Решение № 218 от 05.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000337 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от „Ф+С-Агро“ ЕООД срещу Решение № 117/ 28.07.2020 г. по Гр.д. № 61/ 2020 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявените от него против М. Г. Г. в качеството му на ЗП от с.

Стефан Караджа искове за заплащане на сумата 58685.80 лв., представляваща незаплатена цена по договори за покупко-продажба на торове, препарати за растителна защита или специализирано агротехническо обслужване по съставени подробно посочени, издадени в периода м.02. – м.07.2015 г. 11 бр. фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за неустойка за забавено плащане в размер на 42 879.75 лв. за периода от 10.02.2017 г. до датата на предявяване на иска. Счита обжалвания акт за недопустим поради непроизнасяне от съда по направеното своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, за което са били налице предвидените в закона предпоставки. Моли решението да бъде обезсилено и да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на неприсъствено решение. В случай, че съдът приеме решението за допустимо, то заема становище за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, които обосновава с допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът не 1 изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото, като в изготвения от него такъв не дал указания относно доказателствената тежест на ищеца за установяване извършването на услугите, счетоводно отразени в процесните фактури, както и не му указал, за които факти ищецът не сочи доказателства. По тази причина делото останало непопълнено с доказателства, счетени от съда за относими към изхода на спора и обусловили крайния му акт. Отделно неправилен бил и анализът на събраните по делото доказателства – двустранно подписаните от страните фактури, надлежно осчетоводени и неоспорени от ответника, установявали процесните сделки. Като последица от неправилните изводи на съда относно наличието на главното задължение, неправилно бил отхвърлен и акцесорния иск за мораторна неустойка.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи исковата му претенция.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна М. Г. Г..

Оспорва становището на жалбоподателя за недопустимост на решението, като излага, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено такова с оглед подадена от него молба за отлагане на делото поради невъзможността му да се яви за насроченото съдебно заседание. По същество счита решението за правилно и обосновано. Излага, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при докладване на делото, при което процесуалните права на жалбоподателя не са били накърнени, правото му да сочи нови доказателства във въззивното производство е преклудирано и събраните такива не могат да бъдат ценени. Ищецът бил ангажирал доказателства, че между страните е постигната договорка за доставка на растителни препарати и торове и др. услуги срещу възнаграждение, но не и доказателства, че доставките са осъществени. По иска за мораторна неустойка излага подробни съображения, че неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед излизането й извън присъщите на неустойката функции. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът е направил възражение, че исковата молба е нередовна в частта за претендираната сума за услуга по охрана и жътва, във връзка с която претенция не били изложени никакви фактически твърдения и това възпрепятствало защитата на ответника. Касаело се до различно правоотношение, което не произтичало от договора – предмет на спора.

Поискал е съдът да остави исковата молба без движение за конкретизиране на тази претенция. Въззивният съд е приел, че няма основание за оставяне на исковата молба без движение с оглед обстоятелството, че във въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание ищецът конкретизира фактите и обстоятелствата, въз основа на които иска осъждане на ответника за заплащане на суми. Той излага, че част от предмета на договора е извършването на агротехническо обслужване и охраната на 2 реколтата и жътвата й представляват такива услуги, които са извършени в полза на ответника от трети лица – охраната от Викинг Секюрити СОД – Добрич ЕООД, а жътвата от ЗП Х. Х. Х., заплатени са от ищеца и са префактурирани на ответника.

Позовал се е и на разпоредбата на чл.23 от договора, предвиждаща право на доставчика да се удовлетвори за вземането си от селскостопанската продукция на клиента, вкл. за сторените разходи по прибиране на реколтата, охраната, транспорта и съхранението й.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са допуснати и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Становището на жалбоподателя, че е допуснато нарушение, като съдът при направено от него искане за постановяване на неприсъствено решение и при наличие на основанията на чл.238 ал.1 ГПК и чл.239 ГПК в тази насока, не се е произнесъл с такова решение, а с решение по общия исков ред, и това нарушение е довело до недопустимост на решението, не може да бъде споделено. Действително жалбоподателят – ищец пред ОС – Русе в първото и единствено по делото съдебно заседание е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение, но това той е сторил едва след съдът е докладвал делото с указания за разпределение на доказателствената тежест в процеса, след като са събрани всички поискани от него доказателства и поради липса на други доказателствени искания съдът е приел делото за изяснено и е дал ход на устните състезания. Именно в хода на устните състезания ищецът е заявил искането си по чл.238 ал.1 ГПК и алтернативно е заел становище по същество на правоотношението – предмет на спора.

В конкретния казус предпоставките за постановяване на неприсъствено решение безспорно не са били налице, защото разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК изисква освен ответникът да не е подал отговор на исковата молба и да не се е явил в първото съдебно заседание, той да не е възразил по някакъв начин срещу разглеждането на делото в негово отсъствие, а в настоящия случай той своевременно е направил искане до съда за отлагане на делото поради влошено здравословно състояние с представени доказателства за това. Разпоредбата на чл.239 ал.3 ГПК задължава съда при преценка, че не са налице предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение, да отхвърли искането с нарочно определение и да продължи разглеждането на делото по общия исков ред. По делото се установява, че липсва такова произнасяне на съда.

Това негово нарушение обаче не може да бъде преценено като съществено, защото в случая самото производство се е развило и приключило по общия исков ред. Дори да беше постановено определение по чл.239 ал.3 ГПК за отхвърляне на искането, единствените процесуални действия биха били даване ход устните състезания и 3 изслушване становището на явила се страна – ищецът – по същество на спорното право, каквито действия са извършени в съдебното заседание. По изложените съображения съдът в настоящия му състав не счита, че е допуснато такова нарушение, което обуславя недопустимост на обжалваното решение.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Между „Ф+С-Агро“ ЕООД и М. Г. Г. в качеството му на ЗП е сключен договор № ********** от 30.12.2014 г. с предмет покупко-продажба на семена, торове, препарати за растителна защита или специализирано агротехническо обслужване – стоки и услуги, като е посочена целта на договора – третиране на обработваните от клиента селскостопански площи. Съгласно договора получаването на заявените стоки се извършва с експедиционен лист или приемо-предавателен протокол по образец, който се подписва от съответното МОЛ в склада или на мястото на доставката, като в чл.16 е посочено, че за получените стоки описани, по видове и количество, се издава фактура и информация се получава от клиента и се документира с анекс към договора.

С оглед направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при доклада, което е довело до неангажиране на относимите към спора доказателства, пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателя са приети писмени доказателства и е допуснат до разпит св. Х. З. – агроном, която дава показания за начина на заявяване на стоките, доставката им на клиента и фактурирането им. Тя посочва, че заявките обичайно се правят по телефона, както е било в случаите с ответника Георгиев, като при изписване на стоката от склада, се генерира нареждане за спедиция и заявка върху един документ, доставките са били от базата на дружеството в с. Ветрино от транспортна фирма, а при малки количества заявена стока – лично от нея. Излага, че заявките се подписват при получаване на стоката и видно от приложените към жалбата заявки, те с изключение на заявка за Пасат 40 СЛ са подписани от ответника или Г. Г., за когото свидетелката сочи, че е негов баща. Съгласно договора заплащането на получените стоки се осъществява по банков път. Възможностите за плащане са разграничени на „плащане веднага“ по смисъла на чл.19 ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от договора и „отложено плащане“ по смисъла на чл.18, съгласно който окончателното плащане на доставените до 30.06.2015 г. стоки е до 30.09.2015 г., а на доставените след 30.06. – до 15.11.2015 г., като в двете хипотези са валидни различни цени на доставените стоки и услуги. В чл.20 е уговорено, че след изтичане на сроковете за плащане, върху общо дължимата сума се начислява неустойка за забавено плащане в размер на 2 % месечно до окончателното изпълнение.

Съгласно чл.23 от договора, ако клиентът не заплати стойността на полученото в договорените срокове, доставчикът има право да се удовлетвори за вземането си от селскостопанската продукция на клиента, вкл. за сторените разходи по прибиране на 4 реколтата, охраната, транспорта и съхранението й. По делото са представени с исковата молба и приети като доказателство 11 бр. фактури, издадени в периода 13.02.2015 г. – 24.07.2015 г., на обща стойност 58 685.80 лв. Пет от процесните фактури на обща стойност 28 018.41 лв. са за препарати и торове и при съпоставянето на четири от тях с представените четири анекса към договора се установява, че два по два номерата на фактура и анекс съвпадат, датите на фактура и анекс съвпадат, посочените в съответната фактура и анекс препарат и количеството му съвпадат, както следва: Анекс № 3000007029 от 25.02.2015 г. и фактура № 3000007029 от 25.02.2015 г. са за доставка на Амониев нитрат АПХ х 500 - 25 бр., на стойност 15 356.25 лв. – 18 427.50 с ДДС;

Анекс № 3000007501 от 16.04.2015 г. и фактура № 3000007501 от 16.04.2015 г. са за доставка на Секатор ОД х 1 л – 3 бр. и Пакет5/ Фалкон 30 л + Секатор 5 л – 1 бр., на стойност 2 765.76 лв. – 3318.91 с ДДС; Анекс № 3000007791 от 23.05.2015 г. и фактура № № 3000007791 от 23.05.2015 г. са за доставка на Нуприд 6 бр., на стойност 360 лв. – 432 лв. с ДДС и Анекс № 3000007891 от 09.06.2015 г. и фактура № 3000007891 от 09.06.2015 г. са за доставка на ССл LG 5661 CL – 8 бр. на стойност 2000 лв. Както анексите, така и фактурите са подписани от ответника съответно за клиент и за получател. Петата фактура за доставка на препарат - № 2000004018/ 01.07.2015 г. за стока Пасат 40 СЛ – 20 л. на стойност 3200 лв. – 3840 лв. с ДДС не е подписана от ответника и няма анекс за този препарат. Други пет от процесните фактури са с предмет закупено дизелово гориво с доставчик „Ф+С-Агро“ ЕООД и получател М. Г.