Решение № 470 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500667 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. М. М. чрез адвокат Д. Ч. против решение № 713 от 28.02.2025 г. , постановено по гр.д.№ 16526 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е забранено на въззивника за срок от 6 месеца да приближава малолетните деца Д. М. М. ЕГН ********** и Е. М. М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 100 метра, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се излага, че решението в атакуваната му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде намален срока от 6 на 2 месеца. Сочи, че не употребява наркотици и алкохол, а употребата на алкохол на 29.12.2024 г. е инцидентен случай, свързан с тежката му ситуация. Твърди, че зад настоящото дело стои искане от страна на майката на децата за заплащане на 1 000 000 лева. Сочи, че не са доказани по никакъв начин изложените в молбата твърдения, свързани в заявеното от ищцата домашно насилие спрямо децата. Още повече, че се излагат аргументи, че това решение не е в интерес на децата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския

1 процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е образувано по молба на Т. Р. М., действаща лично за себе си и като законен представител на децата Д. М. М. ЕГН ********** и Е. М. М. ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо молителите от ответника и баща на децата М. М. М..

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е наложената мярка на въззивника, с която е забранено за срок от 6 месеца да приближава малолетните деца Д. М. М. и Е. М. М. на разстояние по-малко от 100 метра. Тоест, спор по отношение на това, че въззивникът е извършил домашно насилие няма.

При определяне на подходящата по вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона – предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати понататъшни посегателства върху пострадалото лице.

Безспорно е установено по делото, че въззивникът през месец ноември 2024 г. и на 29.12.2024 г. е осъществил актове на психо-емоционално насилие по отношение на двете деца, които се отличават с висок интензитет на въздействие върху пострадалите лица и сериозни последици върху психиката им, особено на двете деца, които са в крехка възраст. Също така по делото има данни, че ответникът и друг път е проявявал агресия над съпругата си и двете момичета са били свидетели на действията му, което води до извода, че се касае за системно упражняване на психо-емоционално насилие над молителката и децата. Децата имат нужда да се успокоят и да стабилизират състоянието си, защото във всички случаи поведението на бащата е източник на неприятни емоции, страх за майка им и за себе си. Не случайно свидетелката П. К., чийто показания съдът цени при условията на член 172 от ГПК, тъй като е майка на молителката Т. М., явства, че децата искали да останат при нея, защото в нейната къща е тихо и спокойно.

Момичетата са на възраст, в която им е нужна стабилност и спокойствие, а явно бащата с поведението си не може да осигури такова на двете си деца.

Голяма част от доводите, наведени във въззивната жалба касаят обстоятелството дали е извършен акт на домашно насилие /което, както бе отбелязано по-горе, не е предмет на производството пред въззивния съд/, а не продължителността на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН. Същото касае и представените и приети пред въззивната инстанция писмени доказателства, че въззивникът не употребява наркотици.

С оглед изложеното срокът на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН следва да бъде 6 месеца, какъвто правилно е определил първоинстанционният съд.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд по спора, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на Окръжен съд - Варна

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 713 от 28.02.2025 г. , постановено по гр.д.

№ 16526 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е забранено на М. М. М. ЛНЧ ***, роден на ********** г., за срок от 6 месеца да приближава малолетните деца Д. М. М. ЕГН ********** и Е. М. М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 100 метра, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3