа, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявените искове.

Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват, като се сочи, че същите са неоснователни и недоказани. Прави искане за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като сочи, че пред СГС било висящо производство по предявени осъдителни искове, като сумите надхвърляли процесната претенция, като моли да се приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане.

Твърди, че между страните било сключено резервационно споразумение от 22.11.2024 г., с което се уреждал преговорния процес по сключването на предварителен договор, като било уговорено, че предварителния договор следвало да се сключи до 26.01.2025 г. и било поето задължение имоти предмет на споразумението да не се предлагат на трети лица, а насрещната страна била поела задължението да заплати сумата от 20000,00 евро – резервационна такса, която била предоставена. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по резервационното споразумение, като изрично обосновава, че съгласно клаузите на т. 10 и т.

11 продавачът можел да задържи предоставената сума, като неустойка, ако купувачът откаже по причина, която не е по вина на продавача – да подпише предварителен договор за имотите. Инвокира доводи, че ищецът се бил неизправна страна и необоснова отказал да сключи предварителен договор, поради което ответника бил упражнил правото си да задържи получената сума, което имало обезщетителен характер, тъй като за периода нямал възможност да преговаря с трети лица предвид изпълнението на задълженията му.

Аргументира подробно, че е изправна страна по резервационното споразумение – не бил водил преговори с трети страни, бил предоставил всички необходими документи на ищеца, бил изпълнил декларираното в резервационното споразумение. Излага съображения, че освен това по искане на насрещната страна доброволно бил започнал реконструкция на сутеренния етаж на сградата, а към момента на споразумението обекта, които искал да закупи ищеца бил изцяло изграден, а реконструкцията била извършена именно с оглед добросъвестно поведение в рамките на преговорния процес. Твърди, че към 16.12.2024 г. ищецът е бил информиран за наличието на ипотека, която била учредена върху процесните имоти. Поддържа, че е заплатил сумата от 100000,00 лева за извършени СМР от трето лице досежно реконструкцията на сутеренния етаж. Навежда доводи, че въпреки добросъвестното изпълнение, ищецът без каквато и да била основателна причина бил прекратил преговорите, като до ищеца на 20.01.2025 г. била отправена покана за сключването на предварителен договор. Развива съображения, че на 23.01.2025 г. бил получил покана за 24.01.2025 г. за разговори в кантората на нот. С.т. с оглед сключването на предварителен договор. Сочи, че в кантората на нотариуса ищецът бил отказал да подпише предварителния договор, след което последвала нова покана от ответника за подписване на предварителния договор на 27.01.2025 г. Твърди, че на 25.01.2025 г., ищецът бил посочил неоснователни причини за прекратяването на преговорите, което обосновава. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по резервационното споразумение, като бил собственик на имота, а наличието на ипотека по никакъв начин не засягало правата на ищеца, нито представлявало претенция от трето лице, освен това наличието на ипотека можело да се установи лесно, чрез справка от имотния регистър. А наличието на прекратено производство по несъстоятелност, също не водело до нарушаване на уговореното между страните. Обосновава в евентуалност, че 2 вземанията следвало да се прихванат с тези които са предмет на т. д. № 1069/2025 г. по описа на СГС, IV-14-ти състав, като претенцията била предявенa на основание чл. 12 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 100000,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат на недобросъвестно водене на преговори от страна на ищеца за сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и сумата от 6093,99 лева – мораторна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 01.06.2025 г., като в случай, че не било налице основание за спиране на производството, то иска възражението за прихващане да се приеме за съвместно разглеждане. Иска отхвърляне на предявените искове, евентуално по компенсация. Претендира разноски.

С Определение от 14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 32050/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е оставил без уважени искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове (като главният иск е частичен) с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по резервационно споразумение за недвижим имот, който договор да е бил прекратен pro futuro или да е развален с действие ex nunc; 2. ищецът да е заплати на ответника претендираната сума; 3. да липсва правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) между ищеца и ответника е сключено резервационно споразумение за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2024 г.; 2) ищецът е превел на ответника сумата от 20000,00 евро, съобразно уговореното по резервационното споразумение.

Следователно в процесния случай основният въпрос от правна страна е има ли основание ответника да задържи получената сума или следва да я възстанови на ищеца.

В материята на неоснователното обогатяване е преобладаващо виждането от практическа и теоретична гледна точка, че под основание следва да се разбира наличието на годен юридически факт или група факти, който или които пораждат правоотношение, чийто централен елемент е прехвърлянето на имуществени блага.

Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, като от издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2025 г. по ч. гр. д. № 9676/2025 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав се установява, че последната е издадена в полза на ищеца срещу ответника за сумата от 19558,30 лева – частична претенция от такава в поголям размер от 20000,00 евро, представляващо заплатена на отпаднало основание сума във връзка с несключването на предварителен договор за покупко-продажба на имот в процес на строителство по резервационно споразумение от 23.11.2024 г., както и морторна лихва върху главницата за сумата от 644,23 лева за периода от 23.11.2024 г. до 17.02.2025 г.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС: „Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи.“.

Това разрешение се мотивира с факта, че чуждата валута, каквато и към настоящият момент 3 е еврото е стока, поради което това би довело до изменение на договора, но от самите мотиви на ВКС се изяснява, че дори съдът да присъди дължимата сума в чужда валута, то това не води до недопустимост на съдебното решение, когато съдът е разгледал фактите от които произтича вземането.

В о. с. з. от 02.10.2025 г., процесуалните представители на ищеца изрично са заявили, че поддържат, че процесното вземане касае бъдещо основание, което не се е осъществило, като отправената покана не съдържа волеизявление за разваляне на договора.

Настоящият съдебен състав намира, че се касае за съдебно признание на факти – по смисъла на чл. 175 ГПК, което е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. В случая съдебното признание на факти се установява и подкрепя и от представената по делото Нотариална покана (л. 26-27 в кориците на делото) от която не може да се направи извод, че е налице волеизявление за разваляне на договори при наличието на предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съответно че същите изобщо са налице.

Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. Следователно в случая, самият ищец признава, че не е развалил договора, т.е. не е отпаднало основанието на което е предоставил дължимата сума, което е достатъчно, за да претенцията му бъде отхвърлена.