Определение № 32615 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32615 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110114546 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. Ш. срещу ЮЛ, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът констатира, че на ответника следва да бъдат дадени указания по реда на чл. чл. 102з, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 15:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с настоящите указания да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК в размер на 0.50 евро.

УКАЗВА на ответника, че неизпълнение на указанията на съда за внасяне на държавната такса, страната ще бъде осъдена за разноски с крайния съдебен 1 акт на основание чл. 77 от ГПК.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

А. И. Ш. е предявил иск срещу ЮЛ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 16.05.2024 г., поради противоречието му със закона, неговото заобикаляне и накърняването на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 16.05.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит с трето за спора лице ЮЛ, по силата на който е получил сумата от 1500 лева, сума ищецът се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва до 20.05.2025 г. Посочва, че в раздел III, т. 12 от приложимите към договора Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредити е посочено, че „в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.“ Посочва още, че съгласно раздел IV, т. 3 от ОУ се сочи, че „в случай че Кредитополучателят не е предоставил Страница 1 от 4 Искова молба от А. Ш. срещу ЮЛ Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ЮЛ.“ Поддържа, че в деня на сключването на договора за кредит - 16.05.2024 г. между страните бил сключен и процесния договор. Съгласно последния ответното дружество се задължава да сключи договор с дружеството кредитор, по силата на който първото ще отговаря солидарно с ищеца за изпълнение на задълженията по договора за кредит като срещу това задължение, ищецът дължи възнаграждение на ответника в размер на 1021.84 лв. Сочи, че възнаграждението за поръчителството се дължи на датата на падежа на договора за кредит. Посочва, че ответника и третото за спора лице ЮЛ са свързани лица, поради което действителната цел на процесния договор не е да обезпечи вземанията на кредитора по договора за кредит, а да оскъпи последния. Поддържа, че при сключването на договора ищецът не е имал право на избор и възможност за индивидуално договаряне, тъй като дружеството поръчител се одобрява от свързания с него кредитор, който разпределя печалба от приходите. Посочва, че доколкото дължимото възнаграждение за поръчителство представлява едно скрито, очаквано и известно за дружеството кредитор възнаграждение, е следвало да бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съответно в годишния процент на разходите. Твърди, че невключването на тази сума в годишния процент на разходите цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителните разходи. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, от което следва, че приложение намира и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит, което влече след себе си и недействителност на процесния. Посочва, че е налице конструкция, която води до повишаване цената на кредита като кумулативно се сочи заблуждаващ 2 размер на ГПР. Поддържа, че процесният договор е нищожен, като сключен в противоречие с добрите нрави доколкото срещу задължението за заплащане на възнаграждение не получава нищо в замяна. Поддържа, че ответното дружество се е възползвало от по-неблагоприятното му положение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЮЛ, е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че е страна по сключен с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 16.05.2024 г., с предмет – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит, с твърдените от ищеца параметри от 16.05.2024 г., сключен между ЮЛ и ищеца. Посочва, че възнаграждението по процесния договор се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита респ., че при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Не се оспорва и че ищецът е погасил задълженията по процесния договор. Твърди, че уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото не отговаря на дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Излагат се доводи, че е сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. Твърди, че наличието на свързаност между двете дружества няма за последица скрито оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за поръчителство от 16.05.2024 г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докажае възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, включително договорени индивидуално, за което не сочи доказателства.

Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, ч е : между ищеца и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит от 16.05.2024 г., както и че между ищеца и ЮЛ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ЮЛ се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за кредит от 16.05.2024 г.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски паричен кредит Договор за потребителски кредит от 16.05.2024 г.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по 3 делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4