Решение № 7517 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7517 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110131394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, е предявил срещу ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4335,34 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 8685,68 лева за изплатено от него застрахователно обезщетение ведно ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, вследствие на ПТП, станало на 06.04.2022 г., в гр. ***, ***, ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил „Форд“ с рег. № ***, който предприел маневра завой надясно, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите, при което реализира удар в задната част на специализирана техника – челен товарач КТМ Комацу, рег. № ***, рама № *** застрахована при ищеца и му нанесъл вреди, както и за сумата от 1238,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.12.2021 г. до 28.05.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при извършване на маневра завой надясно водачът товарният автомобил, застрахован при ответното дружество, без да се съобрази с местоположението на останалите превозни средства пред *** на *** на 1

Пристанище ***, нанесъл удар в задната част на специализираната техника – челен товарач КТМ Комацу, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – в задна част на решетка радиатор, стойка вентилатор. Твърди, че щетите са на стойност 8670,68 лева, като поддържа, че на 19.07.2021 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. С писмо от 22.12.2021 г. ответното дружество отказало да заплати сумата от 8685,68 лева, поради което изпаднал в забава и дължи главницата ведно със законната лихва на основание чл. 412, ал. 3 от КЗ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице валидно възникнало правоотношение по имуществена застраховка по отношение на увредената техника. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка и характера и размера на описаните вреди. Оспорва виновното поведение на водача на застрахования при него товарен автомобил. Оспорва щетата да е настъпила по описания начин и на соченото място.

Оспорва предявения иск по размер. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава.

Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално сумата да бъде намалена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4335,34 лева представляваща част от вземане в общ размер на 8685,68 лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, за вреди, причинен на специализирана техника – челен товарач КТМ Комацу с рег. № ***, рама *** собственост на „***т ***“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1238,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.12.2021 г. до 28.05.2024 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника 2 регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска не се установяват от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 25.01.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че товарният автомобил марка „Форд“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че ищецът като застраховател по имуществена застраховка „КАСКО“ на специализирана техника – челен товарач КТМ Комацу с рег. № ***, рама *** собственост на „***т ***“ ЕАД, е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, получена на 22.12.2021 г., по която претенция ответното дружество е отказало да плати.

От представените и приети по делото писмени доказателства (л. 129-147) се установява, че ищецът има качеството на застраховател по имуществена застраховка КАСКО по полица № *** от 05.05.2020 г. със срок на валидност 11.05.2021 г., на специализирана техника – челен товарач КТМ Комацу с рег. № ***, рама *** собственост на „***т ***“ ЕАД, по която премията е платена от лицето, собственик на увреденото МПС преди датата на сключване на добавък № 1 по отношение на регистрационния номер на МПС, Добавък № 2 по отношение на данните за МПС и добавък № 3 по отношение промяна на собственика на МПС.

Спорен по делото е въпросът какъв е механизмът на настъпване на ПТП и налице ли е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил марка „Форд“ с рег. № ***, управляван от водача П. П..

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., от двустранния констативен протокол за ПТП от 06.04.2021 г., Актът за констатиране на авария № 49 по отношение на ДМА челен товарач КТМ Комацу с рег. № ***, съставен от комисия при „***т ***“ ЕАД, както и от показанията на разпитания по делото свидетел П. Г.

П. (водач на товарния автомобил марка „Форд“), преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като добросъвестно дадени, обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че ПТП се е осъществило на 06.04.2021 г., около 09:37 часа, в гр. ***, ***, в ***, при ограничена видимост поради запрашаване, констатирана в Актът за констатиране на авария (л. 26), между челен товарач КТМ Комацу с рег. № *** и вторият от колона от три товарни автомобила товарен автомобил (гондола) марка „Форд“ с рег. № *** с полуремарке с рег. № ***, при товароразтоварна дейност, при която колоната от три товарни автомобила 3 маневрира с бавен ход за товарене на зърно, а по същото време и на същото място водачът на челния товарач, без да се увери, че маневрата на камиона за подготовка за товар е приключила, предприел движение на заден ход и реализирал удар с товарния автомобил е неговата задна лява част – калник и стоп. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че водачът на товарния автомобил не е имал видимост към челния товара, като между участниците в ПТП е безспорно, че вина за неговото настъпване носи водачът на челния товарач, който не е изчакал водача на товарния автомобил да завърши маневрата си в магазията и без да се увери, че е безопасно е предприел движение на заден ход (л. 175 гръб - 176 от показанията на свидетеля П., които кореспондират и със заключението на комисията, съставила Актът за констатиране на авария). Ето защо въз основа на показанията на разпитания свидетел и констатациите на длъжностните лица в „***т ***“ ЕАД във връзка с аварията, се обосновава заключение, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на застрахования при ищеца челен товарач КТМ Комацу, който не е положил дължимата грижа да обезопаси движението си назад и извършваната от него маневра, с което е причинил имуществени вреди – чл. 45 от ЗЗД. Застрахованият при ищеца водач е нарушил правилата за движение като е предприел маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и е извършил маневра, която е свързана с движение назад при извършване на товароразтоврна дейност от тежкотоварни моторни превозни средства, водачите на които са с ограничена видимост, което обстоятелство водачът на челния товарач е следвало да съобрази. Съгласно утвърдената съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при транспортните престъпления, приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. Тази преценка следва да се извърши преди маневрата, и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да осъществи маневрата (виж Решение № 138 от 01.11.2018 г. по н.д. № 601/2018 г. на III НО на ВКС и др.). Такава преценка водачът на застрахованата при ищеца специализирана машина не е извършил, с което е станал причина за ПТП.

При липса на установено противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач, което е предпоставка за уважаване на иска, предявеният иск ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва за сочения период, както и върху главницата от исковата молба, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е неоснователно.

На разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право ответникът. Същият е сторил разноски в размер на 200 лева (л. 93) – депозит за САТЕ. Страната е направила и 4 искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1988,88 лева, плащането на които не е спорно, а и се установява съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника съдът намира за основателно. Предвид продължителността на третото и четвъртото съдебни заседания, за които е фактурирано отделно възнаграждение, както и обема на извършените процесуални действия в тях, възнаграждението за тях следва да се намали, а на страната да се определи възнаграждение за един адвокат в производството пред тази инстанция в размер на 1584,22 лева (810 евро).