Решение № 887 от 24.06.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. София, 24.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав

СЪДИЯ:

ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна

Аврамова, като разгледа т.д. № 1561 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът Ю.Б. АД,

ЕИК: ******** твърди, че с ответното дружество е сключил договор за кредит с 8 броя Анекси /неразделна част от същия/, заемната сума по която е преведена по сметка на кредитополучателя. Договорът твърди, че е бил сключен по писмено искане на първия ответник. Сочи, че по силата на изрична клауза в кредитния договор и договор за цесия, е прехвърлил вземанията си по договора за кредит от 05.09.2006 година на трето лице, което от своя страна ги е цедирало на ищеца на 06.09.2009 година. Твърди, че кредитополучателят и солидарният длъжник /който се е съгласил солидарно да отговаря заедно с кредитополучателя за задълженията по договора по силата на сключения Анекс № 3 от 30.12.2011 година/ са уведомени за цесиите. Сочи, че по силата на анексите е извършвано капитализиране на задължението, но поради неплащане на погасителната вноска с падеж 22.05.2017 година, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съобразно договореното и банката е трансформирала експозицията в предсрочно изискуема, за което са уведомени ответниците /най-късно с исковата молба/. Счита за неоснователно възражението за давност, вкл. по отношение на лихвите, които не намира за периодични задължения.

Ответниците оспорват исковете. Правят възражение за давност. Твърдят, че не е налице сключен договор за кредит при общи условия и търговецът не се е съгласил с тях.

Сочи, че ответниците са изправна страна по договора, както и че последният съдържа неравноправни клаузи /чл. 29, ал. 1/. Оспорва ответниците да се уведомени за цесиите и за обявената предсрочна изискуемост. Излагат подробни съображения за нередовност на извлечението от сметки.

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 101 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът носи тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит, по който ответниците са солидарни длъжници за цялото вземане /като съдлъжници и по силата на договора/, със задължение за банката да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта /предсрочна изискуемост/, размер на дължимите вземания. Носи тежест и да докаже, че ответниците са съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка, съответно – възникнала солидарна отговорност. Ищецът носи тежест да докаже наличието на уговорка и размер на договореното възнаграждение за ползване на сумата по кредита, както и валидна неустоечна клауза и размер на дължимата неустойка по нея, а също и дължимост и размер на претендираните разноски във връзка с договора.

Ответниците носят тежест да докажат възраженията си, вкл. връщане на заетите суми и изтекъл давностен срок.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Видно от писмен Договор за банков кредит на л. 8 и сл. от 05.09.2006 година, ищецът и ответното дружеството са обвързани от облигационни отношения по договор за целеви кредит от 190 000 евро, като изрично е посочено че последният се отпуска с цел покупка на недвижим имот, който ще се използва за стопанската дейност на дружеството, за което следва и да бъде усвоена кредитната сума. Следователно, е видно, че кредитът е отпуснат на лице, осъществяващо стопанска дейност и във връзка с нея.

Изпълнението по договора е обезпечено с ипотека върху описания недвижим имот. Заетата сума е реално усвоена от кредитополучателя в пълен размер, видно от заключението на вещото лице, на 21.09.2006 година, в срока по чл. 2, ал. 3 от договора. Уговорено е връщане на заетата сума съобразно погасителен план, на равни месечни вноски.

Уговорена е възнаградителна лихва от 6.25 % през първата година и лихва в размер на БЛП /базов лихвен процент/ за малки фирми за евро, определяем едностранно от банката и надбавка от 0.5 пункта. В чл. 5 е уговорена е неустойка при просрочие на погасителна вноска. Уговорена е възможност за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на банката, вкл. съобразно чл. 25, т. г – при невнасяне на която и да е дължима вноска по главницата или/и лихва. В чл. 30 страните са уговорили и начините за уведомяване във връзка с договора.

По силата на последващите Анекс

1 – 8 /неразделна част от договора/, последният от 27.04.2017 година, страните са постигнали съгласие съществуващите към подписване на съответния анекс просрочени суми по договорната възнаградителна лихва да бъдат преструктурирани чрез включването им в редовната и непогасена главница, за което са изготвяни нови погасителни планове, което е констатирано и от вещото лице. Така, предвид заключението на вещото лице, общо капитализираната и усвоена главница по кредита е в размер на 247 557, 57 евро. В последния анекс № 8 от 27.04.2017 година страните са се съгласили за погасяване съобразно нов план, след удължаване на срока на кредита и след извършената капитализация, като са уговорили и нови размери на лихвата /която във фиксираната си част е намалена/ и неустойката /която е увеличена с 0.5 % надбавка.

Ответникът И.З. е встъпил в дълга и поел солидарна отговорност за задълженията за връщане на усвоения кредит и лихвите по договора наред с кредитополучателя и на основание чл. 101 и сл. ЗЗД, по силата на Анекс № 3 от 30.12.2011 година и съответно за него са приложими правилата на чл. 121 и сл. ЗЗД /отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита от момента на възникването им до окончателното им погасяване - в този смисъл Определение № 552 от 13.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2148/2016 г., II т. о., ТК/.

С договор за цесия от

19.10.2006 година, банката е прехвърлила всички вземания, вкл. по процесния /пункт 14/ договор за кредит на Б.Р.С.АД /л. 118 и сл. от делото/. С договор за цесия от 06.04.2009 година ищецът е придобил вземанията по договора за кредит от цесионера по предходното прехвърляне на вземания /л. 125 и сл./. За двата договора за цесия, длъжниците по процесния договор за кредит са уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 20.03.2019 година и на ответника З. – на 13.05.2019 година. Със същата нотариална покана, поради непогасяване на вноската, изискуема на 22.05.2017 година, банката е упражнила и правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно, мотивирано, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице и което не е оспорено от страните по делото, се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена /както вече беше посочено по-горе/. Според вещото лице, по договора има заплатени 71 171,93 евро – главница, 192 846,70 евро договорна лихва за редовен кредит и 1 586,44 евро – лихва върху просрочена главница или неустойка. Според вещото лице, по кредита са допуснати просрочия на дължимите вноски още 2007 година, а през 2008 година вече са 9 броя просрочените вноски, като окончателно плащанията по кредита са преустановени изцяло към 28.04.2017 година, като видно от доказателствата и заключението, съобразно последния действащ между страните погасителен план – вноската с падеж 21.05.2017 година е първата изцяло просрочена и незаплатена. Според вещото лице, дължимата главница по кредита е 176 385, 64 евро /като в същата са вкл. и усвоените и капитализирани суми за срока на договора/, при отчетените и извършени от длъжника плащания.

Дължимата възнаградителна липва към датата на подаване на исковата молба е 28 392,93 евро, а обезщетението за забава – 16 658,44 евро, като и двете суми са определени за период 29.04.2017 година – 08.08.2019 година. Според вещото лице длъжникът е останал задължен и за такси и застраховки от 328,90 евро /същите с основание по чл. 6 и чл. 22, ал. 2 от договора/, каквито ответниците не оспорват да са дължими на банката.

Вещото лице също е изчислило и общо капитализираната лихва на 37 429,08 евро, а капитализираната мораторна неустойка – 935, 26 евро.

На първо място, недоказани са възраженията на ответниците за липса на постигнато съгласие за сключване на договора. Видно от представените и неоспорени конкретно като съдържание или авторство документи, договорът и анексите към него са подписани от представляващите юридическите лица законни представители или се доказа постигнато съгласие за сключване на договора и неговото съдържание. От неоспорената като документ молба-искане, предхождаща по дата сключване на договора за кредит /правилото по чл. 181 ГПК е неприложимо по отношение на ответника, като издател на документа/, последният е сключен именно по искане на кредитополучателя, изразил изрична воля за това. Следователно, ответниците са обвързани от изразените от тях изявления в договора и анексите, вкл. досежно предоговаряне на размера на отпуснатата в кредит главница, промяна на лихвата, както и срока и погасителния план по договора, преструктуриране на кредита, чрез капитализиране на лихвата /изменение в размера на дължимата главница/, за което не е налице и установена в закона забрана. Неоснователни са възраженията относно липсата на съгласие и непредставяне на общи условия и тарифи, доколкото се касае до индивидуално договорени клаузи между страните, изменяни с всеки от анексите, като не се установи договорът да е сключен при общи условия или тарифи. За пълнота следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ разрешава начисляване на лихва върху лихва при наличие на уговорка в този смисъл при договори между търговци. В настоящия случай се касае за двустранна търговска сделка по договор за банков кредит за оборотни средства за целите на търговската дейност на кредитополучателя – търговец, тоест, е предназначен за извършване на търговска дейност. Ето защо, капитализирането на лихвата е допустимо на основание чл. 294, ал. 2 ТЗ. Не е налице и противоречие с добрите нрави, предвид изричната регламентация и предвидена възможност по чл. 294 ТЗ и предвид обстоятелството, че по делото не се доказа визираните уговорки за капитализация на главницата да представляват изключително обременително задължение за кредитополучателя, което сочи на съществено неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя, което да съставлява договоряне в противоречие с добрите нрави. Или, съдът приема, че начинът, по който в анексите, в които са включени уговорките за капитализация с оглед и на останалите уговорки в тях, постигат баланс в интересите на банката и на финансирания търговски субект. По тези съображения, уговорките за капитализиране на главницата чрез прибавяне на просрочената лихва, постигнати с анексите, не са нищожни и вземанията на банката следва да се определят, като се вземе предвид извършената капитализация. Забрана за това в действащата към периода нормативна уредба няма.

Солидарния длъжник се е задължил за дълга, какъвто е поет от първаначалния кредитополучател, поради което горното обвързва и него.

На второ място, не се доказа и нищожност на клаузи от договора за кредит като неравноправни клаузи по Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като такива може да са налице само, ако ответниците са потребители. Такива, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответна на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, могат да бъдат само физически лица и то такива, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая, от засилената закрила не може да се ползва нито един от двамата ответници. Кредитополучателят, тъй като е юридическо лице – търговец. По отношение на солидарния длъжник следва да се отбележи следното. Няма спор, а и предвид наименованието и целевото предназначение на сключения договор за кредит, се установява, че ответното дружество е сключило договора във връзка с извършваната от него търговска дейност – изрично е постигнато съгласие заетата сума да е с целево предназначение за закупуване на имот за нуждите в дейността на ЕООД. Тоест, ползваната финансова услуга по процесния договор за кредит е предназначена за финансиране на дейността на търговеца, а не за нужди /в какъвто смисъл няма и възражения или пък доказателства по делото/, стоящи извън търговската дейност. Не се установява солидарният длъжник да е придобил стоки или ползвал услуги по процесния договор, нито пък е страна при първоначалното му сключване, а единствено в условията на чл. 101 ЗЗД е встъпил във вече поетото от търговеца задължение по договора и е поел отговорността да отговаря при валидно поетите задължения от последното лице и солидарно с него. Тоест, встъпването в договора в негов частен интерес и лични цели не е установено. По тези изводи, неоснователни са възраженията на ответниците за неравноправност /съответно – нищожност/ на част от клаузите по процесния договор за кредит и анекси към същия, тъй като се установи, че в конкретния случай ЗЗП и неговата закрила не са относими към процесния договор за кредит /в този смисъл е и установената съдебна практика по повод преюдициални запитвания на Съда на Европейския съюз - решение по дело С-348/14 на СЕС и решение по дело С-110/14 на СЕС, както и решение № 38 по т.д.