Определение № 421 от 21.06.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Перник, 21.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500334 по описа за 2022 година

Производството е с правно снование чл. 274 ал.1 от ГПК.

В установения от закона срок е постъпила частна жалба от Етажна собственост, находяща се в ***, състоящата се от собствениците в етажната собственост, ВСИЧКИ представлявани от Управителя П.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.М., от Пловдивска Адвокатска колегия, с личен № ***, със служебен/съдебен адрес: ***, против Определение №260094/10.03.2022 г., постановено от Районен съд- Перник, VIII с-в, по ч. гр. д. № 1803/2021 г. С постановеното от ПРС определение, съдът е обезсилил Заповед № 261264/10.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 01803 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник и е прекратил производството по ч.гр.д. № 01803 по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник.

С жалбата се навеждат доводи, че е следвало заповедният районен съд да издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение № 261264/10.05.2021 г.

Съображенията за това са следните: Обжалваното определение на Районен съд- Плевен /очевидно техн. грешка Перник/ се сочи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също така и поради необоснованост. Твърди си, че съдът неправилно е приел, че са налице основанията за предявяване на иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта, на основание чл.

415, ал. 1 т. 2 от ГПК, в който смисъл е дал и своите указания, тъй-като се твърди, че за събиране на просрочените парични задължения и отчитайки известния постоянен адрес на 1 длъжника (посочен в приложения към заявлението НА), ЕС подава до Районен съд - Перник, чрез „Български пощи“ ЕАД, заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Ч. Г., ЕГН **********, за заплащане общо на сумата от 247.53 лв., изчислена на база справка за разходите на ЕС за периода: от месец февруари 2020 г. до месец февруари 2021 г., вкл.

По повод на депозираното заявление е било образувано ч.гр.д. № 01803/2021 г. по описа на РС-Перник, VIII-ти състав, както и е издадена заповед за изпълнение. На 08.12.2021 г. ЕС е уведомена, че длъжникът не е намерен на посочения в заявлението, нито на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси, на които е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, както и че е изчерпана възможността за връчване по месторабота, съответно, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Такъв иск е описано, че е бил предявен пред PC-Пловдив по повод на който е образувано гр.д. № 229/2022 г. по описа на PC-Пловдив, Ш-ти гр.с. С определение № 1397/08.02.2022 г. производството по делото е прекретено, а исковата молба е върната, като решаващият състав е приел, че исковете са преждевремнно заведени и като такива недопустими. Посоченото определение е мотивирано с възприетото от решаващия състав обстоятелство, че не са били налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК (в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.) доколкото при връчването по постоянния адрес на длъжника връчителят не е удостоверил обстоятелството, че същият не живее на него.

Съобразявайки последното и отчитайки посочената норма в актуалната й редакция ПРС е приел, че настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения с посочен източник за това, че длъжникът-ответник не живее на постоянния адрес (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса)“. Посоченото определение, като необжалвано, е влязло в сила и препис от същото е изпратено на РС- Перник.

С обжалваното определение РС-Перник се твърди, че неправилно съдът е приел, че предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са изпълнени, поради което правилно е указал на заявителя да предяви установителни искове. Същото е мотивирно с обстоятелството, че връчителят е събрал данни, че лицето не живее на настоящия адрес, като данни за което същият е събрал от управителят на ***“. Предвид последното и като е отчел влизането в сила на прекратителното определение по исковото производство, съответно е приравнил същото на непредяваване на иск в преклузивния срок е приложил последиците на чл. 415, ал. 5 от ГПК. Твърди се, че атакуваното определение неправилно и несъобразено с действащата редакция на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК въвеждаща изискване за кумулативно установяване на две обстоятелства: връчване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и удостоверяване от страна на връчителя, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, че „длъжникът не живее на адреса“. Сочи се, че неправилно заповедният съд е приел наличието на хипотезата 2 по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради установяване, че лицето не живее на съответен настоящ адрес (макар и да липсват данни за лицето, което е посоченото като ***, а от тук и невъзможността да се установи верността на отбелязването, доколкото не може да се установи кое е това лице, което се сочи като управител и дали всъщност то е такова), от което е извел извод, че се обуславя необходимостта от водене на установителен иск по чл.

422 от ГПК. В тази връзка даденото от заповедния съд с разпореждане с указание на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, е неправилно. Моли се да бъде отменено атакуваното определение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд -Перник е приел в своето Определение, че длъжникът М. Ч. Г., ЕГН **********, не е намерен на посочения в заявлението, нито на регистрираните в НБД „Население” постоянен и настоящ адреси, което е видно и от доказателствата по делото.

ПРС е посочил, в мотивите на своето определение, че е изчерпана възможността за връчване по месторабота. Съгласно удостовереното от връчителя в съобщенията, изпратени по настоящия адрес на длъжника, приложени на л. 52 и л. 59 от делото, лицето не живее на адреса като е посочен източникът на информация - ***. С оглед изложеното, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, на заявителя е посочено, че са били дадени указания за предявяване на иск относно вземането.

Видно от приложения препис на Определение № 1397/08.02.2022 г. по гр.д. № 229/2022 г. на PC-Пловдив, се установява, че образуваното исково производство е прекратено по съображения, че не са били налице предпоставките за предявяване на иск.

Ищецът е описано, че не е осъществил защитата си срещу прекратителното определение по реда на инстанционния контрол, а мотивите на съда нямат обвързваща сила. Както исковият съд не е обвързан от изводите на заповедния съд относно предпоставките за предявяване на иск, така и заповедният съд не е обвързан от изводите на исковия съд относно влизането на заповедта за изпълнение в сила.

При тази доказателствена съвкупност, съдът е приел, че в случая длъжникът не живее на регистрирания в НБД „Население“ настоящ адрес, което е удостоверено надлежно от връчителя, като е посочен източникът на информация, и няма действащ трудов договор, поради което връчването по месторабота е невъзможно. Следователно установяването дали вземането е спорно не може да бъде постигната в заповедното производство. В случая връщането на исковата молба и прекратяването на исковото производство, за което са били налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, следвало да се приеме за равнозначно на непредявен иск в преклузивния срок и да се приложат последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното, ПРС е заключил, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена и производството по делото да бъде прекратено.

3

Настоящият съдебен състав, като взе предвид възраженията в жалбата, съотнесени към материалите по делото, намира следното: При така установеното, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна.

На първо място, следва да се посочи, че съдът много прецизно като първа инстанция е посочил обстоятелствата по делото, като видно от кориците на същото, то се установява, че Етажна собственост, находяща се в ***, състоящата се от собствениците в етажната собственост, ВСИЧКИ представлявани от Управителя П.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** е подала до Районен съд - Перник, чрез „Български пощи“ ЕАД, заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Ч. Г., ЕГН **********, за заплащане общо на сумата от 247.53 лв., изчислена на база справка за разходите на ЕС за периода: от месец февруари 2020 г. до месец февруари 2021 г., вкл.

По повод на депозираното заявление е било образувано ч.гр.д. № 01803/2021 г. по описа на РС-Перник, VIII-ти състав, както и е издадена заповед за изпълнение. На 08.12.2021 г. ЕС е уведомена, че длъжникът не е намерен на посочения в заявлението, нито на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси, на които е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, както и че е изчерпана възможността за връчване по месторабота, съответно, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Видно от материалите в кориците над делото, то такъв иск е бил предявен пред PCПловдив по повод на който е образувано гр.д. № 229/2022 г. по описа на PC-Пловдив, като с определение № 1397/08.02.2022 г. производството по делото е прекретено, а исковата молба е върната, като решаващият състав е приел, че исковете са преждевремнно заведени и като такива - недопустими. Посоченото определение е мотивирано с възприетото от решаващия състав обстоятелство, че не са били налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.) доколкото при връчването по постоянния адрес на длъжника връчителят не е удостоверил обстоятелството, че същият не живее на него. Съобразявайки последното и отчитайки посочената норма в актуалната й редакция ПРС е приел, че настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения с посочен източник за това, че длъжникът-ответник не живее на постоянния адрес (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса)“. Посоченото определение, като необжалвано, е влязло в сила и препис от същото е изпратено на РС- Перник.

При тези данни съдът в настоящия му въззивен състав приема, че изводите на ПРС за обезсилване на заповедта и прекратяване на производството по делото са правилни и законосъобразни, като напълно се солидаризира с тях. При положение, че още на 08.12.2021 г. ЕС е била уведомена, че длъжникът не е намерен на посочения в заявлението, нито на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси, на които е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, както и че е изчерпана възможността за връчване по месторабота, съответно, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано, че следва да 4 предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, като видно от материалите в кориците над делото, то такъв иск е бил предявен пред PC-Пловдив по повод на който е образувано гр.д.

№ 229/2022 г. по описа на PC-Пловдив, като с определение № 1397/08.02.2022 г. производството по делото е прекретено, а исковата молба е върната, като решаващият състав е приел, че исковете са преждевремнно заведени и като такива - недопустими. При тези данни по делото, ПРС напълно законосъобразно е извел правни изводи, че след като видно от препис на Определение № 1397/08.02.2022 г. по гр.д. № 229/2022 г. на PC-Пловдив, се установява, че образуваното исково производство е прекратено по съображения, че не са били налице предпоставките за предявяване на иск. Ищецът е описано, че не е осъществил защитата си срещу прекратителното определение по реда на инстанционния контрол, а мотивите на съда нямат обвързваща сила. Както исковият съд не е обвързан от изводите на заповедния съд относно предпоставките за предявяване на иск, така и заповедният съд не е обвързан от изводите на исковия съд относно влизането на заповедта за изпълнение в сила.