Решение № 710 от 19.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. ***, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430104043 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 535,48 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 99,96 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „***” ЕООД гр. ***, *******, със седалище и адрес на управление гр.***, *** срещу М. Н. М., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че „***" ЕООД - гр.

*** е предоставяло на ответника, в качеството му на потребители по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: с ГР.

***, ***, за които са издавани фактури в периода от 09.04.2020 г. до 08.04.2022 г. за горепосочения адрес. Твърди, че ответниците по делото имат открита партида в регистрите на ВиК *** с ИТН *** /абонатен номер ***/. Твърди, че между ВиК оператора, от една страна, й потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК ***. Излага съображения, че съгласно разпоредбите на чл. 8, 1 ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Твърди, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Твърди, че цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в настоящия случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги. Твърди, че от своя страна абонатът не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, за което са правени опити да бъде уведомен от ВиК оператора по реда на чл. 67 от Общите условия с Покана за доброволно изпълнение. Твърди, че адресът е посещаван от служители на ВиК на 30.09.2022г. и на 04.10.2022г. за връчване покана. За всяко от посещенията е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата, с указание да се осигури достъп. Твърди, че със заповед на управителя на ВиК № 364/15.11.2022 г. е разпоредено прекъсване на захранването и водоподаването на абоната. Същото не е направено, тъй като на адреса не е осигурен достъп на ВиК служителите до измервателното тяло. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Твърди, че въпреки надлежното изпълнение на задълженията на ВиК *** по Общите условия, абонатът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги. Твърди, че предвид горното, към датата на депозиране на подаване на 2 исковата молба, ищецът има изискуемо и непогасено вземането към Абоната по подробно описаните в исковата молба фактури от дата 09.04.2020г. до 08.04.2022г. Твърди, че горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди, че претендираната от ищеца с подаденото заявление по чл- 410 от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014 г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Счита, че това дава право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 79,47 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на „***" ЕООД - гр. ***, със седалище в град *** и адрес на управление: ***, с ЕИК *** (ВиК ***) присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: 1.

Сумата от 535,48 лева – главница за консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 09.04.2020г. до 08.04.2022г; 2.

Сумата от 99,96 лева -законна лихва за забава за периода от 09.05.2020 г. до 11.05.2022 г.; 3.

Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2023443010 2694/2023г. по описа на РС-***. Претендира направените деловодни разноски, както в заповедното така и в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва исковете по основание и 3 размер. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва посочване на началния момента на забавата по всяка една от фактурите. Оспорва, че ответницата има качеството на потребител, тъй като не се сочат доказателства, че ответницата е собственик на процесния имот. Оспорва и представените с исковата молба доказателства с твърдение, че са частни свидетелстващи и не се ползват с материална доказателствена сила. Счита, че част от претенцията за периода от 3 години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е погасена по давност като периодично плащане на основание чл.111, б.в ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***г. ответницата М. Н. М. е придобила правото на собственост върху процесния водоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***. Този факт се установява и от имотната партида на процесния имот от АВ-Имотен регистър. От посочената справка се установява, че М. М. се е разпоредила с процесния имот на дата 09.05.2023г.

Видно от представените по делото Общи условия, неоспорени от ответницата по делото, се установява, че съгл.чл.2, Потребители на В и К услуги са юридически и физически лица-собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.42, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до постъпване на дължимата сума по сметката на В и К оператора.

Установява се от Констативен протокол от 17.11.2022г. и от 13.03.2023г., подписани от двама свидетели, че абонатът е отказал достъп до водомерния възел.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 535,48 лв.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищцовото дружество има предмет на дейност ***, пречистване на водите и предоставя тези услуги на територията на гр.***, в 4 качеството на ВиК оператор по см. на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.198о от Закона за водите, при публично известни общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник, влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК- услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Съдът приема, че ответника М. М. има качеството на потребител на доставените до процесния водоснабден имот водоснабдителни и канализационни услуги. Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***г. ответницата М. Н. М. е придобила правото на собственост върху процесния водоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***. Този факт се установява и от имотната партида на процесния имот от АВ-Имотен регистър.

От посочената справка се установява, че М. М. се е разпоредила с процесния имот на дата 09.05.2023г.

Ищецът по делото и ответника са в облигационни отношения, регулирани от от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи(Наредба №4) и Общите условия на „***" ЕООД за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на В и К оператор *** ЕООД гр.***.

Съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплати предоставените му водоснабдителни и канализационни услуги. Размерът на същите се установява по представените по делото фактури, справка за консумирана вода. Оспорването им от особения представител на ответника е бланкетно, без посочени конкретни възражения. Поради изложеното, съдът приема, че вземането на ищеца от ответника за потребена и незаплатена вода до процесния водоснабден имот е в размер на сумата от 535,48 лв. за периода от 09.04.2020г. до 08.04.2022г.

При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е длъжен да разгледа направеното възражение за частично погасяване на 5 вземането по давност. Съдът приема, че вземането на "***" ЕООД спрямо ответниците е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), по отношение на което се прилага специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно правоотношение, породено от договора за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от ответника на потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни интервали от време. Страните не спорят, че потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след издаване на фактура за периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).