Решение № 1488 от 25.02.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

25.02.20г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 30.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10049/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от М. Д. и И. Д. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите: 120 000 лева и 4 995, 92 лева – за първата ищца /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; 10 000 лева и 170 лева – за вторият ищец /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/. Претендират се и законните лихви върху посочените суми за периода след 08.05.18г.

Предмет на делото е и частичен обратен иск /по чл. 500, ал. 2 от КЗ/ на З. „Б.и.“ АД срещу М. Б. за сума в размер на 26 000 лева /част от цяла претенция в размер на 135 165, 92 лева – с оглед заявеното в последното заседание изменение на иска/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На

18.05.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищците са претърпели физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от М. Б..

Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на М. Б./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Към датата на ПТП-е М. Б. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Досежно главните искове /за неимуществени вреди/:

Председателят на настоящият съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищците физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалите и перспективата за лечението им/.

Процесните обезщетения се определят в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.

Председателят на състава съобразява и фактът /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищците са претърпели и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалите и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка – приетата по делото комплексна експертиза /в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ установява, че в момента на инцидента ищците не са били обезопасени /с предпазни колани, съответно с детско столче/. Това обстоятелство /преценено в контекста на конкретният механизъм на инцидента/ следва да се окачестви като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат. В същата връзка обаче – председателят на състава отчита и конкретната ефективност на посочените предпазни средства /колан и столче/, преценена в контекста на очертаният по делото механизъм на инцидента.

От друга страна – по делото е удостоверено, че пострадалите са се возили в МПС-во, управлявано от неправоспособен водач. Този факт също следва да се възложи в тежест на ищците /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

С оглед изложеното – исковете следва да бъдат уважени до размера на следните суми: 50 000 лева – за ищцата и 10 000 лева – за ищеца /последната сума е определена с оглед възрастта на ищеца – независимо от констатираното по-горе съпричиняване/.

Исковете за имуществени вреди /разходи за лечение/ са основателни – изцяло:

От една страна – тези претенции не се оспорват пряко /конкретно, обосновано/ от ответника. От друга страна – претенциите са удостоверени по делото /по основание и размер/ с писмени доказателства /съдържанието на които председателят на състава съобразява и в контекста на констатациите на приетата комплексна експертиза/.

Основателни са и акцесорните искове:

На ищците следва да бъде присъдена /при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и законна лихва върху горните главници за периода след 08.05.18г. /изчислен във връзка с датата 08.02.18г. – когато дружеството е постановило извън-съдебен отказ за изплащане на процесните обезщетения/.

Основателен е и обратният иск:

По делото е установено надлежно, че процесното ПТП-е е причинено от М. Б. в качеството му на – неправоспособен водач на МПС-во. Този факт пряко удостоверява предпоставката на чл. 500, ал. 2 от КЗ, позволяваща на застрахователя да упражни регресните си права спрямо делинквента.

Претендираното от застрахователя адвокатско възнаграждение превишава минимума по Наредба № 1 /с оглед това заявената сума следва да бъде – редуцирана при условията на чл.

78, ал. 5 от ГПК/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на М.Ф.Д. ЕГН ********** и на И.М.Д. ЕГН ********** сумите: 50 000 лева и 4 995, 92 лева – за първата ищца /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; 10 000 лева и 170 лева – за вторият ищец /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/; законната лихва върху посочените суми от 08.05.18г. до цялостното им изплащане и 386 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди на М.Ф.Д. за сумата над 50 000 лева.

ОСЪЖДА

М.Ф.Д. и И.М.Д. да платят на З. „Б.и.“ АД 2 348 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат В. 2

485 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на СГС 2 607 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА

/при условие, че З. „Б.и.“ АД плати реално горните суми на М.Ф.Д. и на И.М.Д./ – М.Г.Б. ЕГН ********** да плати на З. „Б.и.“ АД 26 000 лева – на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ; законната лихва върху посочената сума от 08.05.18г. до цялостното й изплащане и 5 478 лева – съдебни разноски /възложени в тежест на дружеството по главният иск/, съответно 1 040 лева – съдебни разноски /сторени от дружеството по обратният иск/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: