Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 22.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2071/2023
Вид
Решение № 462
Подписан
22.04.2024
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116,б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 -чл.120 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502071 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Д. П. срещу решение № 51/18.05.2023г. на ОС-Благоевград, 11 състав, постановено по т.д.

№ 202/22г., с което ся отхвърлени исковете му с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства, а е подходил избирателно. Не са обсъдените доводите и възраженията й, наведени в съдебно заседание и в писмената защита, с което е нарушен чл.12 и чл.235 от ГПК. По делото е установено, че по отношение на Н. П. е образувано изп.д. № 590/22г. за исковите суми. От писмените доказателства не се установява, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД и това преобразуване е доведено до знанието й по надлежния законов ред. Установено е, че изпълнителното дело е заведено по изпълнителен лист от 11.08.2015г. на САС. То е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок. От приложеното т.д. № 283/13г. се установява, че има постановено решение на 1

26.02.2014г. от ОС-Благоевград, влязло в сила на 29.07.2016г. С определение от 08.09.2016г. е постановено издаване на изпълнителен лист. По делото се установява, че изп.д. № 277/16г. на ЧСИ Ш. Д. е преобразувано в изп.д. № 766/17г. на ЧСИ Б. В.. С постановление от 17.06.2022г. последното е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изп. д. № 590/22г. е образувано по молба на „Юробанк България“ АД. Позовава се на т.10 от ТР2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. и да

Ответникът „Юробанк България“ АД в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Счита наведените в нея доводи за неоснователни.

Първоинстанционното решение е правилно, валидно и допустимо.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.439, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът Р. П. твърди, че срещу нея е образувано изп.д. № 590/22г. на ЧСИ Б.

В. за погасяване по давност на следните суми:1/ 36 667 лв. главница по договор за кредит № 407/07г., в едно със законната лихва от 27.06.2013г. до 09.09.2022г. в размер на 34 300, 81 лв. 2/ 2 696, 31лв. възнаградителна лихва по чл.5, ал.1 от Раздел II на договора за кредит за периода 30.08.2008г. до 30.06.2009г. включително; 3/ 13 049,60 лв. наказателна лихва за забава;4/ 1994, 02лв. неолихвяема сума за главница; 5/1023, 66лв. неолихвяема наказателна лихва;6/216, 62 лв. неолихвяема сума за договорна лихва;7/ 21.17лв. неолихвяема сума за такси; 8/ 42 лв. неолихвяема сума за нотариални такси;9/150 лв. неолихваема сума за адвокатско възнаграждение;10/78лв. неолихвяема сума за разноски в изпълнителното производство; 11/ 348 лв.неолихвяема сума за разноски в изпълнителното производство;12/ 5 791, 74лв. такса по т.26 от ЗЧСИ. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.08.2015г. на САС, 1ви състав по гр.д. № 2579/14г. Изпълнителният процес е образуван след изтичане на петгодишния давностен срок. Погасени са и всички акцесорни вземания. Затова ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Юробанк България“ АД, че не дължи горните суми като погасени по давност.

2

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Твърди, че са неоснователни.

Сочи, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 11.08.2015г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 590/22г. Излага, че е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД. Тя е сключила с ЕТ „Б.-В. П.“ договор за кредит № 403/07г. Физическото лице В. П. е починало на 22.12.2008г. С решение от 17.12.2010г. по гр.д. № 469/09г. ва ОС-Благоевград, потвърдено с решение № 1587/2410.2011г. по гр.д. № 898/11г. на САС са прогласени за нищожни направените от наследниците му откази от наследство. С влязло в сила решение № 183/27.01.2015г. по гр.д. № 2579/14г. на САС, с което е потвърдено решение № 879/26.02.2014г. по гр.д. № 283/13г. на ОСБлагоевград ищецът, заедно с останалите наследници на В. П. са осъдени да заплатят по договор за кредит № 403/07г. 110 000 лв. – главница, 8 088, 93лв.възнаградителна лихва, 100 237, 50 лв. -наказателна лихва за забава, 471,97лв.-имуществена застраховка. Всеки от тримата наследници дължи по 36 670 лв. главница по договора за кредит, 2 696,31лв. възнаградителна лихва, 33 412, 50лв.- наказателна лихва за забава, 157,32лв.- имуществена застраховка. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист от 11.08.2015г. за горните суми срещу Н. П.. По изпълнителен лист от 09.09.2016г., издаден по гр.д. № 283/13г. Н. П. е осъдена за 3 033, 98 лв. разноски по делото и 1316, 67лв. разноски в производството по гр.д. № 2579/14г. на САС. Издаден е изпълнителен лист на 10.09.2016г. по ч.гр.д. № 18/13г. срещу Н. П. като тя е осъдена да заплати 1994, 02лв. главница, 1023, 66лв. -наказателна лихва, 216, 62лв. – договорна лихва, 21,17лв. такси и 42 лв.- нотариални такси. Последните са дължими по договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта, сключен между „Банка Пиреос България“ АД и ЕТ „Б.- В. П.“. Счита, че вземанията на банката не са погасени по давност.

Последната е образувала три изпълнителни дела срещу наследниците на В. П.- № 279/16г., № 278/16г. и № 277/16г., праобразувани съответно в изп.д. № 765/17г., изп.д. № 764/17г. и изп.д. № 766/17г. и трите на ЧСИ Б. В.. Изп.д. № 766/17г. е образувано срещу ищеца и е било прекратено на 17.06.2022г. поради настъпила перемпция. С молба от 23.08.2022г. за присъединяване на изпълнителните листа, издадени срещу Г. П. и З. П. по изп.д. № 590/22г. Сочи, че съгласно Закона за мерките 3 и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците е прието, че се спират давностните срокове от 15.03.2020г. до 21.05.2020г.

Давностният срок в случая е 5г., 2м. и 1 седмица. Всички задължения на ищеца са установени със съдебно решение и се прилага за тях общата, а не кратката погасителна давност.

По тях е искано извършването на изпълнителни действия, които прекъсват теченето на погасителната давност.

Не е спорно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 283/13г. на ОСБлагоевград Н. П. е осъдена да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД 36 667 лв. главница по договор за кредит № 403/07г., сключен на 04.04.2007г., 2 696, 31лв.възнаградителна лихва за периода 30.11.2008г. до 30.06.2009г., 33 412, 50лв.наказателна лихва за забава за периода 30.06.2009г. до 24.06.2013г. и 157, 32 лв.-имуществена застраховка. За горните суми е издаден изпълнителен лист на 11.08.2015г. от САС, по гр.д. № 2779/14г. С определение от 08.09.2016г. е издаден изпълнителен лист от ОС-Благоевград срещу Н. П. за 3033,98лв. разноски по гр.д. № 283/13г. и 1316,67лв. разноски по гр.д. № 2579/14г. на САС. Изпълнителните листа са приложени към отговора на исковата молба.

Безспорно е, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 10 .09.2016г. от РС- Благоевград въз основа на заповед за изпълнение и влязло в сила решение по гр.д. № 2342/13г. за 1994, 02лв. главница по договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта, сключен на 31.01.2007г., 1023, 66 лв.-наказателна лихва за периода 18.03.2011г. до 07.01.2013г., 21, 17 лв.- такса по договора и 42лв.-нотариални такси. Към отговора на исковата молба са представени разпореждане на РС-Благоевград от 21.02.2013г., отменено с определение от 13.06.2013г. на ОС-Благоевград, решение № 2055/12.03.2016г., постановено по гр.д. № 2342/13г. от РСБлагоевград.

Безспорно е, а и от приложените изп.д. № 277/16г. 766/17г. и 590/22г. е, че срещу Н. П. е било образувано индивидуално принудително изпълнение.

Изпълнителните дела са приети като доказателства.

Окръжният съд е приел, че исковете неоснователни. по чл.439, ал.1 от ГПК са

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

4

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.439, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

По исковете с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Това е специален установителен иск, с който разполага длъжникът, когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането, респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.

Жалбоподателят извежда своето право от насочено срещу него принудително изпълнение и качеството му на длъжник. Това му дава активна материална легитимиция да търси защита срещу изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не е спорно, че изпълнителните основания са влезли в сила съдебни решения. Новият факт, сочен от Н. П., настъпил след приключването на съдебните производства, е юридическият факт на изтекла в нейна полза погасителната давност. Това обосновава и процесуалната й легитимация като надлежна страна в процеса и правният интерес от водена на иска по чл.439, ал.1 от ГПК.

Пасивната материална легитимация на ответника, произтича от качеството му на кредитор на вземането, което е предявено за събиране в индивидуалното принудително изпълнение и което се оспорва. С оглед твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се 5 обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна.

Въпросът поставен за разглеждане във въззивното производство е свързан с приложението на института на погасителната давност по отношение на вземанията на кредитора и материалноправната законосъобразност на принудително изпълнение.

Институтът на погасителната давност е част от материалното гражданско право. Той е уреден в чл.110 –чл.120 от ЗЗД и може да се разглежда като юридически факт и субективно право. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение.

Погасителната давност е преобразуващо право, което кореспондира със задължението на носителя на правото да търпи погасяване на правото му на иск. Затова погасителната давност може да се дефинира като право на длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на принудително изпълнение поради това, че не е упражнено в определен от закона срок. Погасителната давност не погасява материалното субективно право. В гражданския процес погасителната давност може да бъде въведена чрез правопогасяващо възражение като процесуално средство на защита. То трябва да бъде направено своевременно, за да се разгледа от съда и това е най- късно с отговора на исковата молба. Но погасителната давност може да бъде въведена в гражданския процес и като основание на иск, както в случая.