Определение № 324 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500019 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. Й. с постоянен адрес в гр.

Аксаково, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3692/20.10.2025 год., постановено по гр. дело № 13348/2024 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявени от въззивницата срещу Д. Г. Г. от гр. Варна по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1955, 83 лева (1000 евро), представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем, сключен на 12.06.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 83 лева (1000 евро), за периода 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5076/10.09.2024г. по ч. гр. дело № 11390/2024 г. на РС – Варна, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. Г.

Г. от гр. Варна в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата от 1955, 93 лева (1000 евро), получена от ответника без основание (при начална липса на основание), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337, 97 лева (172, 80 евро) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1955, 1

83 лева (1000 евро), за периода от 13.06.2023 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.09.2024 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е непарвилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и необосновано. Напълно са игнорирани събраните по делото доказателства в подкрепа на твърденията ан ищцата, че сумата от 1000 евро е предоставена на ответника в заем, а също и доказателствата, които са събрани в опровержение на твърденията на ответника, че горната сума му била заплатена от ищцата в изпълнение на неин нравствен дълг към него.

Счита, че анализът на свидетелските показания обосновава извода, че предоставенатна на ответника на дата 12.06.2023 год. чрез банков превод сума е именно в заем, т. е., сумата е била предоставена на ответника в заем (със задължението му да я върне) за подпомагане закупуването на жилище.

Обстоятелството, че ответникът е подвел ищцата, заявявайки, че сумата му е необходима за заплащане на „капаро“ по сделката не изключва отговорността му. Ответникът умишлено и целенасочено е целял да заблуди ищцата за какво му е била нужна горната сума, очаквайки тя да възстанови разходи, които той е сторил или да изпълни свой нравствен дълг, за който дълг тя дори не е и предполагала, предвид близките отношения помежду им.

Неправилни са и изводите на съда за неоснователност и на заявения в евентуалност спрямо иска по чл. 240 ЗЗД иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на сумата от 1000 евро, като получена от ответника без основание (при начална липса на основание ). Счита, че в случая ответникът не е установил наличието на обективно съществуващ нравствен дълг, като основание да получи от ищцата горната сума.

Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните от въззивницата (ищца) части и за постановяване на друго, с което заявеният като главен, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск по чл. 240 ЗЗД, както и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени, а в условията на евентуалност – в случай, че заявеният като главен иск бъде счетен за неоснователен – да се уважи предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл първо ЗЗД и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ответникът по исковете, настоящ въззиваем, Д. Г.

Г. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните от ищцата части – правилно и настоява да бъде бъде потвърдено в тези части, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

В жалбата и в отговора не са направени искния за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Г. Г. Й. с постоянен адрес в гр. Аксаково, Варненска област, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3692/20.10.2025 год., постановено по гр. дело № 13348/2024 год. по описа на РС-Варна;

НАСРОЧВА разглеждането на делото за 16.02.2026 год. от 14, 00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение;

ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Съдебен център по медиация към ОС-Варна. Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответния процесуален ред.

Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, както и да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3