Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 13.01.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 3122/2021
Вид
Решение № 16
Подписан
13.01.2023
Състав
Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Благоевград, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20211210103122 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК , представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. ’’Б.” №, вх. , ет. , с която против Н. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“П.к Д.“ № е предявен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 102,64 лв. (сто и два лева и шестдесет и четири стотинки) лева представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, която сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2384/2021г. по описа на РС Благоевград – правно основание чл.422 ГПК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и тези сторени по заповедното производство.

Твърди се от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК , че е встъпил в правата си на кредитор срещу ответника въз основа на уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018г., с който вземането е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 24.02.2020г., а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД,с ЕИК: на дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: и ответника Н. Р. Н., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 6089674001 от дата 08.11.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер , по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Твърди се, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер от дата 08.11.2018г., между ответника Н. Р. Н., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: № 1256736371/15.11.2018г.,

1258373676/15.12.2018г.,

1259999473/16.01.2019г.,

1261620656/16.02.2019г., за периода от 15.10.2018г. до 15.02.2019г., от които: за отчетен период от 15.11.2018г. - 14.12.2018г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 36.72 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1256736371/15.11.2018, от които: VIVACOM Mobix 60 LTE 4.10 лв. без ДДС; - VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС;

Активационна такса 8.33 лв. без ДДС, като дължимата сума е платима в срок до 02.12.2018г.

Изтъква се, че за отчетен период от 15.12.2018г. - 14.01.2019г., операторът е начислил за 1 незаплатена услуга сума в размер на 21,80 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1258373676/15.12.2018, от които: VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 3.63 лв., като дължимата сума е платима в срок 01.01.2019г. Сочи се, че за отчетен период от 15.12.2018 - 14.01.2019 г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 21.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1259999473/16.01.2019, от които:

VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 3.63 лв., която сума е платима в срок 01.02.2019г. Твърди се, че за отчетен период от 15.02.2019 - 14.03.2019 г., операторът е начислил за незаплатена услуга сума в размер на 21.80 лв. с ДДС, обективирани във фактура 1261620656/16.02.2019 г., от които: VIVACOM Mobix 60 LTE 18.17 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 3.63 лв.; Лихва за забавено плащане 0.52 лв., като дължимата сума е платима в срок 04.03.2019г.

Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност, от която дружеството има правен интерес да претендира цедираните му незаплатени услуги в общ размер на 102.64 лв. (Сто и два лв. и 64 ст.) лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 11/2018 г., 12/2018г. и за месец 01/2019г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Излагат се твърдения за проведено заповедно производство, и предявяване на установителния иск в срока по чл.415 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез особения му представител.

Оспорва се допустимостта на иска, като се твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства за цесия, не се установява валидно прехвърляне на вземането на ищеца. Посочва се, че твърдяното цедиране на вземането от БТК ЕАД на С.Г.Груп ЕООД от 16.10.2018г. дори предхожда датата на сключване на договора между ответника и БТК ЕАД от 08.11.2018г. Изразява се становище и за неоснователност на иска. Твърди се липса на доказателства за възникване на валидно облигационно отношение между страните. Сочи се, че всъщност вземането се основава не на сключен и подписан между страните договор, а на основание споразумение, неподписано от ответника и без дата. Поддържа се, че нито споразумението, нито приемно – предавателния протокол са подписани от ответника, като върху споразумението изобщо липсва подпис, а в приемно – предавателния протокол това е неясно отразено дали е подпис. В тази връзка се възразява, че между страните е имало валидно сключено облигационно правоотношение. Твърди се, че от страна на ответника липсва и съгласие за приемане на ОУ. Сочи се, че описаните документи са едностранно изготвени от ищеца без спазване на добрите търговски практики и принципа за добросъвестност. В тази връзка се изтъква, че съставените едностранно документи поставят ответника в неравноправно положение и противоречат на добрите нрави. Отделно се твърди, че с договорите за цесия не се установява претендираното с исковата молба вземане да е било прехвърлено на ищеца. При поддържане на подробни доводи в горната насока се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител, изразява становище по същество в писмена молба. Иска се да бъде уважен предявения иск, като се присъдят сторените по делото разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна, редовно призована чрез назначения особен представител, се представлява от особения представител, който поддържа подадения отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се иска отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2384/2021г. по описа на РСБлагоевград на 20.09.2021 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за разглеждането на което е образувано приложеното ч. гр. дело, по което на 21.09.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 626, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните парични суми: сумата от 102, 64 лв. /сто и два лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по договор с клиентски номер от 08.11.2018г., сключен между длъжника Н. Р. Н., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: , за които са издадени фактури № 2

1256736371/15.11.2018 г.,

1258373676/15.12.2018 г.,

1259999473/16.01.2019 г.,

1261620656/16.02.2019 г., за периода от 15.10.2018 г. до 15.02.2019 г., като вземането е прехвърлено от страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на "С. Г.

Груп" ЕАД, с ЕИК: с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а от своя страна "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: е прехвърлило вземането на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.; сумата от 26, 19 лв. /двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/-мораторна лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до 07.09.2021 г., начислена върху фактура № 1261620656/16.02.2019 г.; сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски за заплатена държавна такса; сумата от 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 1365/27.11.2021г. заповедния съд е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, като последният в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявил процесния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От приетото като доказателство по делото заявление/договор от 08.11.2018 г. се установява, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181 и Н. Р. Н., е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер за ползване на избрана интернет услуга за номер , абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса 21,80 лв.

Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 08.11.2020 г.

Приобщени са общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.

С приемо – предавателен протокол № 0021071602 от 08.11.2018г. на ответника е предаден 4G рутер HUAWEI и антена А11, както и LTE SIN карта 3в1.

По делото е приобщено заключение по извършената съдебно – графическа експертиза, от което се установява, че подписите, положени за абонат, приел и декларатор от името на Н.

Р. Н. и саморъчно изписани върху специален таблет в декларация за приемане на общи условия от 08.11.2018г. и договор за електронни съобщителни услуги № 445352170 от 08.11.2018г. са изпълнени от Н. Р. Н.. Съдът кредитира заключението на експерта, като компетентно и пълно.

Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги са издадени от БТК ЕАД фактури, в които е посочен вида и размера на неизплатената услуга, а именно №1256736371/15.11.2018г.,

1258373676/15.12.2018г.,

1259999473/16.01.2019г.,

1261620656/16.02.2019г. за периода от 15.10.2018 до 15.02.2019г.

По делото е приет като доказателство Договор 4600008855 за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) и „С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1.

По делото не е представено Приложение № 1 към Договора за цесия от 16.10.2018г.

Представено е потвърждение от БТК за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник Н. Р. Н. с общ размер на прехвърлените вземания 102,64 лв. на С.Г.Груп ООД.

По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с което упълномощава „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.

На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер) е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът продава/цедира на цесионера възмездно вземания от трети лица и/или юридически лица, които вземания са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – списък на вземанията.

С анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., сключен на 10.03.2020г. цедентът „С.Г.Груп“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземания придобити по силата на уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключено между БТК ЕАД и С.Г. Груп ЕАД подробно индивидуализирани в Приложение №1 към анекса.

3

Видно от извлечение от Приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., в същото е посочено вземане спрямо ответника Н. Р. Н., произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключения на дата 10.03.2020г. Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г. в размер на 102, 64 лв.