Протокол № 6 от 20.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№6 гр. Благоевград, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Анастасия Фотева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900141 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Л. Д. П. – редовно уведомен, явява се лично и с адв. Б. В. С., с пълномощно по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА ЗД „Д.Б.Ж.З.“ АД – редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С., с пълномощно от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. П. М. – редовно призована, се явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Щ. Г. – редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ намира, че на се налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. С.: Нямам искания преди изслушване на заключението.

ЮРИСКОНСУЛТ заключението.

С.: Нямам искания преди изслушване на

СНЕМА самоличността на вещото лице:

В. П. М. – *

Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, като същото обеща да даде вярно заключение.

В.Л. М.: Обещавам да дам вярно заключение.

Поддържам заключението във вида, в който съм го представила.

АДВ. С.: Запознат съм със заключението, нямам въпроси към вещото лице и моля да се приеме заключението.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Аз също нямам въпроси към вещото лице и моля да се приеме заключението.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА към доказателствения материал по делото заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза на вещото лице.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 306,72 евро, платими от бюджета на съда.

АДВ. С.: Водим двама свидетели при режим на довеждане, които молим 2 да бъдат разпитани в днешното с.з.

СНЕМА самоличността на свидетелите:

Р. Д. П. – *

А.В.П. – *

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, които носят по чл. 290 от НК, като същите обещаха да кажат истината.

СВИД. ПЕОВСКА: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.

Аз бях на работа, когато по-малкият ми син се обади и каза: „Мамо, ела в болницата пред приемното, не се плаши, не е страшно, няма да кажа сега, просто ела“. Отидох и като видях Л. на носилката направо ми се подкосиха краката. Беше пред приемния блок и като го видях целия окървавен - краката, по врата и едва диша, вика: „Умирам, умирам“. Какво се случи: „Не ме питай“ и така. Останах до кР. с него в болницата, помагах му, бяха страшни болки.

Останах, докато го изписаха от болницата и след изписването вкъщи цял месец от него не се изместих, постоянно бях с него, защото имаше нужда, той не можеше да се изправи на крака, не може да нищо да си взима.

Беше 4 дни в болницата, след това го заведохме вкъщи в неговия апартамент, като аз бях неотлъчно до него с помощта на брат му и баща му.

Болките бяха неописуеми: „Не ме барай, не ме докосвай“ искаш да го изместиш, да му помогнеш. След това започна да се изправя, постепенно и така. И до ден днешен си му помагаме – дърва качваме, чистим, той не може да се наведе обувките да си обуе. Има два счупени прешлени, болките бяха неописуеми.

Катастрофата му се отрази много зле - беше много надъхан, беше пред започване на работа в МВР като разследващ полицай, оставяха му последни интервюта, на които да се яви. След катастрофата направо се срина, просто и до днешен си натеква, че тази катастрофа му попречи на целия живот, 3 кариера, личния живот. Чувства се направо сринат от всякъде, отдалечи се от приятелите си, усамоти се.

Колата му е изгоряла с всичко вътре в нея – телефон, документи, лична карта, дебитни карти. Беше помолил това момче, с което е станала катастрофата да отиде да извади нещо, поне телефона, но той казал, че има пушек и се страхува, никой не е посмял да отиде. Това го срина още повече, че е останал без нищо. Изгубил е всякакви сили и надежди, аз се чудя как е излязъл от колата, защото прозорецът е бил счупен и е имал късмет да излезе през прозореца, просто късмет, че е оживял поне.

Преди ПТП-то той си караше редовно колата, ходеше, спортуваше, обичаше с приятели да ходи навсякъде – на концерти, на други мероприятия, където и да било, ходеше, пътуваше. И в хлъзгави участъци е бил и в снеговалежи, но такова нещо. Ходеше си с колата на София, пътуваше. Сега се страхува да се качи в кола, сега единствено с влак пътува, дори и в автобусите му прилошава, казва, че му става лошо и не може да пътува. Единственото му пътуване е с влак и до момента.

Той не можеше да се движи, не можеше да се яви на последните интервюта и това му попречи на цялата кариера. Нямаше как да отиде, той беше на легло със всичко счупено, не можеше нито да стой, нито да седи, нито да лежи. Той не можеше нищо сам: „Обърни ме на тази страна, дай ми това, дай ми онова“, той не можеше сам една чаша вода да си вземе. Той има завършено висше образование тук в Благоевград, след това в София продължи да учи. В Благоевград завърши като юрист.

След катастрофата е в болнични, след това помолихме в Борсата да го запишат, за да взима някакви минимални пари и всички му пари отиват за хапчета и мазила. До ден днешен не може без тези мазила. Краката много го болят, кръста го боли, често уринира, не може да издържа на едно място за повече време.

Към момента работи тук в Благоевград, незнам точно какво работи, нещо с медицински консумативи.

СВИД. П.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.

На мен ми се обади баща ми, на който му се обадил един негов приятел, 4 който работи в болницата и кара линейка. Той му се обадил и му казал, че брат ми е претърпял ПТП и че е зле. Аз отидох първи там в болницата, той вече беше в отделението.

Катастрофата се отрази много тежко на брат ми – физически и не психически, най-вече му тежи това, че щеше да започне работа като разследващ полицай в МВР – София, беше ходил на интервю. Мисля, че една седмица след катастрофата трябваше да ходи на следващо интервю, това го възпря и не успя да стане полицай. Не само това - той спря контакти с приятели, изобщо като цяло доста се затвори.

След катастрофата брат ми не шофира, даже отказва да се вози в кола.

Аз, когато ходя до Петрич с децата взимаме и него от време на време, но той забелязвам, че като се разминаваме с колите се хваща за дръжката на колата.

Категорично отказва да се вози в кола, единствено само с влак пътува, защото му става лошо.

Той загуби колата си и всичко вътре в нея изгоря – телефон, документи, лична карта, банкови карти, материалните щети са това, но по-скоро психически го преживява и много тежко му се отрази.

Знам, че той работи тук в Благоевград в някаква голяма фабрика. Знам, че диша лепила и не трябва да вдига повече от 5 кг. Не знам точно в какво се изразява работата му. Знам, че фабриката е „Ottobock“, но не знам точно какво работи. Той навсякъде си търсеше работа, но той имаше условие да не вдига повече от 5 кг и въпреки че знаеше, че ще диша лепило – искаше, не искаше трябва да се хване на работа и само там му предложиха работа да не вдига повече от 5 кг.

АДВ. С.: Поддържам искането си за изготвяне на пожаротехническа експертиза, която да отговори на зададените въпроси и моля да ми предоставите възможност да потърся подходящо вещо лице.

ЮРИСКОНСУЛТ С.: Аз също поддържам искането за експертиза.

ДОКЛАД НА СЪДА:

На 02.12.2025 г. по делото е постъпила молба от вещото лице инж.

5

Венцеслав Г., в която сочи, че не може да изготви експертизата, поради което съдът намира, че същото следва да бъде заменено с друго вещо лице, но трябва да се даде възможност на страните да посочат вещо лице за изготвяне на пожаротехническа експертиза, което има компетенция да оценява газови уредби, монтирани на автомобили, като по замяната на вещото лице съдът ще се произнесе в закрито заседание след като представят списък с вещи лица.

С оглед събиране на допуснатите доказателствени средства, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 24.02.2026 г. от 15:00 часа, за която дата и час страните уведомени.