Решение № 122 от 18.11.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. *****, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500319 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Шишеджам Аутомотив България“ЕАД-гр.*****, ЕИК 203850598, действащ чрез процесуалния си представител адв.Е. С. от САК против решение №200/07.05.2025г., постановено по гр.д.№1480/2023г. на Районен съд-***** в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца Б. А. Х. от с.*****, общ.***** обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 2 569.63 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания в резултат на претърпяна на 09.10.2022г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане.С доводи за необоснованост и нарушения по чл.200-201 от КТ, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената му осъдителна част и отхвърляне изцяло на предявения иск.

С писмено становище подпомагащата ответника страна ЗК“Уника“АДгр.София счита въззивната жалба на ответника за основателна.

Постъпила е и въззивна жалба от ищеца Б. А. Х. от с.*****, общ.*****, действащ чрез процесуалния си представител адв.С. Б. от АК-Русе против решение №200/07.05.2025г., постановено по гр.д.№1480/2023г. на Районен 1 съд-***** в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против ответника ответника „Шишеджам Аутомотив България“ЕАД-гр.***** иск по чл.200, ал.1 от КТ в частта му над сумата 2 569.63 лв. до претендираната сума в размер на 170 000 лв. от общо дължими 200 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания в резултат на претърпяна на 09.10.2022г. трудова злополука, ведно с лихви и разноски. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, ищецът моли за отмяна на решението в посочената му отхвърлителна част и за уважаване на иска в пълния му размер, ведно със законните последици.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ответното дружество оспорва основателността на въззивната жалба на ищеца и моли за потвърждаване на решението в посочената отхвърлителна част.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Предявеният иск по чл.200, ал.1 от КТ в размер на 170 000 лв., частичен от 200 000 лв., е обоснован с обстоятелствата, че в резултат на претърпяна на 09.10.2022г. трудова злополука на работното място в цех за автомобилно стъкло в обект на работодателя му в гр.*****-прегазване на левия му крак от електрокар, ищецът получил увреждане на петата и загуба на пръстите след ампутация, въпреки множеството хирургически операции и продължително лечение, довело и до неработоспособност, придружено с изключителен стрес, силни болки и страдания от телесното увреждане, както и до други негативни изживявания-притеснения, неудобства и необходимост от чужда помощ в ежедневието, съществено влошило качеството му на живот, поради което ответникът „Шишеджам Аутомотив България“ЕАД-гр.***** в качеството си на негов работодател му дължи обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, останали невъзмездени до настоящия момент.

С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск с възражения за допусната груба небрежност от пострадалия, нарушил правилата за безопасност и под въздействието на алкохол по време на работа, неспазил лекарските предписания по време на лечението и възстановителния период, с оспорване вида и степента на действително претърпените болки, страдания и други негативни последици, както и с възражения за прихващане със сумата 29 437.05 лв.-платени от работодателя 2 разходи по лечението на ищеца и сумата 2 168.81 лв.-получено от същия застрахователно обезщетение по риск „трудова злополука“ от ЗАД“Алианц България“-гр.София, ведно с лихва за забава.

Подпомагащите ответника страни ЗАД“Алианц България“-гр.София и ЗК“Уника“АД-гр.София оспорват основателността на предявения иск, евентуално-неговия размер.

След преценка на събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Ищецът заема длъжността помощник-майстор „плоско стъкло“ по трудов договор №14547/31.03.2021г. с ответното дружество, като на 09.10.2022г. по време на работа в цеха за автомобилно стъкло в обект на работодателя в гр.***** му е причинено телесно увреждане-прегазване на левия му крак от електрокар, довело до увреждне на петата и ампутация на пръстите, признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане №5104-25-42/18.10.2022г. на ТД на НОИ-*****.Съгласно приложената медицинска документация и заключенията на назначените медицински експертизи, при инцидента ищецът е получил следните травматични увреждания: голяма разкъсно-контузна рана с размачкване на меките тъкани на долна трета на лява подбедрица и стъпало; счупване на лявата петна кост и счупване на фибуларния малеол в ляво, определили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни и контузия на корема, определила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.В пряка причинна връзка с травмите е ампутацията на пръстите на лявото стъпало, променен външен вид на лявата подбедрица, поради извършените кожни трансплантации, ограничено движение в лявата глезенна става, като лчението не е завършено, поради декубиталните рани в областта на пръстите и петната област и силно контрактурата на лявата глезенна става.Причинените травматични увреждания са предизвикали интензивни болки, сведени до поносимост с обезболяващи медикаменти, като всички манипулации са правени под анестезия, поради силната болка която причиняват. Приложената медицинска е адекватна и на много високо ниво, като е запазена дължината на левия долен крайник с цената на множество оперативни интервенции, макар да остава неудобството от променената кожна покривка, която в областта на ставите ограничава движението. Изработването 3 на удобна апарат-обувка позволява нормално ходене и стъпване, ако се преодолее ограничението на движенията в лявата глезенна става, като няма стандартен период на възстановяване, а при периодичните прегледи от ТЕЛК на ищеца е определена 82% трайно намалена работоспособност. Стойността на медицинските и транспортни разходи по лечението възлиза на сумата 35 658.28 лв., платена изцяло от работодателя на изпълнителите на съответните услуги.

С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука, довела до временна неработоспособност на работника, които предпоставки в случая са налице и следва да се прецени на каква стойност следва да бъдат оценени претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на телесното увреждане, извън имуществените вреди за разходи по лечението в размер на 35 658.28 лв.

Предвид заключенията на медицинските експертизи и приложената медицинска документация, както и свидетелските показания, получените травми за със значителна тежест, като с оглед вида и естеството на увреждането-счупване на пета, размачкване на тъкани, ампутация на пръсти, които части от тялото са загубени завинаги, продължителното интензивно лечение с множество хирургични интервенции, голямата продължителност на възстановяването, продължаващо и към момента, възрастта на ищеца-50 години, степента на болките-първоначално с изключително висок интензитет, продължаващи и след оперативния период и постепенно намаляващи, невъзможността за придвижване без помощни средства и първоначалната нужда от чужда помощ, необходимостта от предпазване на крака от натоварване, битовите неудобства при поддръжка на дома и личната хигиена, притесненията, че се налага ангажиране помощта на възрастната му майка, са негативни изживявания за ищеца, които следва да се приемат за значителни, съществено влошаващи качеството му на живот и на осн.чл.52 от ЗЗД следва да бъдат оценени по справедливост на сумата 100 000 лв., при отчитане и на инфлационните процеси в страната през посочения период от време, като се прецени има ли основания за изключване или намаляване на отговорността.

В тази насока, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, писмените доказателства и свидетелските показания по делото установяват по категоричен начин грубо нарушение на правилата за 4 безопасност по време на работа от страна на ищеца, а именно-при изрично обособени и разчертани с контурни линии в зелен и червен цвят маршрути за движение на пешеходци и електрокари, фигуративно изобразени символи, пешеходни пътеки, предупредителни и забранителни табели, същият се е движил в участък, забранен на пешеходци и въпреки немалкия габаритен размер на електрокара и светлинна сигнализация по време на неговото движение, пресякъл трасето на последния и левият му крак попаднал между гумата и калника на електрокара.Действително, ищецът се е връщал от изпълнение на служебна задача, след като поставил баркод на палет със стъкло, но е следвало да го стори по указания за пешеходци маршрут, т.е. да пресече трасето на електокара на около 10 метра разстояние от мястото на сблъсъка, а не в абсолютната зона на движение на електрокари, напълно игнорирайки правилата за собствената му безопасност.От друга страна, въпреки че се е движил по определения му маршрут, водачът на електрокара не е спазил изискването непрекъснато да следи за препятствия по трасето и да съблюдава за опасност от поява на пешеходец, при които обстоятелства, имуществената отговорност на работодателя не може да бъде изключена, на следва да бъде намалена, при разпределение на приноса при превес на вината на пострадалия за резултата 60/40 % .В тази насока, дори и ищецът да страда от алкохолна зависимост, при липса на данни за концентрация на алкохол в кръвта му към момента на инцидента и степен на невъзможност правилно да възриема фактите от действителността; при липса на конкретно дадени предписания за хигиенни и рехабилитационни изисквания в представената медицинска документация и дали същият правилно е възприел и разбрал евентуално устно дадените му такива, не е възможно да се направи категоричен извод за допълнително съпричиняване на резултата от негова страна, изразяващо се в забавяне на възстановителния процес и в каква степен, както е вън от неговото поведение и избора на медицински стандарт относно броя на пластичните операции.

При тези обстоятелства, следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. следва да бъде намалено на осн.чл.201, ал.2 от КТ за допусната груба небрежност на 40 000 лв., а тъй като работодателят дължи разликата между причинената вреда, от една страна, и от друга-обезщетението по общественото осигуряване-чл.200, ал.3 от КТ, което обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ допълнително се намалява с получените 5 застрахователни обезщетения по застраховки на работниците-чл.200, ал.4 от КТ, то от определеното обзщетение в размер на 40 000 лв. следва да се приспаднат сумите: 21 395 лв.( 60 % от недължимо платените от работодателя медицински и транспортни разходи по лечението) и получените от „ЗАД Алианц България"АД по трудова злополука общо 2 168.81 лв.(без 476.66 лв. мораторна лихва върху последната главница, тъй като към момента на споразумението от 23.11.2023г. работодателят няма вземане към работника, което да е ликвидно и изискуемо-нито е заплатил обезщетение за неимуществени вреди, нито е определена разликата по чл.200, ал.3 от КТ).А тъй като обезщетението за неимуществени вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване и получаването на двете обезщетения не е двойно плащане, т.е. не води до неоснователно обогатяване-решение №54/23.04.2019г. по гр.д.№3649/2018г. на ВКС, IIIг.о., то полученото от ищеца обезщетение от НОИ в размер на 11 109.69 лв. не следва да бъде приспадано от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди или окончателното обезщетение по чл.200 от КТ възлиза в размер на 16 436.19 лв., до който размер предявеният иск за обезведа е основателен и следва да бъде уважен, а възражението за прихващане на ответника “Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД-гр.*****, ЕИК:203850598 в частта му относно сумите 14 263.31 лв.( 40 % от платените от работодателя медицински и транспортни разходи по лечението), мораторна лихва в размер на 476.66 лв. върху получената от ищеца от „ЗАД Алианц България"АД по трудова злополука сума по споразумение от 23.11.2023г. и относно полученото от ищеца обезщетение от НОИ в размер на 11 109.69 лв.-да бъде отхвърлено, като неоснователно.