Определение № 759 от 16.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Сливен, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500509 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от юрисконсулт Б., пълномощник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„П.В.“, № 29, ет.3 против определение № 521/16.09.2026г. по ч.гр.д. № 392/2026г. на РС – Н.З.с, което е била обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 160/19.06.2026г., било е прекратено производството по ч.гр.д. № 392/2026г. по описа на РС – Н.З. и жалбоподателят е бил осъден да заплати на Б. С. М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 100.00 евро.

В жалбата се посочва, че определението на РСНЗ е обжалвано изцяло като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки това общо твърдение, страната е изложила аргументи касаещи единствено размера на присъденото възнаграждение за адвокат на длъжницата по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В изложението на жалбата се отчита обстоятелството, че съдът не е присъдил цялото претендирано адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, но се твърди, че и присъденият размер от 100.00 евро е прекомерен. Излагат се общи съображения за това, че за един и същи труд възнагражденията на адвокатите са в различни размери – ако те са определени 1 по реда на ЗПП или на Наредба №1/2004г. за ВАР, което било несправедливо.

В случая работата на пълномощника на длъжника се била състояла в това, че той е попълнил единствено бланка за възражение за недължимост на претендираното задължение. В жалбата се посочва също така, че неправилно възнаграждението за адвокатско представителство е било присъдено в полза на соченото за длъжник лице, а не в полза на адвоката, който го е представлявал. По този начин било налице противоречие между изложените в определението мотиви и диспозитива на съдебния акт.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено в частта на разноските, като на ответната страна се присъдят разноски в размер на 40.90евро по реда на чл.26 от НЗПП.

По делото няма депозиран отговор на частната жалба.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 392/2026г. по описа на РС – Н.З. е било образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Със заявлението били претендирани 258.29€ главница по договор за заем, законна лихва, договорна лихва в размер на 21.04€, мораторна лихва в размер на 40.97€ и разноски в размер на 168.73€. За длъжник била посочена Б. С. М.. По заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 160/19.06.2026г. На 20.07.2026г. било депозирано възражение по чл.414 от ГПК от името на М. чрез пълномощника и адв.Т. Н.

Д.. Във възражението било посочено, че договора, по които се търси вземането е бил с недействителни клаузи. Било поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. С възражението бил представен договор за правна защита и съдействие сключен между М. и адв.Д., в който било отразено, че процесуалното представителство било осъществено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В договора била посочена и банкова сметка, по която да се заплати възнаграждението, в случай че бъде присъдено. Заповедният съд указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск в законния срок и да представи пред него доказателства, че е сторил това. На 26.08.2026г. адв.Д. помолил съда да обезсили издадената заповед за изпълнение ако заявителят не е изпълнила указанията на съда да предяви иск. Било поискано да му се 2 присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 200.00€. На 16.09.2026г. било постановено обжалваното определение, с което съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение, прекратил производството по делото и присъдил разноски на длъжницата М. в размер на 100.00 евро.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 16.09.2026г. Частната жалба е депозирана на 29.09.2026г., в законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена в законоопределения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Законодателят изрично е посочил, в кои случаи се прилага ЗПП. В случая длъжницата по заявлението не е била представлявана по този ред, а по правилата на чл.38, ал.2 от ЗА, съответно възнаграждението на процесуалния му представител следва да се определи по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от НВАР.

Дължимите според заявителя суми от длъжника са били в общ размер на 489.03€/956.46лв. При това положение минималното възнаграждение е в размер на 400.00лв./204.52 €. Първоинстанционният съд е съобразил, че на етап заповедно производство извършените от адв.Д. процесуални действия не са в обема, който биха били в исковото производство, но въпреки това той е положил необходимите усилия за да се запознае с делото и да извърши зависещите от него процесуални действия в интерес на пълномощника си.

Определеното му възнаграждение в размер на 100.00 евро отговаря на извършените от него действия по защита интересите на пълномощника, както и на извършената по делото работа. Това възнаграждение не се явява прекомерно. Съдът счита, че определеното възнаграждение не следва да бъде изменяно.

По отношение осъдителната част на диспозитива, с който разноските за адвокат са присъдени в полза на М., съдът счита, че това е въпрос който касае отношенията между упълномощителя и пълномощника и настоящата жалба не е основание за изменение на определението на РС – Н.З..

Предвид изложеното депозираната частна жалба не следва да бъде уважавана.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„П.В.“, № 29, ет.3 против определение № 521/16.09.2026г. по ч.гр.д. № 392/2026г. на РС – Н.З..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4