Решение № 461 от 06.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20258002101291 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 445 от 30.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 206/28.06.2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд – Сливен по подадената от Ж. А. В. касационна жалба. Предмет на обжалване е въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 281/15.06.2023 г. по гр. д. № 3450/2021 г. на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу Е. Й. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода 09.03.2020 г. - средата на м. април 2020 г., в размер на сумата над 3 250 лв. до пълния претендиран размер от 7 420 лв.

С цитираното определение е оставена без разглеждане подадената от Е. Й. С. касационна жалба срещу въззивното решение, в частта й, с която е уважен предявения срещу него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 580 лв., както и в частта, касаеща отхвърлянето на предявения от него насрещен иск за сумата от 2 185 лв. – претърпяна имуществена вреда. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Е. Й. С. касационна жалба, в останалата й част, отнасяща се до присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт. Не е допуснато до касационно обжалване и решение № 301/17.10.2024 г. по в. гр. д. № 453/2023 г. на Окръжен съд - Сливен, постановено по реда на чл. 250 ГПК по подадената от Е. Й. С.

1 касационна жалба.

Жалбоподателката Ж. А. В. иска въззивното решение в описаната част да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Е. Й. С., чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, както и тези по чл. 202 ГПК.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Съобразно нормата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача.

В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи.

Съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност – чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите – какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.

Горното е възприето в трайната съдебна практика, обективирана в решение №

267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. на ВКС, четвърто г. о. и други.

Данните по делото са следните:

В обжалваното въззивно решение е прието, че между страните е сключен в устна форма 2 договор за изработка, касаещ извършване от страна на Е. Й. С., като изпълнител, на дентални медицински услуги. Ответникът не е представил необходимата медицинска документация: дентален статус на пациента, лечебен план и описание на лечебния процес.

Изложени са съображения, че пропускът да бъде изготвена такава представлява, от една страна, нарушение на принципа на адекватните очаквания, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, а от друга, препятства доказването на предмета на договора. В резултат на това и с оглед всички събрани гласни и писмени доказателствени средства, е направен извод, че договорените дентални услуги са били коренолечение на зъби 16, 13, 12, 21, 22 и 27 на горната челюст, на зъби 44, 45, 46 вдясно и на 34, 35, 37 вляво на долната челюст, изпиляване и подготвяне на 15 зъба /описаните и още 3/, изработване и поставяне на две протетични конструкции. В периода от 11.03.2020 г. до 16.04.2020 г. ответникът е изпълнил следното: провел е лечение на 15 зъба чрез умъртвяване и запълване на канали, свалил е наличните мостови конструкции, направил е изпиляване на тези 15 зъба, взел е мярка за протетични конструкции, като в зъботехническа лаборатория е изработена временна конструкция, както и три постоянни конструкции от металокерамика, обхващащи общо 20 зъба –13 на горната челюст и две за долната в двата дъвкателни сектора – съответно по 3 и 4 зъба. Постоянните конструкции не са поставени на ищцата, тъй като тя е отказала да продължи лечението при ответника, считано от 16.04.2020 г. Установено е, че по време на проведеното от стоматолога кореново лечение са настъпили усложнения – перфорации, което представлява грешка на изпълнението. Те са констатирани към месец юни 2020 год. от друг стоматолог на базата на личен преглед и поредица панорамни снимки и рентгенографии. След отказа на ищцата на 16.04.2020 г. да продължи лечението си при ответника, от месец юни 2020 г. тя е била лекувана от друг стоматолог: д-р Н. Ю., която провела лечение на трите перфорирани зъба, както и започнала прелечение на още 4 зъба. По лекарска препоръка, по-късно: на 29.09.2021 г. се наложило изваждане на 27 зъб, а на 07.10.2021 г. – на 16 зъб, осъществени от д-р Б. и последващо поставяне на импланти.

От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката Ю. е установено наличието на три перфорации – на зъби 16, 27 и 37, за които е прието, че били в причинна връзка с проведеното от ответника лошо лечение. Установено е още, че избраните от ответника щифтове не са били удачни, доколкото са били твърде големи и са разширили изключително много каналите, което води до болки и влияе върху здравината. Направено е заключение, че възникналите при ищцата усложнения и допуснатите механични увреждания при провежданото лечение били индикация за небрежно извършена работа, без полагане на необходимата грижа и в противоречие с добрите медицински практики. Кредитирано е експертното заключение, според което извършеното последващо лечение от д-р Ю. е било необходимо и в резултат от лошо проведено лечение от страна на ответника. В заключението се съдържа и констатация, че извършените от д-р Н. А. дейности по провеждането на лечение е било само по себе си необходимо, с оглед търсенето на решение на проблеми, възникнали вследствие на лечението, проведено от ответника, но поради липса на лечебен план на последния, не може 3 да се установи еднозначно кое от последващите действия е свързано с прелекуване и кое е било обект на ново и с различен план и цел, лечение.

С оглед изложеното, са направени решаващи изводи, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта – лошо изпълнено ендодонтско лечение с перфорация на три зъба, некачествено запълване и травматичен периодонтит, чиято противоправност се изразява в нарушение на нормите на ЗЗ, ЗЛЗ относно добрата медицинска грижа и на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина, съгласно чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ, в резултат на което са претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на ищцата. Предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, които да установят, че осъществените от него действия са правилни и вредоносният резултат е настъпил по причини, стоящи извън него (липсва изготвен в съответствие с нормативните изисквания първоначален лечебен план и доказано предлечебно изясняване на рисковете и последиците при започване на лечението), е прието, че презумпцията за вина не е оборена.

Констатирано е, че липсват данни ищцата със свои действия да е допринесла за настъпването или увеличаването на претърпените от нея вреди. Съобразено е, че предвид характера на работата и индивидуалните особености на пациента, съществува приемлив риск от възникване на усложнения и дори от механична повреда, като е посочил, че когато такава се допусне при два или повече зъба при едновременното им лечение, това представлява тенденция над допустимото и сочи на небрежно извършена работа, без полагане на необходимата грижа и също противоречи на добрите медицински практики.

Изложени са съображения, че размерът на имуществената вреда е равен на заплатената от ищцата сума за поправянето на некачественото изпълнение, престирано от ответника спрямо 7 от лекуваните от него зъби. Установено е, че ищцата е заплатила на избраните от нея нови лекуващи стоматолози общо сумата 3 250 лв. Съобразено е, че впоследствие 16 и 27 зъби били екстрахирани /извадени/ от друг стоматолог, като е прието, че причината за това е именно в извършената от ответника перфорация, но ищцата не е представила доказателства за стойността на тази интервенция. Относно поставянето на импланти на мястото на тези зъби и металокерамичен мост са направени обуславящи изводи, че не е доказано несъмнено това да е в пряка причинна връзка с действията на ответника, а не представлява самостоятелен, нов лечебен план. В обобщение е направено заключения, че претенцията за имуществени вреди е основателна за сумата от 3 250 лв., като същата е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 7 420 лв.

По основателността на касационната жалба.

Дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са относими към решаващите изводи във въззивното решение, в което е възприето, че липсва пряка причинна връзка между поставянето на импланти върху зъби 16 и 27, перфорирани от ответника и впоследствие екстрахирани.

Основателни са оплакванията на жалбоподателката за липса на мотиви в обжалваното решение защо не се възприема експертното заключение, в частта му относно връзката между лечението, осъществено от доктор А. и проведеното лошо лечение от ответника.

В заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-медицинска експертиза, 4 изготвена въз основа на рентгенографии от 09.03.2020 г. и 15.04.2020 г., справка за извършени манипулации при доктор А., е посочено, че загубата на зъби 16 и 27 вследствие на настъпилата перфорация е довела до необходимостта от тяхното възстановяване. Това лечение е било необходимо за пациентката. Действително, поставянето на имплант не е единственото възможно лечение /може да бъде поставена обикновена протеза или мост/, но в случая избраното лечение е това. Разходите са доказани с представените фактури.