Решение № 177 от 04.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Елин Пелин, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100968 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. ....

...., ул, „......" № 3 чрез ЕАД Е.И., Булстат ....., със съдебен адрес: гр. ....., ул.

„....." № 3 е предявил срещу ответника „..... ....." ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София 1712, район ....., ж.к. ..... 3, бул. „...... ... № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да поста.... решение, с което да приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1315475/.... г. е нищожен поради противоречие с императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Твърди, че по силата на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1315475/.... г. сключен между ответното дружество в качеството на кредитодател и ищцата в качеството на кредитополучател, на ищцата била предоставена в заем сума в размер на 3000.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 23,33 % и годишен процент на разходите - 49,66 %.

Договорно установеният срок за погасяване на заема е 18 месеца. По силата па чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „..... ....“ в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се 1 извършва чрез одобряването на кредита.

На .... г. ищцата сключила с посредничеството на ответника "..... ....." ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с „..... ....", по силата на който договор за гаранция, кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 2050,00 лева за срока на действие на кредитния договор. Уговорено е, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи в срок от 18 месеца.

Извършените от ищеца плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възста.... главния дълг, са лишени съгласно чл.23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, поради следните съображения:

Договорът за потребителски кредит е недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК

Кредиторът е нарушил изискванията на чл.10, ал. 1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23,33 % не съответства на записаната лихва от 1050.00 лева.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

2

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 23,33 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл.10, ал.2 и чл.10, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,66 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19, ал.1 от ЗПК и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10, ал.2 и чл.10а, ал. 4 от ЗПК/.

Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват.

На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от „..... ....“ в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.

Уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен 3 при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането па търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „..... ....." ЕООД, който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителство с „..... ...." ЕАД и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант.

Според императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление па Министерския съвет на Република ....., което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл.21 от ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 от ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договора размер на ГПР от 49,66 %, което обуславя нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл.4 от същия относно приложимия ГПР. Поради това, че тази такса не е 4 включена в обявения на потребителя ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПP прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла па чл.143 от ЗЗП на уговорката на чл.4 от процесния договор. По арг. на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Нищожността на клаузата на чл.4 от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 от ЗПК за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Алтернативно се иска, ако съдът счете, че този довод е неоснователен, то да приложи правните последици на чл.19, ал.5 от ЗПК.

Наред с това следва да се има предвид, че макар в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4, в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право.

Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал.6 на чл.29 от ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения. Налице е изначална недействителност на процесния договор и на основание нарушаване на изискването по чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането па лихвения процент.

Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита, но от граматическото и логическо тълкуване на този израз, както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, 5 съдържащи изисквания по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.9, ако е налице неспазването им, договорът за потребителски кредит е недействителен, което налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент от 23,33 % съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент.

Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 23,33 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл.5 от ЗПК, регулиращ потребителската защита издига като основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал.2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4,1 и т.4 от ЗЗП/.