Решение № 2087 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330107231 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването .

С решение № .........., постановено по гр. дело № 7231/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната делба между страните по делото на съсобствен помежду им жилищен имот – апартамент, находящ се в гр. П...., ул.

„К............ заснет в КККР на града като СОС с идентификатор № ............

Решението е влязло в законна сила.

Що се касае до способа за извършване на делбата, съделителката П. М. е заявила, че желае делба по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК като жилището й се възложи в дял, тъй като е живяла в него, включително и след откриване на наследството на общата наследодателка Н.... К........на ........., и не притежава друго жилище.

Съделителят В. К. е заявил, че желае имотът да бъде изнесен на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, тъй като оспорва да са налице предпоставките за възлагането му в дял на г-жа М. – посочва, че същата нямала жилищна нужда, тъй като заедно с нейния с.... К....М..... притежавала в режим на СИО друг жилищен имот в гр. П.........., както и г-н М........притежавал други жилищни имоти, с които се разпоредил в полза на свои близки в хода на производството на делба.

Предявени са и претенции по сметките по реда на чл. 346 от ГПК – съделителката П. М. иска от съда да осъди съделителя В. К. да й заплати на 1 основание чл. 12, ал. 1 от ЗН парична сума в размер на 29 710 лева (последна уточнителна молба от 28.12.2023 г., находяща се на л. 136 от делото), съставляваща привнесеното увеличение на наследството чрез извършени ремонти и подобрения на допуснатия до делба жилищен имот приживе на наследодателката Н....К..... ведно със законната лихва от ........ до окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС да осъди В. К. да й заплати парична сума в размер 112,50 лева, представляваща припадащата му се с оглед правата в съсобствеността част от заплатените от П. М. местни данъци и такси за имота за периода 04.02.2021 г. – 01.07.2022 г., както и парична сума в размер на 371,20 лева, представляваща припадащата му се с оглед правата в съсобствеността част от заплатените от П. М. вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за жилищния блок, в който се намира допуснатото до делба жилище, ведно със законната лихва върху главниците от 04.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Съделителят В. К. е направил искане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови привременно ползване на жилището от съделителката П.

М., доколкото тя еднолично ползва имота, като определи тя да му плаща месечно обезщетение за ползването в размер на 180 лева от влизане в сила на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно начина на извършване на делбата:

За поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем (л. 52 от делото). Що се касае до пазарната цена на имота – за нея заключение е дало през 2023 г. вещото лице В. Р. (л. 52 от делото – 99 000 лева), а през 2025 г. заключение е дало и вещото лице В. Х. (л. 181 от делото – 99 400 лева). С оглед константната практика на ВКС и охраняване на интереса на съделителите, следва да се приеме за меродавна по-актуалната оценка – тази на в. л. Х. в размер на 99 400 лева.

Във връзка с твърденията на съделителката М., че отговаря на изискванията за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК са ангажирани писмени и гласни доказателства.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на........ П. М. е сключила с К.... М.... граждански брак, който нито се твърди, нито се доказва да е прекратен към приключването на съдебното дирене в тази инстанция. Видно от нотариален акт за покупкопродажба № ............. П. М. и К.... М.... са придобили в режим на съпружеска имуществена общност жилищен имот – апартамент, находящ се в гр. П..., ж.к.

Т........ Това е така, макар в нотариалния акт като приобретател да е посочен само единият с...., понеже имотът е придобит по време на брака им на 2 възмездно основание (сделка – покупко-продажба). Събрани са и други неотносими писмени доказателства – ирелевантни за основателността на възлагателната претенция са имуществените разпореждания с жилищни имоти на претендиращата страна или нейния с..... (арг. от т. 7 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС).

От показанията на разпитаните с... Д.... Н.... и Н....Р........ които съдът кредитира изцяло като логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че към момента на откриване на наследството на общата наследодателка Н... съделителката П. М. е живяла в наследствения имот заедно с нея, както и че това е трайно, а не временно местопребиваване на страната (св. Н...........съобщава: „П. знам къде живее… Аз откакто я помня, от 20 години тя живее там… В момента П. живее в това жилище с мъжа си… Аз съм п....на П. и като останеше сама м........на П., която след смъртта на м..... беше много разстроена, … ходих при нея да я разсейвам, докато П. е на работа.“, а св. Р.......: „В този апартамент живееха П., д..... В....., м....и л.... Н...… Л..... Н..........живееше в кухнята“).

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от ГПК), а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК) .

За да бъде уважена претенция на съделител с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1) съсобствеността между страните да е възникнала от наследяване, 2) да е допусната делбата на неподеляемо жилище, 3) претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване на наследството (т.е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл. 1 от ЗН, и 4) претендиращият съделител да не притежава друго жилище.

В конкретния случай съделителите са съсобственици по наследство от своята м... Н..... К.а – обстоятелство, установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Допуснатият за делба апартамент, ведно с принадлежностите му, съставлява жилище, което съгласно приетото заключение по СТЕ е неподеляемо. Налице е също така третата посочена погоре предпоставка – към момента на откриване на наследството съделителката М. е живяла в жилището на ул. „К.......“, което състояние е трайно, а не временно или инцидентно. Не се намира да е налице обаче последната кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на възлагателната претенция – съделителката П. М. притежава друго жилище, годно да задоволи жилищните й нужди, представляващо апартамент, находящ се в гр. П........., ж.к. Т....... бл........... Както се посочи по-горе, това жилище се притежава от същата в режим на СИО със с.... К.......... но това обстоятелство не обосновава изпълнение на критерия тя да „не притежава друго жилище“ по смисъла на чл.

3

349, ал. 2 от ГПК.

Действително, налице е трайна и последователна практика на ВКС, в смисъл че притежаването на идеални части от друг жилищен имот от съделител не е пречка за уважаване на предявена в делбата възлагателна претенция (напр. решение № 166 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II г. о., ГК, докладчик ........... Решение № 72 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 6017/2014 г., I г. о., ГК, докладчик ........... определение № 3522 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 841/2023 г., II г. о., ГК, докладчик ....... и др.).

Смисълът на така изведеното правило е, че целта на разпоредбата на чл.

349, ал. 2 от ГПК е да снабди съделителя с жилище като пълноправен собственик, поради което приложението й не се изключва, ако той съпритежава правото на собственост в обикновена съсобственост с други лица, защото това съпритежание го ограничава значително по отношение на възможностите му да си служи с общата вещ (чл. 30-36 от ЗС). Това правило обаче е неприложимо тогава, когато другото притежавано от съделителя жилище е не в режим на обикновена съсобственост с другиго, а в режим на СИО. Неприложимо е, защото СИО е бездялова и неделима и при нея ограниченията за служене с общата вещ, познати на обикновената съсобственост, не действат. Жилището СИО е годно да задоволи жилищната нужда на съделителя, който го притежава, поради което притежанието му съставлява пречка да се уважи претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК на този съделител. В този смисъл е изрично определение № 285 от 3.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2018 г., I г. о., ГК, докладчик ............., в което е прието следното: „Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не се приравнява на пълноправно право на собственост с оглед вътрешните отношения между съсобствениците и правото да си служат с общата вещ съобразно квотата в съсобствеността - чл. 31 ЗС. Не така стои въпросът при съпружеската имуществена общност, която е бездялова и не се подчинява на общите правила на чл. 30 и сл. ЗС. Притежаването на имот отчасти индивидуална собственост отчасти съпружеска имуществена общност, каквито са данните по настоящото дело, не може да се приравни на притежаване на идеална част от недвижим имот в обикновена съсобственост, затова посочената от касатора съдебна практика е неприложима и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. С оглед тълкуването, че отрицателното условие на чл. 349, ал. 2 ГПК не е налице, когато съделителят с възлагателна претенция притежава друго жилище в обикновена съсобственост, съдържанието на нормата е изяснено и няма основание да се приеме, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. З ГПК по четвъртия правен въпрос, който касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване.“ С цитираното определение не е допуснато до касация решение на въззивния съд, с което делбеният имот е изнесен на публична продан поради съображения, че възлагателната претенция на един от съделителите не може да бъде уважена в идентична с настоящата фактическа обстановка.

4

Този състав на Пловдивския районен съд изцяло споделя изразеното становище и намира, че в конкретния случай претенцията на П. М. с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да се отхвърли, тъй като същата не отговаря на предвидените в закона предпоставки. Понеже други възлагателни претенции за неподеляемото жилище не са предявени, следва да се приеме, че е невъзможно снабдяване на страните с реален дял от делбеното имущество и делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 от ГПК).

Относно претенцията на П. М. против В. К. с правно основание чл. 12, ал. 1 от ЗН:

За доказване на извършените ремонти и подобрения приживе на наследодателката Н... К....са ангажирани гласни доказателства и заключение на вещо лице.

От показанията на св. ........ се установява, че след смъртта на б... на страните А... К. (поч. през ........), но преди смъртта на м.... на страните Н... К...

(поч. през ........) П. М. е извършила основен ремонт на жилището, допуснато до делба, като е сменила дограмата и е поставила плочки в кухнята и банята.

От показанията на св. ..........се установява, че в същия период П. М. е извършила „сериозен ремонт“ на процесния апартамент – смяна на дограма, разширение на кухнята, „ВиК“ инсталация. Показанията на разпитаните свидетели са логични, вътрешно безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло за изложените обстоятелства.