Решение № 924 от 06.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. ВЕ.ко Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103074 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД твърди, че по договор за потребителски кредит №***/1.04.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Й. А. П. е предоставен кредит в размер на 600 лева срещу задължение да го върне на 10 броя вноски в срок до 1.02.2022 г. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % , както и ГПР в размер на 47,91 %. Излага, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. кредиторът е прехвърлил вземанията по договора на цесионера- ищец, за което длъжникът бил уведомен. Заявява, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора, включително след настъпилия падеж. Ищецът излага, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1988/25 г. на ВТРС е връчена по чл.47,ал.5 ГПК.

Моли съда да приеме за установено съществуването на вземания за сумата от 600 лева главница , законна лихва за забава върху главницата от 206,71 лева за периода 1.02.2022 г.- 31.05. 2025 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до 1 окончателното изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство. В съдебно заседание поддържа претенциите с писмено становище на процесуалния си представител.

Ответникът Й. А. П., чрез особения си представител адв. Д. от ***АК е заявил неоснователност на исковите претенции по подробно изложени съображения. Оспорва ответникът да е уведомен за извършена цесия на процесното вземане; оспорва валидно сключване на договора по ЗПФУР; оспорва реалното получаване на заемната сума от ответника. Моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение №730/12.06.2025 г. по ч.гр.д.№1988/2025 г. на ВТРС по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й. А. П. в полза на "АПС Бета България" ЕООД за сумата от 600 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -11.06.2025 г. до окончателното изплащане и 206,71 лева лихва за забава за периода 1.02.2022 г.- 31.05.2025 г. Присъдени са разноски в размер от 57,84 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Приет е Договор за паричен заем Кредирект № ***/1.04.2021 г. , сключен между „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 , като заемодател и Й. А. П. , като заемател, лог файл по договора за паричен заем № ***, Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ . Приобщен e Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 2.07.2022 г.,сключен между „Сити кеш“ ООД, наричан цедент и „АПС Бета България“ ЕООД- цесионер, с който цедентът продава на цесионера портфолио от свои вземания, основани на договори за кредит, вземанията по които са просрочени и неплатени, ведно с всички произтичащи права, задължения и привилегии, описани в Приложение № 1. Едно от тях е вземането срещу ответника, за което е представена извадка от Приложение №.1 Прието като доказателство е пълномощно, издадено от цедента на цесионера за уведомяване на длъжниците на основание чл.99 от ЗЗД за сключения договор за цесия и уведомително писмо. Приобщена е разписка за извършено плащане № *** от „Изи Пей“ АД за сумата от 600 лева наредена в полза на Й. А. П. от „Сити Кеш“ ООД по заем дог. ***.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на описания договор за продажба на вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- "Сити Кеш " ООД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления –ЗЕДЕУУ. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В приложените към договора Общи условия в раздел V са уредени начините и условията за кандидатстване за кредит , като според чл.20,ал.1 от ОУ договорът се счита сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от 3 заемодателя на заемателя, освен при подписването му в офис. Страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи по силата на чл.13 от ЗЕДЕУУ. От приетия лог файл на договора за заем се установява, че ответникът е кандидатствал за заем чрез посочения в ОУ уебсайт от мобилно устройство , първоначално за сумата от 1100 лева, а окончателно- за 600 лева, предоставил е необходимите лични данни- трите си имена, ЕГН, номер на лична карта, електронната си поща, номер на мобилния си телефон, добавено е лице за контакт с посочени две имена и телефонен номер, избран е начин на получаване на парите- чрез ***. Извършена е идентификация чрез електронни средства (автоматичната верификация в системите ***и ***) , изпратена е преддоговорна информация, която е приета и е създадена заявка , след което кредитът е одобрен. Лог файла показва поредица от действия извършени в рамките на двадесет минути- от 13:38 часа до 13:58 часа, през което време и чрез които действия потребителят е кандидатствал за кредит на онлайн платформата, посочил е основните параметри на договора- сума, срок на погасяване, начин на предаване на парите, съгласил се е с преддоговорната информация , като е предоставил лични данни, чрез които е идентифициран в системата. В съвкупност с приетата разписка от ***, която установява наредения превод на заемната сума на 1.04.2021 г. в 13:58 часа на името на Й. А. П. по договор за заем ***, както и отразеното получаване на сумата на 2.04.2021 г. в 12,15 часа в приложения лог файл, съдът стига до извода за наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит чрез електронни изявления с установими основни параметри- отпусната сума от 600 лева, срок на погасяване 10 месеца, начин на получаване на сумата и номер на договора ***/1.04.2021 г. В този аспект възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, доколкото приетите доказателства установяват във взаимовръзка помежду си, както кандидатстването за кредит по реда посочен в ОУ, така и неговото одобряване, отпускане и реалното получаване на сумата, а от от друга страна, ответникът не ангажира доказателства, които да ги опровергават.

С горните доводи съдът намира за доказано облигационното правоотношение между ответника и цедента по договора за цесия, сключен с ищцовото дружество. Тук следва да се отбележи, че възражението на ответника за необвързаността му спрямо ищеца поради липса на валидно уведомяване за цесията не се споделя от съда. От 4 представените по делото писмени доказателства - договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. и извадка от Приложение № 1 към него безспорно се установява, че ищецът е придобил по договор за цесия, сключен със "Сити кеш“ ООД вземанията срещу Й. А. П.. Съгласно условията на цесията ищецът се явява активно материално легитимиран да предяви иск досежно възмездно придобитите от него имуществени права срещу ответника.

Законът - чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор.

При липса на изрична законова забрана това уведомяване може да бъде извършено и от новия кредитор, за което впрочем той е бил изрично упълномощен. Доколкото няма доказателства негово изявление да е изпратено и достигнало до адресата /ответник по делото/ в конкретния случай длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея / вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/ и следва да се има предвид като факт, имащ значение за спорното право при постановяване на решението. Съдебната практика е категорична, че надлежно връчване има и когато то се прави чрез назначения от съда особен представител, както в случая. Това е така, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение , а особеният представител участва в процеса от името на ответника, като гарантира неговата защитата на неговите права и интереси. Отделно от това следва да се има предвид, че възражения срещу ненадлежно уведомяване за цесията може да направи само длъжник, който твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, или овластено от него лице преди това уведомяване / вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./, каквито възражения не са релевирани по делото. След като установи сключеният договор за кредит между страните, по който ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП, както и активната процесуална легитимация на ищеца в процеса, съдът трябва да изпълни служебното си задължение да проследи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива.

Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът 5 намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем № *** е посочен ГПР от 47,91 % и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите за начислената неустойка и така да се формира общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. В обективирания в договора погасителен план е предвидено вземането на кредитора за неустойка, платима на части на падежните дати на месечните погасителни вноски и формираща крайната дължима сума по договора.