Определение № 551 от 12.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Монтана, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20241600100425 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Монтана, чрез пълномощника си, адв. Е. Х., МАК, срещу ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, гр. Схххх за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП.

С Решение № 137/30.05.2025 год. Съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил ищцата да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.

3 и 8 от ГПК сумата 8965.35 лв. (осем хиляди деветстотин шестдесет и пет лева, 35 ст.), представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.

Решението се обжалва от ищцата в отхвърлителната част.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ищцата, адв. Е. Х., МАК е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските, като уважи своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и намали възнаграждението за процесуално представителство, признато на ответника до минималното, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/2004 год. на ВАдв.С, а именно на 6950 лв. вместо приетите 12000 лв.

В указаният му срок ответникът е изразил становище за неоснователност на молбата, а присъдените му разноски за процесуално представителство – за правилно преценени в решението.

Молбата е допустима като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ищцата не е представила списък по чл. 80 ГПК, но в случая, доколкото се иска изменение на разноските които тя дължи, а не на тези, които са присъдени на нея, разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК не намира приложение. Разгледана по същество молбата е частично основателна.

1

Основателно е възражението на ищцовата страна, че делото не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от обичайната за дела от подобен характер.

Пред съда е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с цена 80 000 лева, за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от ПТП. По делото не е била спорна вината на водача на увреждащия автомобил, тъй като е била вече установена с влязла в сила присъда – с Определение от 14.07.2023 год. по АНД № 801/2023 год. на РС Монтана.

Не е имало спор и относно механизма на ПТП. Спорът е концентриран относно това дали има принос на двамата водачи и какво е съотношението.

Вярно е, че за установяване на останалите релевантни факти и двете страни са ангажирали доказателства и са проведени две открити съдебни заседания, като са прието САТЕ и СМЕ, но в обем, съответстващ на липсата на фактическа сложност. Делото не е сложно и от правна страна – не са поставени въпроси по които липсва установена съдебна практика.

Ето защо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК , въведено от процесуалния представител на ищцата своевременно, в хода на устните състезания, е основателно.

Видно от представеният списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото, ответникът е сторил разноски в общ 13050 лева, от които 12 000 лв. (с ДДС) за адвокатско възнаграждение, 500 лв. за СМЕ, 500 лв. за САТЕ и 50 лв.

– за свидетел. С решението исковете се уважават в 31,3% от предявения размер, съответно се отхвърлят в 68,7%.

При извършване на преценката за прекомерност съдът не е обвързан от предвидените в Наредба 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения /предвид решение на СЕС по дело C?438/22/, а преценява предпоставките на база фактическата и правна сложност на делото, но същевременно Наредбата продължава да служи за ориентир на съда, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не следва да е в обидно нисък с оглед положения от процесуалния представител на страната труд за защита на нейните интереси.

Ето защо следва се да намалят разноските за адвокат на ответника до размер от 8 640 лева с вкл. ДДС (или 7050 лв. без ДДС) – съобразно цената на иска и приетото в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., а не на 6 950 лв.,, както се иска в молбата.

От така намаленото възнаграждение ответникът има право на 68,7% или 5 812, 00 лева.

С оглед на така приетото, общото задължение на ищцата към ответника за разноски следва да се намали на 6 657 лева, в който смисъл решението по делото следва да се измени в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 137/30.05.2025 год., постановено по гр.д. № 425/2024 год. на ОС Монтана, в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението:

„ОСЪЖДА Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. М да заплати на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, гр. Схххх на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 8965.35 лв. (осем хиляди деветстотин шестдесет и пет лева, 35 ст.), представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.“,

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Т. Д., ЕГН ********** от гр. М да заплати на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, гр. Схххх на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 6 657 лева (шест хиляди шестстотин петдесет и седем лева, 00 ст.), представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 3