Решение № 4373 от 16.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20221110210314 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6180753, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Г. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Недоволен от ЕФ е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата сочи, че иска да бъде отменен. Оспорва законосъобразността на проведеното административно-наказателно производство и сочи, че нарушението било установено с мобилно техническо средство, поради което на нарушителя следвало да бъде издаден АУАН и НП, а не електронен фиш. Позовава се на тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС. На следващо място се сочи, че ЕФ страда от липса на задължителни реквизити за неговото съдържание, включително че описанието на нарушението не било пълно и по правилата на ЗАНН. Оспорва се техническата годност на АТСС, с което е установено нарушението. В заключение се твърди, че неправилно било прието, че процесното нарушение било повторно. Иска се отмяната на ЕФ и присъждането на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява 1 в съдебното заседание. Представлява се от адв. Д., която поддържа жалбата и иска отмяната на ЕФ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска от съда да потвърди издадения фиш като законосъобразен и правилен, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Обективирано е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 10.07.2022 г. в 11:45 часа, жалбоподателят Г. Д. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № СВ **** МВ, по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“. В района на № 467 автомобилът се е движил със скорост от 163 км/ч при ограничение от 90 км/ч, важащо за движение извън населено място, която се зачита като 158 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС CORDON M2, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

След осъществена справка за собствеността на автомобила, се установило, че той принадлежи на Г. Д., поради което бил издаден електронен фиш, с който същият бил санкциониран за констатираното нарушение.

Същият не се е възползвал от възможността, в случай, че друго лице е управлявало автомобила му, да посочи това изрично в декларация по чл. 188 ЗДвП.

Процесното нарушение било извършено в условията на повторност, след като жалбоподателят бил наказан с ЕФ4673366, издаден от ОДМВР Пловдив, който е в сила от 12.07.2021 г. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ 4673366, поради което правилно АНО е приел, че то се явява повторно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия материал; справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на 2 служителя Венцислав Атанасов, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради това не е налице липса на реквизити в обжалвания ЕФ и възраженията на жалбоподателя в този смисъл са изцяло неоснователни.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.

Възражението, че нарушението не било описано по изискуемия от закона начин, не почива на доказателствата по делото, тъй като от съдържанието на ЕФ категорично се установява кога, къде и по какъв начин е извършено нарушението, как то е установено, кой е неговият автор, както и всички необходими подробности, от които санкционираният субект да може да добие ясна представа защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. с какви действия е извършено процесното нарушение.

3

Съдът счита, че процесното техническо средство ясно е обозначено като система за видеоконтрол, както и какъв е моделът, марката и номерът на устройството, а това е достатъчно за проследяването на техническата годност на процесната система за установяване на процесното нарушение, както и за нейната изправност към датата на нарушението, за което по делото са налице надлежни доказателства. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че към датата на нарушението процесното техническо средство е било изправно и е било одобрен тип за установяване на нарушения като процесното.

На следващо място, съдът намира, че следва да укаже на жалбоподателя, че е по силата на новата наредба (№ 8121з-532/12.05.2015г – обн. ДВ бр.

36/19.05.2015г.), която регламентира използването на технически средства за установяването на нарушения, изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че само със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения. Наредбата работи с понятието автоматизирани технически средства и системи (АТСС), в което понятие се включват както мобилните такива, така и стационарните, което е видно и от чл. 2 на Наредбата. Ето защо, възражението, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото скоростта била установена с мобилна камера, е неоснователно.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 10.07.2022 г. в 11:45 часа, жалбоподателят Г. Д. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № СВ **** МВ, по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“. В района на № 467 автомобилът се е движил със скорост от 158 км/ч при ограничение от 90 км/ч, важащо за движение извън населено място.

Установено е безспорно, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение със законоустановената.

Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно 4 действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП. Законът ясно е посочил, че за превишаване максималната допустима скорост с над 50 км/ч извън населено място, наказанието е глоба от 600 лева, плюс по 50 лева за всеки 5 км превишение над 50 км/ч. А нормата на чл. 182, ал. 4 сочи, че когато нарушението е повторно, се налага двойно наказание за съответното нарушение. Ето защо, доколкото жалбоподателят е превишил максимално допустимата скорост за движение с 68 км/ч, то правилно АНО е наложил глоба в размер на 1500 лева.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Доколкото обжалваният ЕФ е законосъобразен, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл.

37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да присъди възнаграждение в размер на 80 лева, като намира, че минималният размер е адекватен предвид ниската правна сложност на делото и обстоятелството, че от страна на СДВР не е осъществено процесуално представителство в съдебното заседание, а само е изготвено писмено становище по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ, серия К, № 6180753, издаден от СДВР, с 5 който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Г. Д. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Г. Д. Д., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6