Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2359/2020
Вид
Решение № 188
Подписан
30.03.2021
В сила
30.03.2021
Състав
Анелия Цанова, Николай Станков Метанов, Христо Лазаров

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35а, ал.2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.151, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.4, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.1 и ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
  • чл.62 · Конституция на Република България
  • чл.63 · Конституция на Република България
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.90, ал.4 · Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20201001002359 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№54235 от 16.06.2020г., по описа на Софийски градски съд, на Държавата, представлявана от В. Г. – министър на финансите, чрез юрисконсулт Д. Д., срещу решение № 3178 от 21.05.2020г., постановено по гр.д.№ 3550/2018г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, 5 състав, с което Република България, представлявана от Министъра на финансите, адрес за призоваване: гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 102, е осъдена да заплати на „Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД,

ЕИК 200364130, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „21-ви век“ № 11, офис 2, на основание чл.7 от Конституцията на Република България, вр. чл.49 от ЗЗД, сумата от 83 288 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл.22, ал.4 от Закон за Конституционния съд да уредят отношенията, възникнали от прилагане на нормативна разпоредба след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в удържана такса по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. - 30.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2014г. до окончателното изплащане, и направените по делото разноски в размер на 4 725.32 лв.

Въззивникът твърди недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното 1 решение, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде обезсилено, а в случай че бъде прието за допустимо, отменено изцяло, а предявените искове отхвърлени, като му бъдат присъдени съдебните разноски, направени в първоинстанционното и въззивното производства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД, ЕИК 200364130, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

„Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД, ЕИК 200364130, е предявило пасивно, субективно и обективно съединени искове:

- по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.7 от Конституцията на Република България, срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, за сумата от 83 278лв.-представляваща размера на причинени имуществени вреди, както и компенсаторна лихва от момента на увреждането /09.10.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата;

- в условията на евентуалност по чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз срещу Народното събрание за сумата от 83 278лв.- представляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие на събрана такса на основание чл.35а ЗЕВИ, която противоречи на член 107, пар. 1 Договора за функциониране на Европейския съюз /„ДФЕС“/, чл.63 ДФЕС, вторичното право на ЕС и принципите, установени в практиката на СЕС, както и компенсаторна лихва от момента на увреждането /09.10.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата;

- в условията на евентуалност по чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, за сумата от 83 278лв. – представляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие на събрана такса на основание чл. 35а ЗЕВИ, която противоречи на член 107, пар.1 ДФЕС, чл.63 ДФЕС, вторичното право на ЕС и принципите, установени от практиката на Съда на Европейския съюз, както и компенсаторна лихва от момента на увреждането /09.10.2014 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ Еко Хелиос - Млекарево, находяща се в ПИ 000419 в землището на с.Млекарево, община „Нова Загора, област Сливен, и е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 887 от 15.08.2012г. с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

ФтЕЦ Еко Хелиос - Млекарево е присъединена към електроразпределителната мрежа с договор за присъединяване с „ЕВН България

2

Електроразпределение“ АД № 112064596 от 12.11.2011г. и е въведена в експлоатация на

21.06.2012г. с Разрешение за ползване

№ СТ-05-718, издадено от Дирекцията за национален строителен контрол, като в периода 01.01.2014г. - 30.06.2014г. е произвеждал енергия от възобновяеми източници.

В Държавен вестник, брой 109 от 2013г. са публикувани новосъздадените § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, с които се създават чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.356, ал.1, 2,3 и 4 и чл.35в, ал.1, 2 и 3 в ЗЕВИ, и с които е въведена такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20%. Тези разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд. В периода на действието на разпоредбите e събрани такса за производство на електроенергия от „Еко Хелиос Енерджи“ ЕООД в размер на 83 278 лв., удържана от електроразпределителното дружество,внесена по бюджетна сметка на КЕВР на основание чл.35б ЗЕВИ, а впоследствие е преведена в държавния бюджет.

Съгласно чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд/ЗКС/ последиците от обявения за противоконституционен закон следва да се уредят от органа, който е го е приел, в случая от Народното събрание. В чл.90, ал. 4 от Правилника за организацията на дейността на 43-тото Народното събрание/ПОРНС/ е определен 2-месечен срок, в който последиците да бъдат уредени. Посоченият срок е минал, а последиците от противоконституционните норми не са уредени.

Тази хипотеза не попада изрично в обхвата на ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по общия граждански ред, при съобразяване на принципите на равностойност и ефективност по отношение на предвидената държавна такса в ЗОДОВ за искове срещу държавата. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, т.е. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и не е необходимо доказване на вина.

Съгласно чл.62 и чл.63 от Конституцията на Република България /Конституцията/ законодателната власт е възложена на Народното събрание, което е колективен орган, състоящ се от 240 народни представители.

Държавата се явява възложител на тяхната работа, като това възлагане е опосредено чрез възлагане от съответните държавни учреждения, с което посочени лица се намират в правоотношение.

Съгласно чл.5, ал.1 Конституцията – Конституцията е основен закон и останалите закони не могат да й противоречат, а съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Конституцията народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения, т.е. в случая народните представители са действали противоправно, в противоречие с посочените норми на конституцията.

Конституционната защита за вреди от незаконни актове, включително и закони, които са 3 обявени за противоречащи на Конституцията, се гарантира на конституционно ниво от разпоредбата на чл.7 от Конституцията, а на законодателно ниво от ЗОДОВ.

С действията си народните представители, чрез приемането на обявения за противоконституционен закон /действие/, са причинили вреди на дружеството.

Изпълнителното деяние в настоящия случай се характеризира и с бездействие от страна на Народното събрание. Текстът на чл.22, ал.4 ЗКС, посочва, че възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт се уреждат от органа, който го е постановил. Съгласно чл.90, ал.4 ПОДНС, срокът, в който трябва да се произнесе Народното събрание, е два месеца от влизането в сила на решението, което не е направено. Няма законов механизъм, по който претърпялото вреди от противоконституционния закон лице да задължи Народното събрание да приеме закон, по силата на който да бъдат репарирани вредите. Неприемането на такъв закон не лишава увреденото лице от правото да търси обезщетение за вредите си по общия ред /реда на чл.49 ЗЗД, чл.7 Конституцията/.

Освен това, разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС само потвърждава извода, че последиците от приложението на противоконституционния закон следва да бъдат уредени, а когато тези последици се изразяват в причиняването на вреди, то същите следва да бъдат възстановени.

В следствие на извършената съвкупност от действия и бездействия са причинени имуществени вреди, еквивалентни на платените, но невъзстановени такси в размер на 83 289,34 лв., както и компенсаторна лихва за забава от деня на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата. Последните са пряка последица от действията на Народното събрание, както и от последващото бездействие /неуреждане на последиците от противоконституционния закон/.

В исковата молба са изложени и обстоятелства, на които са основани евентуалните искове, които не са разгледани от първоинстанционния съд.

Ответниците Република България, представлявана от министъра на финансите, и Народното събрание на Република България са оспорили предявените искове изцяло, по подробно изложени съображения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на Република България, против Република България, е допустим, а разгледан по същество основателен по следните съображения:

ВКС приема, че е допустимо на основание чл.7 от Конституцията да се търси отговорност на държавата за вреди от действия и бездействия на държавни органи.

Отговорността на държавата може да се реализира по реда на специалния ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.7 от Конституцията дава по-широко поле за ангажиране на отговорността на държавата. Извън основанията по ЗОДОВ, отговорността на държавата за 4 вреди от действия на държавни органи, следва да се ангажира по общия ред за отговорност за вреди, съгласно правната уредба на чл.49 ЗЗД.

Липсата на правна уредба след обявената противоконституционност относно тези вземания и неприложимостта на ДОПК, обуславят допустимост на иска.

Държавата съществува и осъществява функциите си чрез система от държавни органи, които упражняват своите правомощия от името на Държавата и не могат да съществуват извън нея. Когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица, отговорността за тях се носи от Държавата. По силата на чл.62 от Конституцията на Народното събрание като държавен орган е възложено да осъществява държавни функции - законодателната власт и парламентарен контрол, чрез включените в членствения му състав народни представители, поради което за причинени вреди от неговата дейност, материално легитимирана да отговоря е Държавата.

Видно от представените по делото договор за изкупуване на електрическа енергия № 887/15.08.2012г., разрешение за ползване № 718/21.06.2012г., договор за присъединяване от 12.12.2011г. и договор за достъп до електроразпределителна мрежа от 22.08.2013г. ищецът през периода 01.01.2014г.-30.06.2014г. е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Между ищеца в качеството на производител и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в качеството на купувач е сключен договор № 887/15.08.2012г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител. По силата на договора ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество прозведена и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници, за което има издадена гаранция за произход, съгласно чл.3 от Наредба № РД-161117/14.10.2011г.

С параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г./отм./ е създаден член 35а, ал.1 и ал.3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса от 20 %.

С решение № 13 от 31.07.201 г. по к.д.№ 1/2014г. на Конституционния съд са обявени за протиконоституционни разпоредбите на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г./ДВ, бр. 109/2013 г./, с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3, и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.