Решение № 226 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. С., 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20245400100404 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Д. Р. Й., чрез адв. Д. Р., в която твърди че срещу него било водено незаконосъобразно наказателно производство, което нарушило правото на подсъдимия делото да бъде гледано в разумен срок

Твърди се в молбата, че с решение, влязло в сила на 10.05.21г. на ОСБлагоевград по ВНОХД № 20211200600005, била отменена присъда № 8356/09.11.20г. по НОХД № 475/2016г. на РС-Гоце Делчев и било прекратено наказателното производство по отношение на ищеца.

Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за това, че за времето от 04.01.2006г. до 27.01.2006г. в неустановено място в района на гр.

Д. и неустановено място по главен път Е-79, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с други лица улеснил извършителя ДМ. в опита му да преведе през границата на РБългария за РГърция, в района на с. П., обл.

Благоевград, без разрешение на органите на властта лицата А.К. и С.Й., граждани на Република Турция, като опита останал недовършен по независещи от него причини. Деянията, които Д. Й. извършил, били както следва: 1/ на неустановена дата в периода от 04.01.2006г. до 27.01.2006г.

1 съдействал, чрез предоставяне на личните си данни за превеждане на негово име на сумата от 900евро от близки на К. и Й., като в посочения период ги придружавал при престоя им в къща в неустановено населено място в района на гр. Д., носим им храна до момента на тръгването им към границата за РГърция; 2/ на 27.01.2006г. осигурил транспорт /лек автомобил/, с който К. и Й. били превозени от неустановено място в района на гр. Д. до неустановено място по главен път Е-79, където ги предал на други неустановени по делото лиза за последващото им транспортиране към границата за РГърция, престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК, вр. чл.

20, ал. 4 НК, вр. чл.26, ал. 1 НК, за което било предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода, глоба от 10хил.лв. до 30хил.лв. и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, като според чл. 93, т.

7 НК същото деяние било категоризирано като тежко престъпление.

Й. твърди, че бил привлечен като обвиняем през 2006г. През същата година бил внесен и обвинителен акт срещу него и било образувано съдебно производство №1069/2006г. на РС Гоце Делчев. В периода 2006-2010г. спрямо ищеца действала и забрана да напуска пределите на РБългария. Впоследствие наказателното производство продължило срещу ищеца по НОХД № 475/2016г. на РС-Гоце Делчев, което приключило с оправдателна присъда по смисъла на чл. 304 НК. Присъдата била протестирана и с решение № 75 по ВНОХД № 5/2021г. било прието, че бил изтекъл срока на абсолютна давност за наказателно преследване и на основание чл. 334, т.4 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК във вр. чл. 81, ал. 3, чл. 80, ал. 1, т. 3 НПК била отменена първоинстанционната присъда и било прекратено наказателното производство било прекратено спрямо ищеца.

Твърди се, че бил осъществен деликт от държавните органи спрямо ищаца с повдигане на обвинение за извършване на престъпление по НК, за което бил оправдан, а в последствие наказателното преследване било погасено по давност.

Ищецът поддържа, че били налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В такъв смисъл била и т. 3 на ТР № 3/2004г. на ОСГТК на ВКС. Налице били вреди пряка последица от повдигнатите обвинения. Осъществен бил съставът на деликт по чл. 45 ЗЗД.

2

Твърди, че в периода 2006-2021г. били извършвани множество следствени действия, привличане на обвиняем, множество открити заседания, движение между инстанции на наказателното производство. От началния период на наказателното преследване спрямо него до влизане в сила на окончателния съдебен акт били изминали повече от 15 години. Твърди, че било нарушено правото му делото да бъде гледано в разумен срок по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. Според практиката на ЕСПЧ държавата отговаряла за забавяния, свързани с призоваване на участници в съдебното производство, насрочване и организация на съдебните заседания, навременно постановяване на актовете на компетентните органи и за своевременното представяне на заключенията на вещите лица. В този смисъл били решение № 47877/99г. от 23.09.2004г. по делото Рачеви срещу България и решение № 37346/2005г. от 10.05.3011г. по делото Фингър срещу България.

Според ищеца налице било допуснато нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид обстоятелството, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и съдействието, което ищецът оказал на разследващите и съдебни органи, продължителността на срока за разглеждане се явявал накърняващ неговите права, което обстоятелство подлежало на обезщетение.

Налице бил деликт от държавните органи с повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по НК, по което бил оправдан, а впоследствие наказателното производство било прекратено, поради изтекла абсолютна давност, което било основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Ищецът твърди, че от воденото срещу него наказателно производство му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение да бъде смятан за участник в извършването на тежко престъпление, потиснатост и тревожност от неизвестния изход от делото и възможността да бъде осъден за престъпление от общ характер, имал статут на лице с „висящо дело“, пострадали неговата чест и достойнство. Накърнени били и отношенията с близки и познати. От наказателното производство ищецът преживял притеснения, свързани с организирането на защитата му, напрегнатост и ангажираност.

3

Следвало да се вземе предвид и факта, че срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“ и забрана за напускане на пределите на страната. Тези обстоятелства ограничавали правата му и го държали в напрежение, бил принуден да извършва действия, които извършвали и криминално проявени лица, срещу които имало повдигнати обвинения.

Чувствал се злепоставен и унизен пред семейство, приятели и като цяло пред обществеността. Наказателното производство отнело много лично и служебно време.

Моли съда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да постанови решение, с което осъди прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато му обвинение в размер на 50 000лв.

На следващо място моли съда да осъди прокуратурата на РБългария, Районен съд – Гоце Делчев и Окръжен съд – Благоевград, на основание чл. 2б ЗОДОВ да му заплатят обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на подсъдимия за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решение № 75/10.05.21г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

След оставяне на исковата молба без движение, с молба от 02.12.2024г. ищецът прави уточнение, че действително към момента не била изпълнена процедурата по чл. 2б във вр. с чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и не било налице постигнато споразумение, но следвало да се приеме за разглеждане предявения иск, предвид изтеклия срок за процедурата и невъзможността на ищеца да получи обезщетение по административен ред.

Искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ бил предявен в режим на солидарност. В случай, че съдът приемел, че били налице данни за разделна отговорност, моли всеки от ответниците да бъде осъден да заплати по 25 000лв.

С исковата молба не било въведено твърдение за влязла в сила оправдателна присъда, а за решение по ВНОХД № 5/2021г. на ОСБлагоевград, с което била отменена присъда № 8356/09.11.20г. по НОХД № 475/16г. на РС-Гоце Делчев.

В срок е постъпил отговор от ответника прокуратурата на Република 4

България, чрез окръжен прокурор при ОП-С..

Прави възражение за недопустимост на иска по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, който иск по бил неоснователен, както била неоснователна и акцесорната претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва и размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв., като прекомерно завишен и несъответстващ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В частта за претенция за лихва исковата молба била нередовна и не отговаряла на изискванията на чл.127 ГПК.

Ответникът поддържа, че за ангажиране отговорността на държавата, респ. Прокуратурата на Република България, задължително условие било да са причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, като вредите подлежали на доказване, а не се презюмирали.

На първо място, претенцията по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ била за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл.280, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК, по досъдебно производство /неконкретизирано/, наказателното производство по което било приключило срещу ищеца с влязло в сила решение № 75/10.05.2021 г. по ВНОХД № 5/2021г. на ОС-Благоевград.

Посоченото решение на ОС-Благоевград подлежало на обжалване пред ВКС, но в случая не били ангажирани доказателства за влизането му в сила, което давало основание на този ответник да оспорва претенцията по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като недопустима, респ. неоснователна, както и акцесорната претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С решение № 75/10.05.2021г. по ВНОХД № 5/2021г. ОС-Благоевград била отменена присъда № 8356/9.11.2020г. по НОХД № 475/2016г. на PC-Гоце Делчев, с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл.280 НК, като било прекратено на основание чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство срещу подсъдимия за това престъпление, поради изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване /чл. 81, ал. 3 НК/. Прекратяването на наказателното производство на посоченото основание, а не приключването му с влязла в сила оправдателна присъда, не било обхванато от изчерпателните хипотези, предвидени от законодателя в разпоредбата чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Отговор на въпроса, дължи ли този ответник по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство било прекратено, поради изтичане на абсолютната давност, бил изяснен с ТР 3/2004г. ОСГК ВКС, т. 8. Според посоченото в т. 8 искът бил допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство не продължавало по 5 искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК, или прокурорът бил внесъл предложение за оправдателна присъда и лицето бъдело признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговарял за вреди, ако наказателното производство било образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието амнистирано.

В случая, обезщетение на основание уредената в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ хипотеза не се дължало на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не била установена незаконност на повдигнатото обвинение.

Производството не било прекратено поради това, че деянието не било извършено от лицето, или че извършеното деяние не било престъпление, нито имало постановена влязла в сила оправдателна присъда, наказателното преследване не е било погасено по давност или деянието амнистирано преди образуване на наказателното производство.

Ответникът поддържа, че в исковата молба липсвали твърдения и не били ангажирани и доказателства, които да сочели, че ищецът бил направил искане за продължаване на производството и произнасяне на решение по същество, независимо от изтеклата абсолютна давност. В решението на ОСБлагоевград изрично било отразено, че исканията на подсъдимия и неговия защитник били за прекратяване на производството.