Решение № 5341 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5341 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20231110206022 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„БЪФАЛО СОЛАР ФАСИЛИТИ” ООД, представлявано от П. Д. Т. чрез адв. С. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №696075-F696900/17.03.2023г. на Зам. директор на ТД на НАП София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. В допълнителна молба вх.№165801/12.06.2023г., сочи че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, свързани с липсата на задължително съдържане по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, както на доказателствата, които го потвърждават. Намира, че противоречащо на материалния закон е приета в акта и НП, датата на данъчното събитие като датата на издаване на фактурата по вътреобщностна доставка. Позовава се на чл.63, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДДС, като обосновава, че датата на възникване на данъчното събитие на вътреобщностна доставка е датата на данъчното събитие на доставка в страната датата на прехвърляне на собствеността върху стоката или извършване на услугата.

При това положение неясно било от АУАН и НП на коя дата се счита, че е преминала собствеността на стоката - датата на фактурата, момента на плащането или момента на доставката. Позовава се и на сключения договор за доставка на стоката, според който собствеността върху стоките преминава след получаване на стоката в България и при условия, че е заплатена цялата договорена цена. Именно затова неправилно бил 1 определен момента, от който тече срока за издаване на протокола по чл.117, ал.1 от ЗДДС, без да е съобразена съдебната практика по чл.86 от ЗДДС, според която се приемало, че момента на възникване на данъчното събитие е определящ по отношение на задължението за съставяне на необходимите документи и включване на данъка в Дневника за продажби, както и отчитане пред НАП. Твърди, че фактурата е получена на 30.11.2022г., поради което в по-ранен период, а именно през м.07.2022г. ДДС не е могло да бъде начислено, а след като от дружеството установили това забавяне, издали протокола по чл.117, ал.1 от ЗДДС преди да са получили фактура и по тази причина са вписали и доставката в съответния период. При евентуалност, ако съдът не възприеме тези доводи, моли случаят да бъде оценен като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН, предвид че поради по-късното получаване на фактурата дружеството е било в обективна невъзможност да включи доставката и съответно начисли данъка през м.07.2022г., а протоколът по чл.117 от ЗДДС е издаден преди да стартира проверката по случая.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложени съображения в допълнителната молба към жалбата.

Акцентира, че административнонаказващият орган /АНО/ не е изследвал датата, на която е възникнало данъчното събитие - датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, за да се установи от коя дата започват да текат сроковете за деклариране на доставката и съответно налице ли е закъснение в декларирането. Намира, че неправилно е възприето, че издаването на фактурата е достатъчно, за да породи задължението за отчитане на данъка по чл.86 от ЗДДС, тъй като от изключителна важност за изпълнение на задълженията на дружеството и включително на доставката в протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС било получаването на самата фактура от данъчно задълженото лице. В конкретния случай жалбоподателят получил процесната фактура през м.11.2022г., което било видно от представените доказателства. Затова и жалбоподателят не успял да начисли данък през отчетния период, спрямо датата на фактурата. При условията на евентуалност поддържа, че случаят е маловажен.

Претендира за присъждане на разноски по представен списък.

Наказващият орган чрез юрк. Й. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установило извършеното нарушение от дружеството, като не следвало да се кредитира изложеното от тях, че фактурата е получена през м.11.2022г., тъй като не се представили убедителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, а в случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

С обжалваното НП на „БЪФАЛО СОЛАР ФАСИЛИТИ” ООД е наложена имуществена санкция, в размер на 20171.65 лева, за това, че при извършена проверка на 25.01.2023г. в ТД на НАП, Офис Благоевград във връзка с проверка по прихващане или възстановяване на ДДС е установено, че дружеството в качеството на задължено и регистрирано лице по ЗДДС, не е начислило ДДС в размер на 403433.03 лева за извършено вътреобщностно придобиване на стоки в законоустановения срок през данъчния период на м.07.2022г., като не е издало данъчен документ - протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС в срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС и не е отразило такъв протокол в Дневника за продажби за м.07.2022г., както и не е включило размера на данъка при определяне на резултата по справка-декларация по ЗДДС за м.07.2022г., с оглед че е получило фактура от 29.06.2022г. за вътреобщностно доставяне на стоки на стойност 2017165.15 лева, върху която стойност е следвало да начисли ДДС в размер на 403433.03 лева по чл.86, ал.1, вр. чл.84 от ЗДДС, както и на 15-тия ден от датата, на която данъка е станал изискуем или до 14.07.2022г. - неделя, а в случая до 15.07.2022г. е следвало да издаде протокола по чл.117, ал.1 от ЗДДС, в който да посочи данъка от 403433.03 лева на отделен ред, както и да посочи същия в Дневника за продажби за м.07.2022г. и да включи данъка като резултат в справката-декларация за м.07.2022г. по ЗДДС. Дружеството е начислило ДДС със закъснение на 01.10.2022г., издало е протокола по чл.117, ал.1 от ЗДДС на тази дата и го е включило в Дневника за продажби за м.10.2022г., както и данъка в резултата по справка-декларация по ЗДДС за м.10.2022г., подадена на 11.11.2022г. - нарушения на чл.86, ал.1, вр. чл.84 от ЗДДС.

НП е издадено въз основа на АУАН №F696900/20.02.2023г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП и приложени към допълнителна молба към жалбата с вх.

№165801/12.06.2023г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите С. В. И. - актосъставител и М. М. З. присъствала при съставяне на акта, според които била извършена проверка по депозирана от дружеството справка-декларация за прихващане или възстановяване на ДДС, в хода на която се установило, че задълженото лице е извършило вътреобщностно придобиване на стоки, но не е изпълнило задължението си като регистрирано лице по ДДС да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и в законоустановения срок, да включи същия в съответния данъчен период, в който е извършено вътреобщностно придобиване на стоки, като отрази данъка в резултата в справката-декларация. Установило се, че протокола бил издаден след изтичане на срока, тъй като инвойс фактурата била с дата 29.06.2022г., което означавало, че в 15дневен срок - до 14.07.2022г. трябвало да се издаде протокола по чл.117 от ЗДДС, който да се включи в Дневника за продажби, а данъка да се отрази в справкатадекларация за м.07.2022г. Протоколът бил издаден през м.10.2022г., включен в 3

Дневника за продажби именно през м.10.2022г. и данъкът бил отразен в тази справкадекларация. Нарушен бил чл.86, ал.1, вр. чл.84 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и не се е явил, а връчен на упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително по т.4, тъй като подробно, хронологично и разбираемо е описана констатираната фактическа обстановка и обстоятелствата на извършеното нарушение. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след като е поканен, не се е явил представител на дружеството и е предявен по правилата на чл.43, ал.4 от ЗАНН на адрес по седалище на дружеството и на упълномощено лице. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

При проверка на НП, съдът констатира изискуемото съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и това по т.5. Вече се обоснова този реквизит и тъй като съдържанието на НП е идентично със съдържането на АУАН не е необходимо да се повтарят съображенията на съда. НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.

Констатациите в акта и НП се установиха от разпита на свидетелите, чиито показания съдът кредитира като единни и незаинтересовани, подкрепени от писмените доказателства. Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации, не ангажира доказателства, от които да се установи друга дата, освен датата на издаване на фактурата - 29.06.2022г., по която ДДС е изискуемо. Всъщност основният спор по делото е, не кога е възникнало данъчното събитие, както смята жалбоподателя, а кога ДДС за тази вътреобщностна доставка е станал изискуем, защото задължението по чл.86, ал.1, вр. чл.84 от ЗДДС, за което неизпълнение дружеството е санкционирано възниква от момента, когато ДДС е станал изискуем. От него момент, според чл.86, ал.1, т.1 до т.3 регистрираното лице е длъжно да начисли ДДС, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, в случая е протокола по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

В чл.63 от ЗДДС е дефиниран момента, от който данъка става изискуем и конкретно според ал.3 при вътреобщностното придобиване данъкът става изискуем на 4

15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал.1 и 2. Според ал.4 на чл.63 от ЗДДС, независимо от ал.3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата. Така, излиза, че датата на издаване на фактурата е този момент, от който ДДС по вътреобщностното придобиване става изискуем, тъй като данъкът се включва в размера на извършеното плащане, според чл.25, ал.7 от ЗДДС, без значение кога и по какъв начин е това плащане - авансово или изцяло.

Ето защо, правилно в АУАН и НП е посочен момента до когато жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си по чл.86, ал.1, т.1 до т.3 от ЗДДС - 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е издадена фактурата по вътреобщностното придобиване - 14.07.2022г. и тъй като това е неделя, то срокът за изпълнение на задължението е до 15.07.2022г., с оглед датата на издаване на фактурата - 29.06.2022г.

Дружеството не е изпълнило задължението си, а е сторило това на 01.10.2022г., действително преди да стартира данъчната проверка по прихващане или възстановяване, в резултат, на което е съставен този АУАН и издадено НП. Така, категорично се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.

Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като вредите и вредните последици са значителни, предвид размера на неначисления данък, който не е отразен като резултат в справката-декларация за съответния данъчен период около половин милион лева, а закъснението е значителнооколо три месеца, при което нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Няма никакво правно значение, още повече като смекчаващо обстоятелство кога е изпратена фактурата на дружеството и съдът горе вече се обоснова.