Решение № 2502 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20263110102053 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Ж. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, за постановяване на мерки за защита срещу С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******.

Молителката твърди, че ответникът е неин съпруг.

Излага, че около 15.11.2025 г. С. К. за първи път й нанесъл удари, обиждал я и я заплашвал, за което тя подала сигнал в Четвърто РУ при ОДМВР-Варна. След този случай започнали постоянни обиди и заплахи, както и нови физически посегателства, обичайно след употреба на алкохол или забранени субстанции. Тъй като ответникът изразявал съжаление след тях, тя не предприела други действия.

На 20.11.2025 г. били в дома им в гр. *******, където им гостували братът на молителката и неговата съпруга. К. започнал да дърпа А. за дясната ръка и искал да излезе на улицата. Крещял, че „ще я смачка“, нарекъл я „долна“ и „проститутка“.

Сочи, че на 02.12.2025 г. заедно с дъщеря си от предходна връзка заминала при брат си в **** с цел да се предпази от ответника. Когато се прибрала в семейното жилище на 12.03.2026 г.молителката установила, че то е разбито и ограбено. Подала сигнал на телефон 112, на място пристигнал екип на полицията, както и К., който пред полицаите я обидил с думите „мръсна проститутко“ и „мършо“ и заплашил, че „ще я унищожи“.

На 16.03.2026 г. с детето излезли, когато сестра й я уведомила по телефона, че е пред семейното жилище и вратата е разбита. Отново дошли полицаи, които обяснили, че не могат да предприемат никакви действия 1 срещу съпруга й поради факта, че и двамата са регистрирани на този адрес.

На 24.03.2026 г., около 18:30 часа, С. К. започнал да блъска на вратата на семейното жилище и да крещи: „излез, мършо“, „уличнице“, „ще те пребия“.

Молителката се обадила на телефон 112, а ответникът си тръгнал след като чул разговора. Поради това с диспечера се разбрали да не препраща сигнала към МВР, а в случай че ответникът се върне, молителката да се обади отново.

Молителката заявява, че се страхува от ответника.

Моли съда да издаде срещу ответника заповед за защита с посочени в молбата мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В открито съдебно заседание молителката поддържа молбата.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните правни и фактически изводи:

Молбата е предявена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл.

3, т. 1 ЗЗДН и чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, предвид установената връзка между страните по делото – видно от извършените справки в НБД „Население“ /л. 1920/, страните са сключили граждански брак на 20.04.2022 г. Същата е основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на домашно насилие и е депозирана в преклузивния срок по в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /като се имат предвид описаните актове от 12.03.2026 г. и 24.03.2026 г./.

Поради изложеното молбата се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

По делото е представена декларация от молителката досежно извършеното насилие /л. 10/, с която Ж. С. А. декларира, че на 12.03.2025 г., след като установила, че семейното жилище е разбито и ограбено, извикала полиция. След пристигане на екипа на МВР на място дошъл и С. К. К., който я нарекъл „мръсна проститутка“, „мърша“ и заплашил, че „ще я унищожи“.

Съгласно същата на 24.03.2026 г. К. започнал да блъска по вратата на семейното жилище, находящо се в гр. *******, и да крещи „излез, мършо“, „уличнице“, „ще те пребия“. След като подала сигнал на телефон 112, ответникът си тръгнал. Декларирани са и описаните в молбата случаи на домашно насилие, осъществени през м.11.2025 г. и попадащи извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Съдът кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Нещо повече, при липса на други доказателства, декларацията е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – арг. от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Посоченото законодателно решение е обусловено от обстоятелството, че актовете на домашно насилие често биват извършвани в отсъствие на трети лица, които да могат да възприемат и възпроизведат впоследствие случилото се в качеството на свидетели. Поради това с оглед 2 гарантиране на защита на пострадалите от такива актове специалният закон предвижда облекчена форма на доказване.

В случая ответникът не е оспорил наведените от молителката твърдения и не оборил изложеното в декларацията. Нещо повече, същата е подкрепена и от ангажираните от молителката писмени и гласни доказателства.

Към доказателствата по делото е приобщена справка, изготвена от IV РУ при ОДМВР-Варна /л. 42 и сл./, съгласно която на 15.11.2025 г. Ж. С. А. е подала сигнал за отправени заплахи от С. К. К.. По повод този сигнал е извършена проверка от полицейски екип, който установил К. на място и му съставил предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР.

Свидетелят А. Н. К., сестра на молителката, излага, че с последната се прибрали началото на м.03.2026 г. и установили, че домът им е разбит, за което подали сигнал в полицията. Св. К. сочи, че ответникът от години тормози молителката, нейното дете и останалите членове на семейството.

Заявява, че К. идва да блъска по вратата на дома им и отправя заплахи.

Въпреки близката родствена връзка на тази свидетелка с молителката съдът намира, че не е налице основание да се постави под въпрос достоверността на показанията й, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото.

От изложеното следва, че по делото по безспорен начин се установява, ч е ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ж. С. А., да му се забрани да приближава нея и жилището й на по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и да му се забрани да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН следва да бъде определен в границите, предвидени в ал. 2 от същата разпоредба, а именно – от три до осемнадесет месеца. В случая от събраните по делото доказателства става ясно, че процесните актове на домашно насилие не са инцидентни. При това в част от случаите са подавани сигнали до органите на МВР, които са отправили предупреждение към ответника, но то не е оказало възпиращо действие спрямо последния. Предвид изложеното съдът намира, че мерките по чл. 5, ал.

1, т. 3 и 4 ЗЗДН спрямо С. К. К. следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца, считано от момента на издаване на заповедта за незабавна защита /01.04.2026 г./, т.е. до 01.04.2027 г. Така определеният начален момент на срока на действие на разглежданата мярка е съобразен с разпоредбата на 3 чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съгласно която следва да бъде приспаднат срока на действие на приложените със заповедта за незабавна защита мерки.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 12.78 евро.

В полза на процесуалния представител на молителката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да приближава на по-малко от 100 метра Ж. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, и обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. ******* , за срок до 01.04.2027 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да осъществява контакт с Ж. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок до 01.04.2027 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 12.78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ , на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на адв. Н. Н. от АК-Варна, с адрес: гр. *******, сумата от 306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението .

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РУП при ОДМВР – Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7дневен срок от 19.06.2026 г., на основание чл. 17, ал. 1 във вр. с 15, ал. 7 4

ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5