Решение № 66 от 20.05.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Горна Оряховица, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20244120200629 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. И. С. (съобразно поправената жалба, представена с молба вх. № 16533/18.12.2025 г.) чрез защитника адв. Р. И. от ВТАК обжалва електронен фиш серия К № 8502620, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Оспорва факта на извършване на нарушението. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

В представени по делото писмени бележки защитникът адв. Р. И. поддържа жалбата. Посочва, че в приложения в преписката протокол по чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не са посочени началото и краят на участъка, на който е осъществяван контролът, както и разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, до автоматичното техническо средство, с което скоростта е измерена. В резултат 1 на тези непълноти въз основа на данните в протокола не може да се установи мястото, на което е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и така е разколебана доказателствената сила на протокола. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2023 г. в 13:52 часа в гр. Д., на път III-514 при км 37+600, с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № 556 бил заснет специален автомобил М. с рег. № ***, движещ се в посока към с. Д. със скорост 68 км/ч при действащото в този участък общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

На 03.01.2024 г. за така установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя М. И. С. в качеството му на законен представител (управител) на дружеството, собственик на автомобила „М.“ ЕООД, ЕИК ***, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 8502620, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 65 км/ч.

Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 20.11.2024 г. На 22.11.2024 г. защитникът на жалбоподателя подал жалбата против фиша по пощата (л. 29), а на 25.11.2024 г. жалбата била заведена с входящ номер в ОД на МВР – Велико Търново (л. 4).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в 2 срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш.

Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

За използването на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № 556 в процесния случай е съставен предвиденият в чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол по образеца, предвиден в приложението към тази разпоредба (л. 12 от делото).

Неоснователно е оплакването, че от данните в така съставения протокол не може да се установи мястото, на което е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, тъй като не са посочени началото и краят на участъка, на който е осъществяван контролът, както и разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, до автоматичното техническо средство, с който скоростта е измерена. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и краят на контролирания участък се отбелязват в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата само в случаите, когато нарушението е установено при контрол във време на движение. От данните в протокола (вписаната буква „С“ в графата „режим на измерване“ и легендата под тази графа) се установява, че в процесия случай нарушението е установено при стационарен режим на измерване, поради което правилото за отбелязване в протокола на началото и края на контролирания участък не е било приложимо. Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушаване на общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, а не на ограничение на скоростта, въведено със знак В26. Поради това в случая не е имало основание в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата да се посочва разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, до автоматичното техническо средство. От друга страна, включеният в протокола израз „Д., път III-514 км 37+600“ и указанието, че техническото средство е измервало скоростта на моторните превозни средства, движещи се в посока от гр. Г. Оряховица към с. Д., позволяват да се установи по несъмнен начин мястото на нарушението.

3

Цитираното в жалбата тълкувателно решение на ВАС е прието при действието на отменени разпоредби от ЗДвП, поради което дадените с него указания, на които жалбоподателят се позовава, не са относими към процесния случай.

От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за контрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г., а с оглед данните от цитирания по-долу протокол за резултатите от последващата метрологична проверка и останалите обстоятелства по делото и по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията мобилната система TFR1-M следва да се счита за средство за измерване от одобрен тип и към датата на използването й в процесния случай, 11.12.2023 г. В този смисъл настоящият състав приема доводите на висшестоящия административен орган, изложени в писмото с указания на л. 16.

От протокол за проверка № *** г. (л. 26) е видно, че използваната в конкретния случай мобилната система за контрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с номер 556/10 е преминала последваща метрологична проверка на 07.02.2023 г., при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От данните в справката към разпечатката с кадри от клипа (л. 8 на гърба) и в извлечението от АИС АНД на л. 11 се установява, че фишът за извършеното, установено и заснето на 11.12.2023 г. нарушение е издаден на 03.01.2024 г. и че е връчен на наказаното лице на 20.11.2024 г. При това положение следва да се приеме, че административнонаказателното производство против жалбоподателя е образувано преди изтичане на давностните сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а фишът е издаден преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от същия закон, броен от 4 установяването и заснемането на нарушението. Към датата на настоящото произнасяне не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, прекъсната за последен път с връчването на фиша на 20.11.2024 г. и впоследствие спряна на датата на подаване на жалбата (22.11.2024 г.), както и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 11.12.2023 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № 13430 (л. 8), представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 11.12.2023 г. в 13:52 часа в гр. Д. при км 37+600 на път III-514 специален автомобил М. с рег. № *** се е движел със скорост 68 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път III-514 в участъка от км 36+000 до км 40+000 (л. 49 – 53), в сила към 11.12.2023 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 37+600 се намира в указаната във фиша и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. посока на движение – към село Д., на 300 метра след табелата Д11, поставена при км 37+900, с която е означено началото на населеното място гр. Д., и съответно на 1632 м преди табелата Д12, поставена при км 35+968, поставена при км 35+968, с която е означен краят на населеното място гр. Д.. От анализа на данните в цитираната схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка се установява, че мястото при км 37+600 е извън зоните на действие на 6-те пътни знака В26, поставени в участъка от пътя между табелата Д11 при км 37+900 и табелата Д12 при км 35+968. Следователно на това място, при км 37+600, е било в сила общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

При издаването на фиша е отчетена грешката на измерване с мобилната система, посочена в т. I.4 и в т. I I от цитирания по-горе протокол за последваща метрологична проверка, като фактически измерената скорост на заснетия автомобил от 68 км/ч е намалена с 3 км/ч до посочената във фиша 5 скорост от 65 км/ч.

Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От данните в справката на л. 9 се установява, че собственик на заснетия специален автомобил М. с рег. № ***, при управлението на който е извършено нарушението, е дружеството „М.“ ЕООД, ЕИК ***, а от данните в Търговския регистър е видно, че управител и законен представител на това дружество е жалбоподателят М. И. С.. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало автомобила по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 68 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 65 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване с използваната в процесния случай мобилната система за контрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.