Решение № 31 от 28.02.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Разград, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20223300500346 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД чрез пълномощник против Решение № 168/ 03. 11. 2022 г. по гр. д. № 155/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което съдът не е признал за установено вземанията на въззивника по отношение на И. С.

Ч. по издадена срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 319/ 01. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 712/ 2021 г. по описа на РС Кубрат, с която е разпоредено на длъжника да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на 12 633.06(дванадесет хиляди, шестстотин тридесет и три лева, шест ст.) лева, представляваща неизпълнени задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., от които: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № А ***, с Договор за наем № 00181021/ 17.12.2020 г.; 615.04 лева – неплатен дължим данък за автомобила; 743.00 лева – дължими разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г.

Отхвърлено е искането за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в заповедното производство в размер на 235.00 лева – платена държ.такса, и 1 110.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, както и за исковото производство в размер на 558.48 1 лева – платена държ.такса; 880.00 лева – внесени разноски за възнаграждение на назн.особен претдставител на ответницата, и 1 110.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага подробни съображения. Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявената от него искова молба изцяло.

Въззиваемата страна И. С. Ч., представлявана от особен представител е депозирала писмен отговор, като оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвия акт, прие следното:

От приложените по ч. гр. д. № 7585/ 2021 г. на РС Бургас писмени доказателства, се установява, че на 17. 12. 2020 г. ищецът и ответницата по иска са сключили Договор за наем № 0018-1021/ 17. 12. 2020 г. , според който ищецът предоставил на последната за временно и възмездно ползване, при условията и за срока на договора следното свое собствено движимо имущество: лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, шаси 5YXFH0C50ALC66145, видно от приложеното свидетелство за регистрация с рег. № А ***, при наемна вноска в размер на 1 4118.67 лв. с ДДС, дължима на посочени дати – 17-то число на всеки месец, считано от 17.12.2020 г. до 17.11.2023 г., съгласно Приложение № 2, в изпълнение клаузата II. 2.1. от договора. Предаването на отдаденото под наем движимо имущество, съгласно клаузата I. 1.3. от договора, се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че след 17. 03. 2021 г. , вкл. до 17. 08. 2021 г., ответницата не е заплащала наемните вноски. На осн. т.7.1,б.“в“ от договора, действието му било прекратено предсрочно и съгл. т. 7.2.1 ищецът предприел изземване на автомобила. Според показанията на св. Г. К., разпитан пред въззивната инстанция, той като пълномощник на ищцовото дружество, търсил контакт с ответницата многократно по телефона, но тя не отговаряла.

Чрез проследяващото GPS – устройство било установено, че автомобилът е в Белгия.

Свидетелят ангажирал камион с платформа, с който автомобила бил прибран от Белгия.

Наложило се да приберат автомобила с платформа, заради което бил ползван втория ключ, тъй като мъжът с когото живеела ответницата си тръгнал и взел ключа на автомобила.

Свидетелят дава показания, че лично той при сключване на договора за наем, предал автомобила на ответницата и на мъжа, с когото живеела, с всички видове застраховки и малкия талон. Приемо-предавателен протокол не бил подписан, тъй като предаването на автомобила се извършило след работно време, когато нямало никой в офиса.

Според заключението на назначената от въззивната инстанция ССЕ, след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество е установено, че на основание сключения договор за наем между страните има изданени фактури за периода от 17.12.2020 г. до 17.08.2021 г. - общо осем на брой , всяка на стойност 1418,66 лв. Към 27.10.2021 г. са постъпили две плащания по договора за наем, както следва:на 23.02.2021г. в размер на 1418.66лв, което плащане покрива задължението по фактура № 1800000106/18.01.2021г. ; на 2

30.03.2021 г. в размер на 1418.66 лв., което плащане покрива задължение по фактура № 1800000123/17.02.2021 г. Плащането е извършено по банков път и е отнесено по партидата на ответницата. Неплатените фактури към 27.10.2021 г. са фактурите от м. март 2021 г. до м. август 2021 г. , всяка на стойност от 1418,66 лв. Общото задължение по фактури на И. С. Ч. е в размер на 8511,96 лв. По полица № Е20990021553 за застраховка „Автокаско“ има неплатена втора вноска в размер на 1063,80 лв. Пътен данък за 2021 г. е в размер на 566,28 лв. Наемателя дължи на наемодателя сумата от 377,52 лв.- изчислението е направено за 8/осем/ месеца, в които е ползван автомобила: 566,28 лв.: 12 мес.х8 мес.=377,52 лв. Сумите по две глоби са 45 евро - за извършено пътнотранспортно нарушение в Австрия на 17.05.2021 г. и глоба за извършено пътно нарушение в Белгия на 26.12.2020 г.,с уведомление от 02.03.2021 г. стойността е 161 евро, стойността на тази глоба при неплащане в срок се увеличава. Последното получено уведомление за нея е на 08.12.2021 г. за 234,90 евро.

Общото задължение за глоби е 279,90 евро - левовата равностойност е 547,44 лв. Разходът за превозването на автомобила на платформа от Белгия до България е на стойност 1700 лв., за което има издадена фактура № ********** от 20.09.2021 г. от „ АиВ- Транспорт” ЕООД .

Общо задължението на ответницата е в размер на 12 200,72 лв.

При тези данни, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан.

Безспорно е наличието на сключен между страните Договор за наем № 0018-1021/ 17. 12.

2020 г. , според който ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“ с рег. № А ***, при наемна вноска в размер на 1 418.67 лв. с ДДС. Ответницата чрез назначения й по делото особен представител не е въвела доводи за оспорване факта на предаване на държането на процесния автомобил и респ. този факт не е бил въведен като предмет на спора между страните пред районния съд.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Въпросът дали процесният автомобил е бил предаден от ищеца на ответницата в изпълнение на задължението му по сключения договор за наем следва да бъде анализиран от въззивната инстанция, доколкото районният съд е постановил решението си в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, установен в чл. 6, ал. 2 от ГПК, мотивирайки се, че иска е неоснователен, поради липса на доказателства за предаване на автомобила.

От събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че автомобилът, предмет на договора за наем е бил предаден на ответницата. Според заключението на ССЕ, първите две наемни вноски след сключване на договора са заплатени от ответницата. Този факт не е оспорен и се установява от платежните документи, изследвани от вещото лице и счетоводните записвания в счетоводството на ищеца. Извършеното плащане представлява действие, което следва да се зачете като признание на факта, относно предаване на автомобила. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. К.. Съдът кредитира показанията му, въпреки неговата заинтересованост от изхода на спора, тъй като са подробни, последователни, безпротиворечиви, почиват на негови лични впечатления и се подкрепят от посочените 3 писмени доказателства. Неоснователен е изложеният довод от особения представител на въззиваемата, че свидетелски показания за установяване предаването на автомобила са недопустими, съгл. чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК. Договорът за наем е уреден с чл. 228 и сл. от ЗЗД и в законовата уредба на този вид договор няма изискване за съставяне на писмен акт, удостоверяващ предаване на наетата вещ на наемателя. С оглед на изложеното, въпреки липсата на съставен приемо-предавателен протокол между страните, съдът приема, че автомобилът реално е бил предаден на ответницата и за нея се е породило задължение за заплащане на наемните вноски и другите, породени със скючване на договора акцесорни задължения за плащане на данъци, застраховки и глоби. Задължението на ответницата е установено от заключението на ССЕ и същото е в размер на 8511,96 лв. за неплатени наемни вноски, всяка в размер на 1418, 66 лв. за периода от м. март 2021 г. до м. август 2021 г.

Според Приложение № 2 към договора, уговорените месечни вноски са в размер на 1418, 67 лв., поради което задължението на ответницата е общо в размер на 8 512, 02 лева. По полица № Е20990021553 за застраховка „Автокаско“ ответницата дължи, съгл. т.2.3 във вр. с т.2.8 от договора втора вноска в размер на 1063,80 лв. , като ищецът претендира сумата 1063 лева , платен данък в размер на 377,52 лв. За периода на ползване на автомобила, глоби на осн. т.6.2.5 в размер на 279,90 евро с левова равностойност 547,44 лв. и разходите за превозване на автомобила от Белгия до България в размер на 1700 лева. Иска следва да бъде уважен до размера на 12 199, 98 лева, а до първоначално предявения размер за разликата до 12 633, 06 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Неоснователен е изложеният довод от повереника на въззиваемата, че договорът за наем представлява такъв за финансов лизинг и е нещожен, тъй като ищцовото дружество не притежава лиценз за този вид дейност. Процесният договор, сключен между страните съдържа характеристиките на договор за наем, според уговорения предмет и права и задължения на страните, а не на договор за лизинг по смисъла на чл. 342 и сл. от ТЗ, тъй като в договора липсва уговорка за прехвърляне правото на собственост върху автомобила на наемателя. Но дори и в този случай, наличието или липсата на лиценз, не би довела до недействителност на договора, а само да породи административни последици.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК и според списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, представен от въззивника, въззиваемата И. С. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноските по делото в размер на 1313, 46 лева за заповедното производство, сумата 1091, 33 лева – разноски пред районния съд и сумата 1678, 99 лева – разноски пред въззивната инстанция.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 168/ 03. 11. 2022 г. по гр. д. № 155/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат В ЧАСТТА, в която съдът не е признал за установено вземанията на въззивника „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД по отношение на И. С. Ч. по издадена срещу нея Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 319/ 01. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 712/ 2021 г. по описа на РС Кубрат, с която е разпоредено на длъжника да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на 12 199, 98 лева, представляваща неизпълнени задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., от които: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни, юли и август, 2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № А ***, с Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г.; сумата 377, 52 лева – неплатен дължим данък за автомобила; сумата 547, 44 лева – дължими разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г. И В ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането за заплащане на разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: