Решение № 26 от 23.03.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Котел, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20232210100063 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл.12 ЗЗД.

Предмет на разглеждане е претенция с правно осн. чл. 8 ЗЗДН предявена от А. Х.

К., ЕГН **********, от ************, общ. Котел, с която иска издаване на заповед за защита срещу Р. А. Р., ЕГН **********, от ********.

Молителката сочи, че живеела 8 години на семейна начала с ответника по молбата. От съвместното съжителство страните имали родено дете на четири години – Е. Р.в Р., ЕГН **********.

Твърди, че с ответника се разделили през октомври 2022 г., след което молителката започнала да живее в дома на баща си. От тогава ответникът започнал да упражнява над нея психически тормоз с обидни думи и заплахи. С Решение от 26.01.2023 г. Котелският районен съд определил режим на лични отношения на Р. А.

Р. с малолетното им дете – да го взема всяка първа и трета седмица от месеца.

Молителката твърди, че на 11.02.2023 г. около 16ч ответникът дошъл в дома на баща и да вземе детето, но тя му заявила, че е втората седмица от месеца и по решение на съда не може да го вземе. Ответникът започнал да я обижда с думите „ Курва, неморална си“ и отправил закани към нея, че ще и запали къщата. От високия тон на който разговаряли, баща и излезнал на улицата, а ответникът си заминал. С тези действия той обаче и оказал негативно въздействие върху психиката, нарушил емоционалната и стабилност и тя започнала да се страхува за живота си.

Иска от съда да и бъде издаване на заповед за защита, като се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да приближава молителката на местата за социални контакти и отдих.

Ответникът в открито съдебно заседание оспорва твърдението, че на посочената дата е имало съприкосновение между него и молителката. Твърди, че се е заблудил, мислейки, че има право да вземе детето в този ден и бащата на молителката не е дал детето. Поради това позвънял на 112 за да се оплаче, но на място не е пристигнал полицейски екип. Оспорва твърдението да е изричал обидните думи и закани, които 1 молителката твърди.

Иска от съда да отхвърли молбата като неоснователна.

В о. с. з. молителката поддържа искането си, тъй като намира, че същото е основателно. Между страните не било спорно, че живеели на семейни начела, но това съжителство било прекратено. Установило се, че ответникът на 11.02.2023 г. е отишъл пред дома на молителката в с. Пъдарево, където живее със своите родители в един дом.

Разпитаният свидетел, баща на молителката, станал пряк очевидец на случилото се около 16.30ч на 11.02.2023 г. От показанията му се установило, че ответникът бил изнервен, изрекъл изразите „курва, неморална си, ще те запаля“. Показанията на другите два свидетели не установявали противното, тъй като не били очевидци, а възпроизвеждали казаното от ответника. От записа на 112 се установило, че молителката е заплашена от ответника. Предлага поисканите мерки по чл. 5 от ЗЗДН да бъдат наложени за 12 месеца. Претендира разноски.

В о. с. з. ответникът счита, че твърденията на ищцата не се установили от събраните показания и запис на разговор на телефонен номер 112. Молителката правила всичко това за да го злепостави и да създаде трудности при осъществяване на личните контакти с детето. На посочения ден ответникът не се е виждал с ищцата, а е разговарял с баща и, който го е отпратил. Именно бащата на ищцата му отказал да предостави детето и той се обадил на телефон от 112. Липсвали доказателства за осъществен акт на домашно насилие. Иска от съда да отхвърли искането като неоснователно и да отмени заповедта за незабавна защита.

Съдът, след преценка на събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са родители на малолетното дете Е. Р.в Р., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане от 12.02.2019 г. на Община Сливен, приложено към г. д. № 607/2022 г. по описа на РС Котел.

Безспорно е между тях, че са живеели на семейни начела, след което ищцата е започнала да живее в с. Пъдарево при своите родители.

Безспорно е между страните и че ответникът е посетил дома на ищцата в с.

Пъдарево на 11.02.2023 г. следобяд около 16.30ч.

Установява се от справка за съдимост, че ответникът по молбата е неосъждан, а от съобщението от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, че не се води на отчет в отделението.

От събраното по делото съдебно удостоверение за целите на настоящото производство се установява, че ответникът няма наложени мерки по ЗЗДН.

От показанията на свид. Х. Я., баща на ищцата, се установява, че на 11.02.2023 г. към 16.30ч Р. Р. дошъл да вземе детето, като свидетелят бил в дома си с цялото семейство и гледали телевизия. Р. Р. започнал да вика името на детето и ищцата излязла. Между тях се развила вербална кавга. Той започнал да я псува и нарича „курво, неморална си, ще те запаля“, но свидетелят бил в къщата и чувал всичко.

Тогава свидетелят излязъл, като чул изречените думи да бъдат повтаряни от Р. Р..

Излезнали и съседите, които са братя на свидетеля. Свидетелят казал на Р. Р., който бил видимо изнервен, че през тази седмица няма право да вземе детето. Р. заплашил и свидетелят, че ще го осъди и запали, а след това си тръгнал. Ищцата се обадила на 112.

От показанията на свид. Кънчо П. се установява, че работи в Сливен, но често си ходи на село, като на 11.02.2023 г. се прибрал на обяд в село. Минал през дома на Р. Р., но разбрал, че е на работа, след разговор с брат му. Към 16.30ч свидетелят излязъл да се разходи и видял Р. Р. да разговаря по телефон 112, като не бил видимо ядосан. Р. му 2 споделил, че ходил да иска детето от бившата си жена, но не му го дали. Бащата на А. му казал да си ходи.

От показанията на свид. Ц. Г. се установява, че на 11.02.2023 г. през деня Р. Р. бил на работа, като свидетелят узнал този факт понеже били съседи и виждал кога се прибира Р. от работа. От него разбрал, че не е успял да вземе детето, като Р. дошъл у тях да се обади от неговия телефон на 112. Споделил, че контактувал с бащата на А., но той не му дал да вземе детето и го отпратил.

Събран е и запис на разговор от ЕЕН 112, проведен на 11.02.2023 г. в 16.50ч, от молителката, от който се установи, че действително в посочения ден и час ищцата се е обадила на телефон 112, заявявайки, че ответникът Р. е посетил дома и за да иска детето, както и че я е заплашил.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена, въз основа на събраните писмени, гласни и веществени доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателствени средства, които са анализирани по-горе, тъй като същите са последователни и взаимнодопълващи се, и не са налице данни, които да обусловят занижаване на тяхната доказателствена стойност.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Я., в частта, с която възпроизвежда своите лични възприятия относно случилото се на 11.02.2023 г. В тази част те са са последователни, вътрешнологични и в съответствие с останалия доказателствен материал, по-точно със записа на разговор по ЕЕН 112. В частта, в която показанията на свидетеля не са взети предвид, съдът намира, че са неотносими към твърдения акт на домашно насилие. Доводът на ответника, че показанията на свид. Я. не следва да бъдат кредитирани, защото е баща на молителката, както и защото е нанесъл побой на ответника, е неосновател, тъй като не се подкрепя от доказателствената съвкупност.

Съдът дава вяра и на показанията на свид. П. и Г. само относно това, че на 11.02.2023 г. са видели Р. пред дома му, както и че същият е разговарял по телефон 112, тъй като бащата на ищцата не му е дал детето. В тази част показанията са последователни, вътрешнологични и в съответствие, както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност. В останалата част те противоречат, както по между си, така и с приетата доказателствена съвкупост /показания на свид. Я./, поради което съдът не им дава вяра.

Съдът кредитира и изслушания запис по делото относно констатираните по-горе правонорелевантни факти, като в останалата част не са взети предвид, поради тяхната неотносимост към твърдения акт на домашно насилие.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Правната квалификация на предявената претенция е чл. 8 ЗЗДН.

Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т.1 ЗЗДН пострадало от домашно насилие, извършено от лице, от което има дете - чл. 3, т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителя, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Освен това страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на домашно насилие.

3

Домашното насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционалнопсихическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.

В разглеждания случай се установи, че страните са с влошени личностни взаимоотношения, както и че на 11.02.2023 г. ответникът Р. е посетил дома на ищцата, в който живее със своите родители в с. Пъдарево, общ. Котел. Безспорно се установи от показанията на свид. Я. и запис на разговор по 112, че посочения в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН акт на домашно насилие, е осъществен от ответника спрямо ищцата. Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че е разговарял само със свид. Я., но не и с ищцата. Това твърдение е невярно, доколкото точно обратното се установява от показанията на свид. Я. и декларацията. Не се установиха и факти в обратния смисъл, доколкото с показанията на свид. П. и Г. единствено се установи, че свид. Я. е отпратил ответника, но не и че само с него е разговарял. Изречените от ответника изрази („Курво, неморална си, ще те запаля“) при вече създалата се обстановка / провикване при пристигането му на място, възникнал вербален конфликт/, представлява налагане на психически и емоционален тормоз над личността на молителката.

Подобен род третиране над личността нямат физически белези, те са разрушителни за цялостното емоционално и психологическо благосъстояние на личността. Поведението на ответника не би могло да се оправдае, с оглед посочените от него причини, че мисли, че може да вижда детето си, тъй като той разполага със законови възможности, които съдът му е предоставил.

Доводът на ответника, че случващото се е насочено към ограничи възможността му да вижда детето, е неоснователен, тъй като изходът по настоящото дело не променя режима на лични отношения, които съдът е постановил.

С оглед изложените съображения, по отношение на извършителя следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да му се забрани да я приближава на разстояние по-близко от 100 м, също от жилището й на адрес ************, както и местоработата, местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението.

При определяне на срока на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът съобрази, че ответникът не е имал други подобни прояви, има чисто съдебно минало и разглеждания случай се явява първа проява, настъпила поради грешка в съзнанието на ответника, че е имал право да вземе детето. Въпреки това установения акт на домашно насилие е предизвикал уплаха и емоционален стрес в съзнанието на ищцата, поради което продължителността на мерките не може да бъде към абсолютния минимум.