Решение № 177 от 23.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Шумен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500229 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 12613/16.05.2023 г. на Т. Г. Р. с ЕГН ********** и З. Р. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Шумен - длъжници по ИД 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930 срещу действията на ЧСИ, изразяващите се в насочване на изпълнение върху несеквестируем доход и разноските по изпълнението, обективирани в 2бр. покани за доброволно изпълнение. Жалбоподателката Т. Г. Р. излага, че на 02.05.2023г. е депозирала молба с вх. № 10780/02.05.2023г. за вдигане на запора на банковата и сметка и възстановяване на преведените от Банката неподлежащите на запор суми, тъй като същите представлявали парични обезщетения за безработица по чл. 54б, ал. 1 от КСО получени за периода от 05.2022г. до 01.2023г. по която молба, до подаване на настоящата жалба няма официален отговор от ЧСИ. Сочи, че при посещение в кантората на ЧСИ, устно са и разяснили, че това са суми, постъпили преди повече от месец и вече имали характер на спестявания и нямало проблем да бъдат запорирани и преведени. Счита, че паричните обезщетения за безработица изплатени от НОИ са несеквестериуеми на осн. чл.

114а от КСО и върху тях не може да бъде налаган запор по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към ДОО и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. За ирелевантна по отношение на обезщетенията за безработица, счита разпоредбата на чл. 446а от ГПК и моли съда да отмени наложения запор, както й да и бъде възстановена, сумата представляваща несеквестируем доход. По отношение на разноските излагат, че същите са незаконно и необосновано завишени. По т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори им е събрана сумата в размер на 144лева, като реално дължимата била в размер на 45 лева без ДДС, с ДДС 54лева;

Сочат, че съгл. чл. 450а, ал. 1 от ГПК запорите следвало да бъдат наложени електронно и дължимата такса за два запора на двамата длъжника следвало да е 30 лева без ДДС, с ДДС 36лева и за запор на трудовото възнаграждение на Т. Г. Р. още 15 лева без ДДС, с ДДС 18лева или общо за запори 45 лева без ДДС, с ДДС 54 лева; по т. 31 от ТТРЗЧСИ са им събрани суми 100 лева, 21лева и 10лева, като не ставало ясно как е формирана сумата от 1 общо 131 лева, а и по делото не бил представен документ по закона за счетоводството; по т.

5 от ТТРЗЧСИ им е събрана такса 72 лева, като същата би следвало да е 40лева, 48 лева с ДДС за 2 броя уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като считат за недължима сумата за разликата над 48лева до 72 лева. Молят съда да отмени, като незаконосъобразни действията на ЧСИ изразяващи се в запор на несеквестируеми парични средства, превеждането от третото задължено лице „ОББ“ АД на сумата в размер на 297.86 лева, както и удържаната такса 6 лева за банков превод, както и разноските по т. 9 от ТТРЗЧСИ за горницата над 54 лева с ДДС или за 90 лева, по т. 31 от ТТРЗЧСИ за сумата от 131 лева с ДДС и по т. 5 от ТТРЗЧСИ за горницата над 48 лева до 72лева, а именно за сумата от 24 лева с ДДС.

Въззиваемата страна – „С. Г. Груп“ ЕАД, гр. София – взискател по изпълнението, редовно уведомен, е депозирал писмени възражения по жалбата, в които изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Излага, че така запорираната и преведена сума не е несеквестируема, тъй като видно от писмото изпратено от Банката, същата е постъпила на дата 16.01.2023г. и 15.02.2023г. месеци преди запора и независимо, че паричните средства са с основание „обезщетение за безработица, то на осн. чл. 446а от ГПК, същите са придобили характер на спестявания, доколкото несеквестируемостта са запазва, ако средствата са постъпили до един месец преди налагане на запора. По отношение на разноските излага, че съгл. чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските са за сметка на длъжника, освен в случаите когато изпълнителното дело се прекрати съгл. чл. 433 от ГПК или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноските по изпълнението, както в настоящия случай. Излага, че след като дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. По отношение на възражението, че съдебния изпълнител следвало да наложи електронни запори по реда на чл. 450а от ГПК, за които се дължи една такса, сочи, че разпоредбата влиза в сила на 20.07.2023г., поради което за ЧСИ не е била налице правна възможност да наложи запорите на банковите сметки електронно и таксата в размер на 144 лева с ДДС на осн. т. 9 от ТТРЗЧСИ за 8 бр. запори е правилно начислена и събрана. За таксите начислени по т. 31 от ТТРЗЧСИ излага, че същите са за пълно имуществено проучване на длъжниците, вдигане на възбрана и за пощенски разходи, за които в кориците на делото била налична сметка № 0000053888/10.05.2023г.. За таксата по т. 5 в размер на 72.00 лева сочи, че същата е за прекратяване на ИД, а не връчване на ПДИ и уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и същата била за 3 бр. съобщения за прекратяване на ИД, за които се събирало такса по 20 лева без ДДС, с ДДС 24 лева или общо 72.00 лева.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по - рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение до Банка „ОББ“ АД за длъжника Т. Р. било получено от Банката на 28.04.2023г. и въз основа на него на 02.05.2023г., третото задължено лице е превело сумата от 297.89лева. Отправено е писмено запитване, за произхода на средствата, като в отговор Банката е потвърдила, че сумата е от обезщетение за безработица и е придобила характер на спестявания, тъй като е постъпила през м. януари и м. февруари 2023г. По отношение на таксите излага, че към момента възможността за налагане на електронни запори не се прилага и начислената такса в размер на 144 лева е за 8 наложени запора на хартия, с подпис и печат и изпратени чрез Български пощи или куриер. Излага, че по делото са начислени и такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 100.00 лева, без ДДС, тъй като те не са предназначени за ЧСИ, а същите са използвани за административни услуги към Агенцията по вписванията, Община Шумен, КАТ, регистър БНБ и др. като от тях към 2 момента били неизразходвани само 32.80 лева. По т.5 от постановлението за разноски, били начислени и такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ за вдигане на 7 бр. запори в размер на 21.00 лева, по 3.00 лева за обратни разписки, начислени авансово и пак по т. 31 от ТТРЗЧСИ 10.00 лева за заличаване на наложената по делото възбрана. – държавна такса за АВп.. Таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 72.00 лева била начислена авансово за 3 бр. уведомления за прекратяване на ИД и за тях нямало как да бъде издадена фактура, тъй като все още не са събрани, за което жалбоподателката Т. Р., била надлежно уведомена на 04.05.2023г. с представеното подробно постановление за разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения двуседмичен срок от лица, разполагащи с активна процесуална легитимация и срещу действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435 ГПК, а именно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК– насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и т. 7 - разноските по изпълнението. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

Изпълнително дело №20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р. е образувано на 19.04.2023 г. със страни „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК 205942517 – взискател и длъжници Т. Г. Р. с ЕГН ********** и З. Р. С. с ЕГН ********** и двамата от гр. Шумен въз основа на изп. лист № 61 от 11.04.2023г. издаден по в.т.д. № 20213001000702 по описа на АС – Варна, с предмет парично вземане в размер на 42 458.17 ш.фр., от които главница – 36 321.35 ш.фр., възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. – 4 679.63ш.фр., наказателна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. – 1067.40 ш.фр., банкови такси – 298.17 ш.фр. и застраховки – 91.62ш.фр. дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019г. до окончателното й изплащане. Със 7бр. запорни съобщения, на длъжниците са запорирани банковите сметки открити в „ОББ“ АД, ЦКБ, Юробанк, ДСК и Изипей, както и трудовото възнаграждение на длъжника Т. Г. Р. с ЕГН **********. На длъжниците редовно са връчени ПДИ на 02.05.2023г. В изпълнение на наложения запор с изх. № 5939/26.04.2023г. на банковата сметка на жалбоподателката Т. Г. Р. открита в „ОББ“ АД на 28.04.2023г. по сметка на ЧСИ е преведена сумата в размер на 297.89 лева. При направено запитване от страна на ЧСИ, за произхода на преведените средства, от Банката са посочили, че същите представляват обезщетение за безработица от дата 15.02.2023г. и 16.01.2023г.. Жалбоподателката обжалва наложения запор и превода на сумата от 297.89 лева с твърдението, че така запорираните и преведени суми са несеквестируеми по см. на чл. 114а от КСО, тъй като са от парично обезщетение за безработица, върху което не могат да се налагат запори по реда на ГПК.

По делото безспорно е установено, че по запорираната сметка на длъжника Т. Г. Р. с ЕГН **********. в "ОББ" АД са постъпвали средства, представляващи социални помощи.

Съгласно чл. 114а от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО т.е. вземанията за парични помощи са по принцип несеквестируеми. Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Ако социалните плащания постъпват по банкова сметка, по която постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на секвестируемите постъпления.

Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

3

Телеологичното и систематичното тълкуване на законовите разпоредби, във връзка с разясненията в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, води до единствения извод, че забраната за допускане на принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, се отнася само по отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не порано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер. От събраните от ЧСИ доказателства за произхода на средствата по запорираната и преведената на 28.04.2023г. сума в размер на 297.89 лева, е видно че същата е формирана от постъпления за обезщетение за безработица, които по принцип са несеквестируеми, но доколкото същите са от датите 15.02.2023г. и 16.01.2023г., то към датата на превеждането им на 28.04.2023г. от третото задължено лице, същите са придобили характер на спестявания на длъжника и върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение. С превода на процесната сума от 297.89 лева от банката на съдебния изпълнител, не са нарушени разпоредбите, уреждащи несеквестируемостта на дохода, помощи и обезщетения на длъжника, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.