Решение № 88 от 11.06.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. В. 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20241300500123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Б, чрез адв.-пълномощник Р. Д. от АК В. със заявен съдебен адрес: гр.Видин, ул.“Шести септември”№5, против Решение №779 от 11.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1739/2021г. по описа на Районен съд-Видин.

С обжалваното решение РС-В. е осъдил жалбоподателя М. И. Н. с ЕГН ********** да заплати на ищцата Е. Ц. Н. с ЕГН **********, сумата в общ размер от 3 032 лв. (три хиляди тридесет и два лева)-главница, представляваща прилежащата се част, равняваща се на 1/2 ид. ч. от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се в гр.В. вследствие на извършени от ищцата Е. Ц. Н. подобР.я в имота, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -10.08.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 4697.73 лв., като неоснователен и недоказан.

Отхвърлил е предявения от ищцата Е. Ц. Н. против ответника М. И. Н. иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата в общ размер от 2 087.04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата до датата на подаване на исковата молба,като погасена по давност.

Осъдил е ответника М. И. Н. да заплати на ищцата Е. Ц. Н., съразмерно с уважената част от иска, направените по делото разноски в общ размер на 828.88 лв.

1

Осъдил е ищцата Е. Ц. Н. да заплати на ответника М. И. Н., съразмерно с отхвърлената част от иска, сумата от 268.13 лв. направени по делото разноски за А.ско възнаграждение .

Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага се, че решението е недопустимо. ВРС не съобразил, че за предявеният от ищцата иск, който бил за подобР.я в недвижим имот в гр.В. имало сила на пресъдено нещо.

В тази насока посочва, че по делото било приложено делбеното дело между страните – гр.д.

№233/2017г. по описа на ВРС, по което била изготвена СТЕ от вещото лице И. Ц. от 25.02.2020 г. В тази експертиза било посочено, че вещото лице е включило тези подобР.я за входната врата, отоплителната инсталация на пелети и ролетните външни щори на терасата, възлизащи на обща стойност 6 416 лева, в пазарната оценка на имота. Оценка на имота при изнасянето му на публичната продан била изготвена от вещото лице Светлана Вергилова и в нея също били включени направените подобР.я.

Твърди се, че с обжалваното решение втори път трябва да заплати на ищцата същите подобР.я, тъй като имотът му е бил възложен на публичната продан и е платил на ищцата сумата за тези подобР.я, за което бил представил писмени доказателства по дело, необсъдени от ВРС.

Посочва се, че на публичната продан апартаментът бил изнесен въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2022 г. за сумата от 37 690 лв., колкото е по заключението на вещото лице Ц., като на стр. 8 била посочила в „Отговор 2: Пазарната стойност на апартамента е 37 690 лева в това число и направените подобР.я в периода от 2016-2017 година, чиято настояща стойност е 6 416 лева”. Прави се извод, че подобР.ята са били включени в пазарната оценка.

Излага се, че ВРС не бил обсъдил наведените от него възражения, че претендираните от ищцата подобР.я не били извършени от нея, а от трето лице – тяхната дъщеря Л. М. Н..

Твърденията на ищцата, че направените подобР.я от дъщерята Л. Н. са по нейни – на ищцата пълномощия не били доказани. В тази насока посочва, че съгласно твърденията на ищцата подобР.ята били извършени през периода 2016-2017г., а представеното по делото пълномощно било от 2020г.

Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение. Представя доказателства: изпълнителен лист от 01.04.2022 г.Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната по жалбата страна Е. Ц. Н., чрез адв.-пълномощника Н. М. М. от САК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с който по същество оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Представя доказателства: нотариално заверено пълномощно на Е. Ц. Н. с рег.№2001/02.09.2016г. на нотариус А.А. рег.№488 на 2

Нотариалната камара. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, включително за А.ски възнаграждения и пътни разходи. Прави възражение за прекомерност на изплатеното А.ско възнаграждение на насрещната страна.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. Ц. Н. против М. И. Н. с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 61, ал.2 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, като с допълнителна искова молба ищцата е увеличила размера на исковете. Отправено е искане до съда за осъждане на ответника М. И. Н. да заплати на ищцата сума в размер на 4697.73 лв., представляваща половината от общите разходи, направени за необходимата поддръжка и за подобР.ето в съсобствен недвижим имот с административен адрес: гр.В., подробно описани, с която се е увеличила стойността на дела на ответника от апартамента, ведно със законната лихва, в размер на общо 2 087.04 лв., изчислена съответно от датата на изразходването им, до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от 4697.73 лв. от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът М. И. Н., чрез процесуален представител адв. Л.Ф. е депозирал отговор на исковата молба с които е оспорила предявените искове. Навел е следните възражения: правоизключващо възражение за погасени по давност вземания за всеки от исковете, както и че не е получил покана от ищцата. Разходите не били необходими такива. ПодобР.ята били извършени без негово знание и съгласие. Алуминиевите щори били заплатени от дъщерята Л. Н. и ищцата нямала право на иск. Отоплителната система не била подобР.е в имота, т.к.котелът бил извън имота.Не дължал и претендираните суми за охрана, т.к. жилището било възложено на ищцата по бракоразводното дело и тя го ползвала за лични нужди.

Сумите за охрана, като периодични плащания, били погасени с изтичането на 3-годишна давност. Искът за лихвите също бил погасен по давност с изтичането на 3-годишна давност.

С молба от 01.07.2022г. по първоинстанционното дело ищцата е пояснила и допълнила исковата молба, във връзка с възраженията на ответника, като е заявила, че жилището след развода се ползва от нея и дъщерята на страните Л. Н., която е и неин генерален пълномощник, тъй като ищцата живее в И. за което е приложила и доказателства.

Пред настоящата инстанция страните не спорят по следните факти и обстоятелства установени с първоинстанционното решение, а именно: че са бивши съпрузи и сключеният 3 между тях брак е прекратен с развод с влязло в сила на 27.07.2016 г.решение постановено по гр.д.№ 2203/2015 г. на РС-В., както и че със същото решение на въззиваемата-ищцата Е. Ц. е предоставено правото на ползване върху процесния имот.

Страните са съсобственици на недвижим имот-апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., по КККР, одобР. със Заповед РД-185/28.01.2008г. на ИД на АЕКК с административен адрес: гр.В. Имота придобили с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ peг. № 62 / 31.03.1994г. със Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“ по време на брака и в режим на СИО. След прекратяване на брак имота е в режим на обикновена съсобственост и притежаваните права на страните в собствеността на имота е по ½ ид.ч. за всеки от тях.

Страните не спорят, че между тях е било образувано гр.д.№233/2017 на РС-В. за делба на процесният имот с административен адрес:гр.В. С влязло в сила решение №191/23.04.2018г. по гр.д.№233/2017 на РС-В. между страните е допусната делба на процесният имот с равни права.

Видно от приложения изп.лист от 01.04.2022г. издаден по гр.д.№233/2017г. по описа на РС-В. делбеното производство между страните е приключило с изнасянето на публична продан на недвижимия имот с административен адрес: гр.В. с пазарна цена 37690лв.

По делото безспорно е установено, от приложеното по делото Постановление /за разпределение на предложена от съделител цена/ с изх.№1456/31.08.2023г. по изп. д. № 20228980400890 на ЧСИ Ст.Н. с рег.№898 на КЧСИ , че посочено изп.дело е образувано между настоящите страни, като съделители М. И. Н. и Е. Ц. Н.. Изп.дело е образувано въз основа на изп.лист от 01.04.2022г. издаден въз основа на влязло в сила Решение № 104/25.03.2021г., постановено по гр.д.№233/2017г. по описа на РС-В., потвърдено с решение №2/12.01.2022 по гр.д.№357/2021г. по описа на ОС-В с което РС-В. е постановил да се изнесе на публична продан процесния недвижим имот с административен адрес: гр.В. при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки съделител. В резултат от проведена публична продан от 03.07.2023г. до 03.08.2023г. на недвижимия имот за купувач е обявен съделителя М. И. Н. за сумата от 60 000лв. С посоченото постановление ЧСИ Ст.Н. е извършил разпределение на продажната цена между съделителите.

Между страните не е спорно, че по изп.дело имотът е оценен с претендираните по настоящото дело подобР.я – входна метална блиндирана врата, локално парно на пелети, ПВЦ ролетна щора монтирана на терасата на дневната, видно то представеното в първоинстанционното дело писмено становище на в.л. С. П. за пазарната стойност и техническото състояние на недвижимия имот, изготвено по изп.дело 890/2022г. на ЧСИ Нинов.

Страните не спорят, че през периода 2016-1017г. в процесния имот са извършени следните подобР.я и тяхната стойност: поставена външна-входна метална врата-470.00 лева, 4 отоплителна система - 7260 лв. и 4бр.външни щори-825 лв. Стойността на тези подобР.я се установява от приложените по делото писмени доказателства, а именно: фактура от 17.08.2016 г. за сумата от 470.00 лева за врата, квитанции от 23.01.2017 г. и 31.01.2017 г. за сумата общо от 7260 лв. за закупена и монтирана отоплителна система, фактура от 08.08.2017 г. за сумата от 825 лв. за четири броя външни ролетни щори и договор №165 за поставянето им.

От приложените по делото нотариално завеР. пълномощни – едното с дата 12.10.2020г. на нотариус Б.Т. с рег.161 от НК, а другото с дата 02.09.2016г. на нотариус Ал.А. рег№488 на НК се установява, че въззиваемата-ищцата е упълномощила дъщеря си Л.

М. Н. с права да извършва от нейно име и за нейна сметка фактически и правни действия по преценка на упълномощеното лице, без ограничение и извън изрично упоменатите в пълномощните права.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, която съдът цени, като компетентно изготвена и обоснована. Вещото лице е изготвило заключението след оглед на 14.09.2023г. при който установил, че процесните подобР.я са налични в имота, като е посочило, че входната врата е професионално монтирана и била свързана с действаща сигнално охранителна система. Отоплителната локална водна инсталация била налична и в добро техническо състояние, годна за употреба.

ПВЦ щорите също са били налични, в добро общо състояние и функциониращи. Съгласно заключението с направените от ищцата подобР.я в недвижимия имот с поставянето и монтирането на входна блиндирана врата, отоплителна локална водна инсталация на твърдо гориво, ПВЦ ролетни слънцезащитни щори стойността на имота се е увеличила с 6096 лв.

За да уважи частично предявеният иска с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД РС- В. е формирал извод, че ищцата е направила полезни разноски, представляващи подобР.я в процесния недвижим имот в режим на обикновена съсобственост с ответника за: входна блиндирана врата,отоплителна локална водна инсталация на твърдо гориво,ПВЦ ролетни слънцезащитни щори. Тези вещи са трайно прикрепени към имота и няма как да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им. Извършените от ищцата подобР.я увеличават стойността на имота с 6096 лв., съгласно приетата по делото СТЕ, поради което ответникът дължи на ищцата в условията на солидарност съответна на неговата квота в съсобствеността част, която е ½ част от увеличената стойност на имота, възлизаща на сумата от 3 032 лв.

Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fcf4f08-0ac4-47e9-9ce4-33a018879867