Решение № 262 от 20.10.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. гр. Хасково, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200459 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. И. Т. от град К. срещу Наказателно постановление № 22-1253-000753 от 01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта, с която на ос нование чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, в каквато насока се развиват конкретни доводи и поради нарушение на материалния закон. Твърди се още несъставомерност на деянието от субективна страна, като се излагат конкретни и подробни твърдения относно осъществените в действителност фактически положения по случая, влияещи 1 на преценката. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.

С Решение № 393 от 25.05.2023 г., поста новено от Административен съд - Хасково, Решение № 326 от 15.11.2022 г., поста новено по АНД № 962/2022 г. по описа на РС –Хасково, с което наказателното поста новление е било потвърдено, е частично обезсилено по отношение на деянието по пункт 1 от НП, а в останалата част е отменено, респ. делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Хасково, станало основание за образуване на настоящото производство и формиращо пределите на изследване и произнасяне.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото разглеждане на делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Д. Д. от АК – К. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество и в представени писмени бележки излага конкретни и подробни съображения в рамките на посочените в жалбата доводи. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Жалбата е подадена в законоуста новения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, както впрочем е прието и от касационната инстанция, обвързващо настоящия съдебен състав при новото разглеждане на делото.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

2

На 12.05.2022 г. свидетелите Б. Р. С., заемащ към този момент длъжността „младши полицейски инспектор“ в РУ на МВР – Хасково бил на работа и с колегата си – свид. П. Д. Д., на длъжност „мл. експерт“ в Група „Териториална полиция“ при ОД на МВР - Хасково извършвали обходна дейност в района на село Долно Войводино, обл. Хасково, като възприели мотопед, спрян в селото, а водачът разговарял с хора, намиращи се на място, след което потеглил. Тъй като им направило впечатление, че на мотопеда нямало поставена регистрационна табела на съответното място, последвали превозното средство, а след като водачът спрял пред дома си предприели проверка на жалбоподателя, който управлявал моторното превозно средство – мотопед марка и модел „*************“ с номер на рама ***************, собственост на П. Н. Т.. В хода на проверката, след справка в информационната система, установили, че превозното средство, управлявано от Н. И. Т., било регистрирано, но било управлявано в този момент без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, а жалбоподателят представил Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 280818916, издадено на негово име, но с валидност до 18.02.2021 г. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Б. Р. С. Акт за уста новяване на административно нарушение серия AД бл. № 082626 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл.150а от ЗДвП, който жалбоподателят Н. И. Т., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. При самото съставяне на акта за установяване на административно нарушение, обяснил пред полицейските служители, че имал пчелини край селото и до тях се придвижвал с мотопеда по черен път и регистрационната табела на мотопеда била паднала доста време преди извършване на проверката. В същото време, на място на извършване на проверката присъствал и свид. П. Н. Т., син на жалбоподателя, който не бил чул пред полицейските служители баща му да заявява, че знаел, че табелата била паднала от дълго време, а в същото време пред съда посочва, че била паднала в деня на проверката, която в следващ момент открили нагоре по пътя към пчелина.

Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоуста новения срок от връчването му, осъществено на дата 3

13.03.2023 г., според отразеното в приложената разписка. Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети Контролен талон № 3831831,

Видно от представената справка за собственост на МПС мотопед марка и модел „*************“ с номер на рама ***************, същото е регистрирано с рег. № ****.

При издаване на наказателното поста новление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, без да посочва номер на рама/шаси на мотопеда и наложил процесните санкции, вписвайки, че по т. 2 жалбоподателят бил извършил: управлява МПС, което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Р. С. и П.

Д. Д. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и липсата в момента на проверката табела с регистрационен номер, поставена на определеното за целта места. Дава се вяра на показанията на тези свидетел и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително и най – вече относно направеното извънпроцесуално изявление от страна на жалбоподателя, че бил наясно и знаел, че от известно време табелата с регистрационния номер на управлявания от него мотопед била изпаднала, докато го е управлявал до пчелина край с. Долно Войводино, обл. Хасково. Обратно, съответно съдът не дава вяра на показанията на свид. П. Н. Т. в тази част, доколкото с тях не могат да се преодолеят дадените последователни, и при наличие на ясен спомен показания на полицейските служители за същия факт, като преценката на съда е направена, освен след съвкупен анализ на гласните доказателства, така и след отчитане на близката родствена връзка на този 4 свидетел със страна в процеса и преценката за възможна негова заинтерисованост от изхода на спора.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че при описание на всяко от двете деяния е възприета изложената в съставения акт за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, като не е възпроизведен единствено един от индивидуализиращите процесното МПС белези – номер на рама. Този 5 пропуск, обаче, не води до непреодолимо несъответствие на съдържанието на санкционния акт с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и поради това не е допуснато процесуално нарушение, което да окачестви като съществено, съобразно въведения от законодателя и развит от съдебната практика критерий за това, свързан с обезпечаване правота на защита на жалбоподателя в пълен обем и възможността за осъществяване на съдебен контрол.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл. 2 - ро от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно да отбележи следното:

Деянието формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, доколкото макар превозното средство да е било регистрирано по надлежния ред, от страна на жалбоподателя е осъществено процесното управление без за мотопеда да е имало табела с регистрационния номер, поставена на съответното място. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орга н в съответствие с описаните факти, а при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността, както още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и след това - при реализирането й с издаване на наказателното постановление, е отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага, необходимо е да се отбележи, че в случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство е било регистрирано по надлежния ред, но същото не е било с регистрационна табела, поставена на съответното място, а жалбоподателят е управлявал същото. Макар то да не е негова собственост, а на друго лице, е доказано, че е бил наясно, че табелата с регистрационния номер я няма на съответното място и то от известно време преди процесната проверка, който факт сам е заявил пред контролните органи и бе приет от съда за установен, независимо, че не е бил възприет пряко от другото присъстващо на мястото на извършване на 6 проверката лице. Следователно, тезата на жалбоподателя, че при липсата на знание за тези обстоятелства и управлявайки предоставения му за ползване чужд мотопед, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието, не се потвърждава. В случая не се касае за незнание на факт от обективната действителност - за изпадане на табелата при управление на мотопеда на самата дата на установяване на нарушението и преди жалбоподателят да е бил възприел този факт, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 2 - ро ЗДвП, а тъкмо напротив, налице са доказателства за съзнаване на този факт и формиране на интелектуалния момент на умисъла. Последното потвърждава и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, доколкото при съз наването на посочения факт, същият е предприел процесното управление на МПС.