Определение № 5166 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5166 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100502210 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. К. Т. против Определение № 9314 от 12.07.2026 г. по гр. дело № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че в обжалваното определение ВРС обсъжда иск с непредявени основания, като игнорира необходимостта от инвестиционен проект за обособяване на жилището за самостоятелно ползване. Излага, че решението по гр.д. № 2060/2021 г. по описа на ВРС е порочно, като постановено в противоречие със законите и тълкувателните решения. Отправя искане прекратителното определение да бъде отменено, като се постанови нищожност на договора за продажба от 1983 г. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът В. Н. Ф. депозира отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал.

1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение. Претендира се присъждането на разноски.

Съдът намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав е образувано по иск на Т. К. Т. срещу В. Н. Ф. с правно основание 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на 1 недвижим имот, обективиран в № 41, том III, дело № 791/1983 г. договор, с който А.К.Д продава на съпругата си З.Й.Д 1/2 ид. ч. от собствения си недвижим имот, а именно: жилище, състоящо се от: две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, разположено на втория етаж на жилищна сграда, построена в дворно място, цялото с пространство от 188 кв. м, съставляващо парцел № 3, кв. 4 по плана на 8-и подрайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман (бивша „Проф. А.

Златаров“) № 19, поради липса на предмет - продажба на необособена за самостоятелно ползване част от жилището, без изготвен инвестиционен проект, съгласно изискванията на действащия към момента на продажбата ЗТСУ.

Гр. д. № 2060/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 19-и състав, е образувано по предявени от Т. К. Т. срещу В. Н. Ф. обективно кумулативно съединени искове, сред които и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.

2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том III, дело № 791/1983 г. договор за покупко-продажба на 1/8 ид. ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв. м, находящо се в гр. Варна, ул. „Драгоман" (бивша ул. „Асен Златаров") №19, с номер по предходен план 3 в кв. 4 по плана на осми м. р. на гр. Варна, ведно с ½ ид. ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид. ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983 г. между А.К.Д (починал), в качеството на продавач, и З.Й.Д (починала), в качеството й на купувач, поради липса на предмет - невъзможност имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища.

С Решение № 260031 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 2060/2021 г. по описа на Районен съд– Варна, съдът е отхвърлил предявените от Т. Т. искове, включително и евентуалния такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

С Решение № 1274 от 02.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1259/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, образувано по въззивна жалба на Т. Т., съдът е потвърдил изцяло Решение № 260031 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 2060/2021 г. по описа на Районен съд– Варна.

С Определение № 5381 от 22.11.2024 г. по гр. д. № 888/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, образувано по касационна жалба на Т. Т., Решение № 1274 от 02.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1259/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, не е допуснато до касационно обжалване.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На основание чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно чл. 299, ал.

1 от ГПК, спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Непререшаемостта на спора, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, е абсолютна 2 отрицателна процесуална предпоставка /пречка/ за съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно, като съгласно чл. 299, ал. 2 от ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

За да е основателен отвода за присъдено нещо следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти, на които се основава търсената защита и искането към съда. Забраната на чл. 299 от ГПК не е налице и когато в исковата молба на по - късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд.

В конкретния случай е налице пълна идентичност на страните и предмета на, по който са образувани гр. д. № 2060/2021 г. по описа на Районен съд– Варна, приключил с влязло в сила решение и този по гр. дело № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав. И в двете производства е предявен иск от Т. К.

Т. против В. Н. Ф. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 41, том III, дело № 791/1983 г., с който А.К.Д продава на съпругата си З.Й.Д 1/2 ид. ч. от собствения си недвижим имот, а именно: жилище, състоящо се от: две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, разположено на втория етаж на жилищна сграда, построена в дворно място, цялото с пространство от 188 кв. м, съставляващо парцел № 3, кв. 4 по плана на 8-и подрайон на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман (бивша „Проф. А. Златаров“) № 19, поради липса на предмет.

В производство, приключило вече със стабилен краен акт, са наведени твърдения, че процесното жилище е невъзможно да бъде разделено на две самостоятелни жилища, а в настоящото, че е извършена продажба на необособена за самостоятелно ползване част от жилището, без изготвен инвестиционен проект, съгласно изискванията на действащия към момента на продажбата ЗТСУ. Това по своята същност са идентични твърдения, а именно: липса на самостоятелен обект, който да бъде годен предмет на разпоредителни сделки. В по-късно заведеното дело не е налице позоваване на нови факти, различни от тези по вече приключилото с влязло в сила решение производство.

Предвид изложеното, налице е пълен идентитет между страните, основанието и петитума на двете дела по предявения от Т. К. Т. против В. Н.

Ф. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 41, том III, дело № 791/1983 г., поради липса на предмет, поради което е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК за непререшаемост на спора като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /пречка/ за съществуване на правото на иск у ищеца, която обуславя процесуална недопустимост на иска, поради наличие на отвод за 3 присъдено нещо, поради което и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК производството по гр.д. № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав следва да бъде прекратено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд в атакуваното определение е разглеждал иск с непредявени основания. От исковата молба и уточнителните такива по гр. дело № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав еднозначно се установява предмета на претенцията, а именно: прогласяване за нищожен на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 41, том III, дело № 791/1983 г., поради липса на предмет. Останалите възражения на Т. касаят съществото на правния спор, поради което не следва да бъдат разглеждани от ВОС.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, Определение № 9314 от 12.07.2026 г. по гр. дело № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор на въззиваемия, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК следва да му се присъдят разноски като въззивника Т. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 204.50 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защите и съдействие на л. 16 /на гърба/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9314 от 12.07.2026 г. по гр. дело № 76/2026 г. по описа на ВРС, LII състав.

ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, к.к. „Св. Св.

Константин и Елена“, п.к. 21-21 ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ********** сумата от 204.50 /двеста и четири евро и петдесет евроцента/ евро, представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5