Решение № 14078 от 17.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45306/2023
- Вид
- Решение № 14078
- Подписан
- 17.07.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 14 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14078 гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110145306 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: 201127485, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Л.И., в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен между него и дружеството „Райфайзенбанк (България)” ЕАД /понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД – с правоприемник „ОББ“ АД/, срещу Е. А. Й., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 3302.24 лева – главница по договор за банков кредит от 31.01.2008 г. и 2/ сумата от 1007.65 лева – обезщетение за забава за периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2023 г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на СРС – 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен на 31.01.2008 г. договор за банков кредит между „Райфайзен Банк (България)“ ЕАД, /понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, като кредитодател, от една страна и С. Н. П., като кредитополучател и Е. А. Й., в качеството на съдлъжник. Твърди се, че въз основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал кредит в размер на 10 150 лева., със срок на изплащане до 15.01.2018 г. С оглед на това се посочва, че падежът на задължението по процесния договор за кредит е настъпил на 15.01.2018 г., поради което и с 1 оглед приложимата към процесния случай 5-годишна давност, същата би била изтекла на 15.01.2023 г. Посочва се обаче, че за периода на действащо извънредно положение в България от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текъл давностен срок относно процесното вземане, поради което давността изтичала на 22.03.2023 г. От своя страна заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 17.01.2023 г., а по пощата на 12.01.2023 г., поради което процесното вземане не било погасено по давност.
На следващо място в исковата молба се посочва, че на 24.10.2017 г. заемодателят като цедент е сключил с ищеца като цесионер договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му е прехвърлил вземанията си по процесния договора за банков кредит, като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Поддържа, че уведомление за цесията е било изпратено до ответника, като прилага като доказателство разписка изх. № RVI00496. Уточнява се, че и към момента на предявяване на иска ответникът продължава да не е изпълнил задълженията си.
С исковата молба са представени: рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 и № 1А към него, потвърждение за сключена цесия, договор за банков кредит от 31.01.2008 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания, известие за доставяне и обратна разписка към него.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на Е. А. Й., чрез еднолично адвокатско дружество „Н. М.“, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни.
Оспорват се предявените искове като недопустими, тъй като ищецът не е посочил как е изчислена претендираната сума от 4309,89 лева, дали в нея се включва само незаплатена главница по кредита или освен главница са включени и други вземания, не става ясно в какъв размер е погасено задължението за връщане на кредита, как е отразено погасяването, кои вноски точно са забавени, дали в тази сума се включват капитализирани лихви, като посочва, че неяснотата относно посочените факти затруднява правото на защита на ответника.
Оспорва се цесията да има действие спрямо длъжника, тъй като е цедирано само вземането срещу длъжника С. П., но не и срещу съдлъжника.
Посочва, че макар с договора за цесия в полза на кредитора да се прехвърлят и всички обезпечения, посоченото задължение е самостоятелно, тъй като ответницата е съдлъжник, а не поръчител. Оспорва се действителността на извършената цесия и с твърденията, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия. На ответницата не била предоставена информация за точния размер на вземането, нито за банкова сметка, по която да погасява задължението си. Поради всичко посочено дотук се оспорва пасивната легитимация на ответницата.
На следващо място предявеният иск се оспорва и доколкото не били представени доказателства дали въобще кредитът е бил усвоен, кога е станало това и по какъв начин.
Релевира се възражение за погасителна давност на претендираните 2 вземания. Посочва се, че доколкото съобразно договора всяка погасителна вноска се дължи на 15-то число на съответния месец, то давността за всяка една вноска започва да тече от 16-то число на съответния месец, тъй като всяка вноска става изискуема с настъпване на съответната падежна дата, а давността тече от настъпване на изискуемостта – на всяка вноска по отделно.
Отделно от това се обръща внимание, че съгласно чл. 10 от договора при неплащане на задължението по договора изцяло или отчасти в продължение на повече от 150 дни кредитът, заедно с акцесорните плащания ставал автоматично предсрочно изискуем, т.е. без да е необходимо уведомление. Поради това ответницата, счита че давността за цялото вземане е започнала да тече от 151-вия ден, поради което твърди, че давността е изтекла към датата на подаване на заявлението.
В условията на евентуалност твърди, че в случая се прилага кратката 3годишна давност.
Оспорва се и искът за обезщетение за забава като недължим и погасен по давност.
Поддържа се и че кредиторът е следвало да се обърне за изпълнение първо към главния длъжник – кредитополучателя, а обръщането за изпълнение към длъжника, който не е усвоил кредита нарушава правилата на добросъвестността.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
С определение № 780/08.01.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ответницата е конституирано лицето С. Н. П., с ЕГН: **********.
Последният не се явява по делото като не е взел и становище по исковете.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 97334/25.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба като счита исковите претенции за основателни доказани. Обръща внимание, че не се позовава на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита като не е обявявана такава, а съгласно съдебната практика предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично.
Ответницата Е. А. Й. се представлява в съдебно заседание от процесуален представител – адв. М.. Последният излага доводи, че съгласно уговореното в договора – кредитът бил автоматично обявен за предсрочно изискуем – още 2017 г. – като за настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост е необходимо единствено изпадане в забава повече от 150 дни, не и отправяне на уведомление в този смисъл до длъжника. Поддържа се и че процесните вземания били погасени по давност.
От ответницата са постъпили и писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и още едно лице / С. Н. П., с ЕГН: **********/ при условията на солидарност за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5305/15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на СРС. Заповедта е връчена на длъжника Е. А.
Й. чрез лице от домашните.
От представено по делото копие от договор за банков кредит от 31.01.2 0 0 8 г. се установява, че на посочената дата между дружеството „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, от една страна, като заемодател и лицето С.
Н. П. като заемополучател и ответницата Е. А. Й. като съдлъжник, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 10 150 лева, срок на кредита 120 месеца – с падеж на първа вноска 15.02.2018 г. и с падеж на последна вноска – 15.01.2018 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 8.19 % - към датата на сключване на договора и годишен променлив лихвен процент /ГПЛП/ - в размер на 7.70 % - към датата на сключване на договора.
Уговорено е че лихвеният процент се формира от стойност на банковия ресурс /СБР/, определен от банката + 2.70 %. В договора е уговорено, че месечните вноски са анюитетни – като първата вноска е 88.98 лева, а останалите 119 месечно вноски – са всяка по 121.54 лева. Доколкото договорът е сключен на 31.01.2008 г., то към същия не се съдържа погасителен план съответно не става ясно каква част от лихвата и каква част от главницата се погасяват с всяка вноска.
В договора изрично е отбелязано, че лицето С. Н. П. като заемополучател и ответницата Е. А. Й. като съдлъжник отговарят солидарно за задълженията по кредита.
Посочено и че при забава в плащанията над 150 дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем, считано от 151 ден – без банката да уведомява за това кредитополучателя.
Ищецът по делото не се позовава на обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, нито представя доказателства да е отправял уведомления в този смисъл до кредитополучателя или съдлъжника.
Ответницата от своя страна също не твърди да й е била съобщавана предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, но счита, че такава е настъпила автоматично.
На следващо място видно от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2016 г. и приложение № 1 към него от 24.10.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД като цедент и „Макроадванс“ АД като цесионер, вземанията на
„Райфайзенбанк
(България)” ЕАД по договор от 31.01.2008 г. срещу С. Н. П. в качеството му на длъжник са прехвърлени на ищцовото дружество. Съгласно списък към приложението вземанията са както следва: главница към 24.10.2017 г. в размер на 3302.24 лева, договорна лихва от 174.77 лева, обезщетение за забава от 499.98 лева и разноски от 69.54 лева.
Съгласно рамковия договор за цесия понятието „длъжник“ обхваща всяко ФЛ или ЮЛ – кредитополучател, картодържател, съдлъжник или поръчител, 4 което е задължено за изплащането на конкретно вземане, предмет на цесията.
Освен това в договора за цесия е установено и че вземания се прехвърлят към цесионера изцяло, заедно с привилегиите, обезпеченията, изтеклите лихви и други принадлежности. От своя страна е уговорено и че цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка по делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и изрично пълномощно от цедента в полза на цесионера.
По делото е представено и уведомление за извършена цесия от 15.11.2017 г., което няма данни да е получено от ответницата
Исковата молба заедно с приложенията към нея е връчена на ответницата на 13.10.2023 г. чрез упълномощен процесуален представител – адвокат М..
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че сумата от 10 150 лева е преведена от заемодателя по банкова сметка на заемополучателя IBAN BG87RZBB 9155 1066 2351 16 – с титуляр С. Н. П. – като в тази връзка кредитът е усвоен на 31.01.2008 г.
Вещото лице е изготвило и погасителен план, съгласно който при спазване уговорките на договора общата сума за връщане възлиза на 14553.03 лева – от които 10 150 лева главница и 4403.03 лева – договорна лихва – като посоченото изчисление е направено при лихва от 7.70 %.
На следващо място от ССчетЕ се установява, че в изпълнение на задълженията по кредита е постъпила сумата от общо 12 328.08 лева. След цесията няма постъпили плащания.