Решение № 1453 от 30.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Пловдив, 30.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330117850 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на Б. И. Д., ЕГН **********, против „Вива кредит” ООД, ЕИК 201995287, представлявано от Д. Д., с която са предявени искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузите от Договор за кредит от 15.02.2019 г., предвиждащи заплащане на неустойка и на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 15.02.2019 г., по силата на който му била предоставена сумата от 2000 лева, платима на 30 вноски от по 153.77 лв., с падеж: 10.04.2020 г., при фиксиран лихвен процент по заема 40,32% и годишен процент на разходите – 49,37%.

Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева, която следвало да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Счита, уговорката в чл. 1, ал. 3 от договора за нищожна, като неравноправна. Таксата била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължил да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер – 1257.90 лева, липсвала каквато и да било еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което клаузата била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга; тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На следващо място, счита, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 4 – за непредоставено обезпечение, била нищожна.В договора било предвидено, че в случай на 1 неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият съгласно чл. 4, ал. 2 дължи неустойка на кредитора в размер на 838.80 лева, която той следвало да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка, с която неустойка падежното вземане нараствало значително.

Неустойката била уговорена в нарушение изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита.

Излага, че тя представлявала добавка към възнаградителната лихва, по който начин неоснователно се обогатявал търговеца. По този начин ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР било заобиколено.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на такса експресно разглеждане на документи в размер на 1257.90 лева, както и на клаузата за дължимост на неустойка по чл. 4 от договора, в размер на 838.80 лева, за недействителни, поради противоречие с добрите нрави, заобикалящи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Сочи, че между страните бил сключен договор за заем от 15.02.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 2000 лв. Преди сключване на договора, на ищеца бил предоставен СЕФ. Твърди, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора.

Счита, предявения иск за неоснователен. Неоснователни били твърденията на ищеца за нищожност на неустойката. Сочи, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Излага, че чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се начислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Несъстоятелни и необосновани били твърденията, че посоченият в договора размер на ГПР не е реален, което било „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла нач л. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Нямало основания за прилагане на чл. 22 ЗПК.

Излага, че услугата по експресно разглеждане на документи е такава за допълнителна услуга, клиентът доброволно избрал да се възползва от нея, като стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР.

Неоснователни били възраженията на ищеца относно размера на таксата за експресно разглеждане. В ЗПК не били предвидени лимити за цената на услуги с подобен характер. Плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което било в интерес на ищеца.

Излага, че договорната лихва не била прекомерна, като същата не противоречи на добрите нрави.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи, както и на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон.

2

Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за паричен заем от 15.02.2019 г. , по който на ищеца е предоставена сумата от 2000 лева, при годишен лихвен процент от 40.32%, ГПР – 49.37%, както и, че в договора за кредит е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева, както и неустойка в размер на 838.80 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 1276/04.02.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № *** от 15.02.2019 г. /л. 8-10/. С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 2 000 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.37 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 1 257.90 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до 10.04.2020 г., като общият размер на всички плащания, заедно с включена такса за експресно разглеждане, е записан, че възлиза на 3774.30 лева.

В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева.

Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 838.80 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 153.77 лева, а общия размер на задължението от 4613.10 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са 3 спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.