Решение № 1508 от 26.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1964/2023
- Вид
- Решение № 1508
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Катя Ганева Савова
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1508 гр. Варна, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110201964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Ж. П. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя Георгиевич“ № 36, ет.1, офис 1 против Наказателно постановление № 22-0819004210/14.09.2022 г. на Началника на група в сектор "ПП" при ОД-МВР Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и по пункт 2 – "Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че постановлението е издадено при нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , поради което и се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въз. П. редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П.Б. АК Варна отново пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален представител. Постъпили са писмени бележки, в които са 1 изложени съображения за това, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2022 г. около 18, 43 ч. въз. П. управлявал т.а. "Мерцедес 312 Д Спринтер" с рег. № В 64 55 ВХ, собственост на "ОБЕДИНЕНА КОМПАНИЯ ВАРНА" ООД, като на кръстовището с ул.“П. Алипиев“ при маневра ляв завой, блъска намиращото се на платното за движение от лявата му страна дете- С.С.С. на 13 години, което получава контузия на десен крак, прегледана и освободена от МБАЛ „Св. Анна“ Варна.Водача не спрял и не остава на мястото на произшествието до пристигане на компетентните органи на МВР.
Очевидец на случилото се станал случаен минувач. За инцидента бил подаден сигнал в сектор "ПП"-Варна като на място пристигнали полицейски служители. Те разговаряли с пострадалата, която била отведена в МБАЛ "Св.
Анна"-Варна за преглед. В последствие въз. П. бил установен като водач на автомобила, участвал в ПТП. Той попълнил декларация и написал обяснения.
Такива били изготвени от очевидеца на инцидента. След като било установено, че пострадалата е получила контузия на десен крак, св. Р. Г. К. мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Варна, съставил против въз. П. акт за това, че като водач на ППС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, като е блъснал намиращото се на платното за движение от лявата му страна дете- С.С.С. на 13 години, което получава контузия на десен крак, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентен орган на МВР. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП . При личното предявяване на акта възражения не били направени.Въззивникът отказал да го подпише, като отказа бил удостоверен с един свидетел.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въз. П. депозирал писмени възражения, в които посочил че не е блъснал пресичащ пешеходец, не е ставал причина за ПТП, поради което и не е останал на мястото. В 2 заключение било формулирано искане да не бъде издавано наказателно постановление.
По повод на тези възражения полицейските служители, които били обслужили произшествието, изготвили докладни записки, в която описали направените на място констатации. Те, възражението и всички доказателства събрани по преписката били разгледани от нарочна комисия и с мотивирано становище било прието, че възражението е неоснователно. В същото е посочено, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка, като нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следвало да се чете като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган възприел описаната в него фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията като такива по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.
"б" от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП. За първото от тях на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на въз. П. било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, а за второто, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП "Глоба" в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Р. К. актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че произшествието е било обслужено от него и от още един негов колега, като той е съставил акта против въз. П., въз основа на изготвените обяснения, декларация, протокол за ПТП и др.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно 3 наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление 22-0819-004210/14.09.2022 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД-МВР Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В постановлението и в акта се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити и е направено пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, мястото на извършването му и доказателствата, които го потвърждават. Въпреки, че не е изрично посочено в постановлението, че се издава на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН , тази норма дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в настоящия случай. Вменените във вина на въз. П. нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Депозираните от него възражения са били разгледани и приети за неоснователни. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото се установява, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие, въз. П., макар и да е бил участник в него, го е напуснал. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДП сочи, че когато при произшествието са пострадали хора водачът е длъжен да остане на мястото и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. От доказателствата по делото се установява, че въз. П. не е изпълнил това си задължение. Именно напускането на мястото на произшествието е наложило въззивникът да бъде търсен и установяван допълнително от полицейските 4 служители. Следва да се отбележи, че с оглед механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, обективно не е било възможно въз. П. да не разбере, че от една страна такова е настъпило, а от друга- че е участник в него. От приложените по преписката писмени обяснения и докладни записки е видно, че поведението на въз. П. е било възприето и от други хора, както и че пострадалото дете е останало на мястото до идване на екип на "Спешна помощ" и полицейски служители. В този смисъл съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. П. е допуснал нарушение и на чл. 123, ал.
1, т. 2, б."б" от ЗДвП.
Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. На това законово основание на въз. П. е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец. Тези наказания като размер и срок съответстват на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Видно от приложената по делото справка за нарушител е, че въз. П. многократно санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за множество извършени нарушения на ЗДвП, включително и за такива от същия вид. От това може да се направи извод, че случаят не е инцидентен и въззивникът е системен нарушител на правилата за движение. Поради това и съдът намира, че наложените наказания са съответни на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление в пункт 1 следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДП предвижда, водача на ППС да е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. В случая от събраните по делото доказателства- показанията на св. Р. К., приложените по преписката, докладни записки, обяснения, протокол за ПТП и др., се установява, че при маневра ляв завой, въз. П. блъска намиращото се на 5 платното за движение от лявата му страна дете- С.С.С. на 13 години, което получава контузия на десен крак. С неизпълнението на вмененото му с чл. 116 задължение, въз. П. безспорно е създал предпоставка за възникване на пътнотранспорно произшествие, каквото всъщност е и настъпило, доколкото е бил реализиран удар по тялото на пострадалото дете от автомобила. Именно нарушението на чл. 116 от ЗДвП е в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДП е предвидена санкция за водач на МПС, който причини ПТП поради неспазване на правилата за движение, каквото виновно поведение от страна на въз. П. е налице.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен. Обстоятелството, че пострадалата е получила лека телесна повреда не води до извод, че обществената опасност на извършеното от въз. П. нарушение е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от своя вид. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието, наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и правилно е наложил на въз. П. наказание "Глоба" в размер на 200 лв., който е императивно предвиден в закона. Това наказание като вид и размер е съответно на допуснатото нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление и в пункт 2 следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fd21049-fb15-497f-ac4e-1248310a1911