Решение № 237 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100109166 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от И. Б. К. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева, ведно с лихва за забава от датата на прекратяване на наказателното производство, както и законната лихва от 10.04.2008г. до окончателното плащане.

Ищецът излага в исковата молба, че на 10.04.2008г. е привлечен като обвиняем за това, че на 08.04.2008г. около 23.50 часа в гр. София, кв. Лозенец, ул. „Крум Попов”, пред кафе-клуб “Матрицата", в съучастие, като извършител със С.Д.С. и Д.С.К., отвлякъл С.С.С., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като с юмруци и ритници нанесъл множество удари в областта на главата и тялото на С., след което го избутал на задната седалка на лек автгомобил “БМВ” с ДК № ******** и деянието е извършено от повече от две лица - три лица - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1. вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от.НК. На 09. 04. 2008г., за времето от 00,00 часа до 00,50ч. в гр.

София, жк. “Дианабад” пред вход В на бл. 5. в съучастие, като извършител със С.Д.С. и Д.С.К., умишлено умъртвил С.С.С., чрез нанасяне на множество удари с юмруци и ритници в областта на главата, шията, тялото и крайниците на С. и удари с нож /неустановен по делото/, извършено по особено мъчителен 1 начин за убития – С., който изпитвал значителни болки и страдания от механичните въздействия в областта на цялото тяло - престъпление по чл.116. ал.1. т .6, пр.2. вр. чл.115. вр.чл.20, ал .2 вр. ал. 1 от НК. През 2011г. Софийска градска прокуратура внесе обвинителен акт по повдигнатото обвинение в Софийски градски съд.

С присъда№ 82 от 10.04.2018 г. по НОХД № 1783/2014г. 29 с- в на Софийски градски съд го признал за невиновен в това, че е извършил престъплението и е оправдан по повдигнатото обвинение. След протест от страна на Софийска градска прокуратура, делото е разгледано от състав на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 623/2018г., 5-ти възз. с-в, като е потвърдена оправдателната присъда спрямо него с решение от 19.12.2018г.

След касационен протест от страна на Софийска апелативна прокуратура, делото е разгледано от състав на ВКС по КНОХД №187/2019г., 2 наказателно отделение на ВКС, като е потвърдена оправдателната присъда спрямо него с решение от 03.09.2019г.

По делото е взета мярка за процесуална принуда задържане под стража от 10.04.2008г. до 09.09.2008г., когато Софийски апелативен съд изменил мярката от задържане под стража в домашен арест. Излага съображения, че бил на 32 години, когато започнало неправомерното наказателно преследване срещу него. Единадесет години от живота му - най-активните, съзидателни и значимите години преминали в безкрайни и неоправдани репресии. Прекарал дълги и мъчителни, изпълнени с унижения и отчаяние дни и нощи.

Изоставили го приятелите, които мислели, че е престъпник. Близките страдали наравно с него, което му причинило допълнителни страдания.

Преди наказателното преследване имал заведение – кафене, което работело много добре и го издържало. Наложило се да го затвори, тъй като в условията на арест не бил в състояние да го управлява. След изменение на мярката за неотклонение не успял да започне нормална работа и не можел да излезе на работа в чужбина. Влошило се здравето му в резултат на постоянния стрес.

Започнал да вдига кръвно, изнервил се, станал затворен. Имал непрекъснатите депресивни състояния, в които изпадал и това се отразило на общото здравословно състояние. Често изпада в депресивни състояния, пиел силни антидепресанти, в резултат на което се повишило теглото му. Многократно влизал в психодиспансера И. Рилски в Курило за лечение.

2

Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата, намиращи се в НОХД№1604/13г. по описа на СГС, 29. състав, НО, към което са приложени ДП по ЗМ-161/2008г. се установява следното:

Досъдебното производство е образувано за това, че на 09.04.2008г. около 00,50часа неизвестен извършител умишлено умъртвил С.С.С.. След образуване на досъдебното производство са проведени разпити на свидетели, които са очевидци на отвличането на Светослав С. от улицата, пред компютърен клуб „Матрицата“, като свидетелят Г.А., който познавал С., видял отвличането му след като излязъл от компютърен клуб „Матрицата“, видял, че го чакали в кола четири лица, едно от които се приближило и ударило С. в гръб. Той паднал и те започнали да му нанасят удари с ръце и крака , а той започнал да вика, след което те го издърпали и го качили на задната седалка на БМВ, което потеглило. Друг свидетел М.П. дава показания, че когато се прибирал към дома си в кв.Дианабад и търсел място за паркиране, видял паднал човек на тротоара пред вх.В. и заедно с друг съсед извикали полиция и линейка, при идване на която лицето било жило, но починало въпреки започналите реанимационни процедури.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които са дали основание за повдигане на обвинение на К.. С постановление от 10.04.2008г. е разпоредено принудително довеждане на И. К., тъй като се е укрил и няма постоянно местоживеене. На 25.05.2008г. К. е привлечен като обвиняем по досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем. При проведения разпит не се е признал за виновен и е отказал да даде обяснения. С постановление от 20.05.2008г. е постановено задържането му под стража за 72 часа с оглед осигуряване явяването му пред СГС за разглеждане на искане за задържане под стража, като постоянна мярка за неотклонение. По делото са изготвени множество експертизи - психиатрична, ДНК експертиза на веществени доказателства.

На 08.10.2009г. е предявено на К. разследването. На 19.10.2009г. е 3 изпратено разследването на СГП с мнение за повдигане на обвинение срещу 3 лица, едно от които е К.. След неколкократно връщане на материалите от СГП за отстраняване на процесуални нарушения от органите на досъдебното производство на 13.05.2011г. е предявено разследването на И. К. .

Въз основа на внесен в СГП обвинителен акт на 06.06.2011г. е образувано НОХД№2450/2014г., по което са проведени седем открити съдебни заседания, на които са се явили подсъдимите. С определение от 21.11.2013г. е прекратено производството по наказателното дело , тъй като член на състава на съда е в продължителен отпуск по болест. С определение от 04.01.2014г. е прекратено наказателното производство от нов съдия-докладчик и същото е върнато на СГП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.

Въз основа на внесен на 23.04.2014г. обвинителен акт е образувано НОХД№1783/2014г. на СГС, НО, 29. състав, срещу ищеца за същото престъпление. В същия е посочено, че с определение 23.05.2008г. К. е с мярка за неотклонение задържане по страна, която е изменен в мярка за неотклонение домашен арест с определение от 09.09.2008г.

По делото са проведени 20 открити съдебни заседание, като К. не се явява на две от тях, за което са представени доказателства за уважителни причини. Поради забавяне извършването на съдебна поръчка за разпит на свидетел в Австрия делото е отлагано в четири открити съдебни заседания.

Постановена е оправдателна присъда на 10.04.2018г. , от мотивите към която следва да се направи извод, че свидетелите са се отрекли от дадените в досъдебното производство показания, въз основа на които е направен извод за наличие на достатъчно данни за извършване на престъплението, в което е обвинен К..

От дадените на досъдебно производство показания се е отрекъл и подсъдимият С., които в първоначално дадените показания в досъдебното производство е заявил, че К. е поискал от него и другият посъдим да набият С., че са отишли в кафенето с неговия автомобил-БМВ Сребрист металик.

Около полунощ видял, че К. нанася удари на пострадалия, който лежал на земята и се опитвал да го вкара в колата на И.. Признал, че се е включил като е ударил два три пъти в областта на главата С., след което помогнал да го вкарат в колата, че К. бил на шофьорското място, К. седнал отзад, а свидетелят отпред до шофьора. Чувал как К. му нанася удари отзад, а по едно време 4 пострадалият започнал да хърка, помолил К. да спре и си тръгнал. Обяснил причината за побоя с това, че С. давал наркотици на дъщерята на К..

От мотивите към оправдателната присъда е видно, че подсъдимият категорично се отрекъл от дадените в досъдебното производство показания.

Останалите свидетели, на чиито показания се основава обвинителната теза, също са се отрекли от дадените показания и са заявили, че са дадени под натиск. В мотивите е прието за безспорни доказано умишленото причиняване смъртта на С., но е прието за недоказано, че отвличането и побоя са извършени от подсъдимите, които са оправдани. Към датата на оправдателната присъда същите са били без определени мерки за неотклонение. С решение на САС №518/20.12.2018г. по ВНОХД 623/2018г. е потвърдена оправдателната присъда. С решение №115/03.09.2019г. на ВКС по КНОХД 187/2019г. е потвърдено решението на САС, поради което оправдателната присъда е влязла в сила на 03.09.2019г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят Д. познава от дълго време ищеца от 90-те години, приятели са от деца. Знае, че имал проблеми с полицията, защото го обвинили за едно убийство около 2008г. и бил в ареста около половин година някъде, след това го пуснали под домашен арест и си останал сам, защото никой не искал да комуникира с него по никакъв начин. След като като го пуснали от ареста, бил под домашен арест и живеел със семейството си. Приятелите му го напуснали и спрели всякаква комуникация с него. Знае защото е видял. Това му се отразило зле, защото си седял вкъщи сам. Докато бил под домашен арест, живеел сам, нямал пари, за да може да живее, тъй като живеели само от майчинството на втората му дъщеря, която родила втората му жена и финансовото им положение било много зле, даже го изгонили от квартирата поради тази причина, не че не може да си плаща наема, а заради обвинението, което имал, защото в квартала всички се познават и едва му намерили квартира при един приятел на свидетеля, за да живее в едно таванско помещение. Преди да го обвинят, той имал заведение, а преди това още едно. Докато въртял заведенията животът му бил много добре. След като станало това затворил заведенията, защото никой не ги посещавал и нямало кой да работи. Станал мълчалив, не говорел, дразнел се от всичко, затварял се в едната стая, дърпал пердетата и въобще не искал с никой да комуникира. Казали му, че сам е отишъл в психиатрията на ул. „Екзарх Йосиф”, защото не бил добре и около един месец свидетелят му 5 носел цигари, ядене, ходел му на свиждане. В психиатрията бил около месец и половина. Имал две деца - В.И Й.. Виктория -дъщеря от първия брак, идвала да му помага в едното заведение и отношенията им били много добри преди да се случи това, а след това вече не знае.

СвидетЕ.та Д.а, дъщеря на ищеца, знае за проблемите му с полицията.

През 2008г. го задържали за отвличане и убийство. Тя била на 14г. Тогава родителите й били разведени с предоставени родителски права на майката. В един момент майка й забранила да се вижда с него. Той искал да я види, бил в тежко психическо състояние, плачел, питал за нея, много му липсвала, но само един път успели да се видят. Имали заведение на ул. „Бигла”, но след задържането му било спряно, хората престанали да идват и затворил, спрял да работи, нямали доходи с жена му. Много малко приятели идвали да го видят, защото казвали, че е убиец. Майка й не разрешавала да се вижда с него, тъй като казвала, че е направил нещо много лошо и не трябва да се виждат.