Определение № 227 от 22.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600175 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 249 ал.3 от НПК.

С Определение 20.05.2026г., постановено в разпоредително заседание по НОХД 548/2025г., състав на Великотърновски окръжен съд е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производството на основание чл. 249 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и ал. 5 т. 1 от НПК и е върнал делото на прокурора по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 и т. 7 вр. чл. 26 ал.1 и вр. чл. 20 ал.2 от НК срещу И. Х. И. и С. Й. С..

Недоволен от така постановеното определение е останал прокурор при ОП В. Търново, който е депозирал протест срещу същото. В протестът се твърди, че в обвинителният акт достатъчно подробно и обстоятелствено е описан механизма на престъплението и всички изискуеми реквизити по чл.

246 от НПК са налице. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщане на делото за разглеждането му по същество.

Великотърновският апелативен съд, в настоящият състав, след като се запозна с материалите по ВЧНД 175/2026г., намери за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановеният срок, от оправомощено лице и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е неоснователен по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че НОХД № 548/2025год. по 1 описа на Окръжен съд-гр. В. Търново, е образувано въз основа на внесен от Окръжна прокуратура - гр.В. Търново обвинителен акт срещу И. Х. И. и С. Й.

С. за деяние по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 и т.7 вр. чл. 26 и чл. 20 ал.2 от НК. За да постанови атакуваното определение, в частта му относно въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати нарушения при изготвяне на обвинителният акт, които са съществени и съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Съдът е приел, че изготвеният обвинителен акт не съответства на разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК, тъй като липсва изложение относно всички факти и обстоятелства, свързани с описаното деяние по- конкретно каква е ролята не всеки един от подсъдимите, определяща участието му при условията на съизвършителство в изпълнителното деяние, като по отношение на подсъдимият С. съвсем кратко е описана неговата деятелност- подаване на заявки за доставки на стоки и назначаване на служители, но липсва конкретика на извършваните от него действия. Също така приел е, че не става ясно защо деянието е извършено опосредствано чрез Н. Т. и М. М.. В заключение съдът е приел, че обвинителния акт е изготвен по начин, по който се нарушават процесуалните права на всеки от обвиняемите и се ограничава възможността им да реализират защитата си.

Внимателният прочит на обвинителния акт сочи, че откритите от първия съд непълноти и неясноти в изготвения обвинителен акт са налични. Те са свързани основно с описание на механизма на извършване на престъплението.

Първият основен въпрос, който стои в основата на неяснота и несъответствие касае фигурата на счетоводителя/ М. М. и Н. Т./ и конкретните действия, извършвани от него. В обвинителният акт присъства единствено твърдение, че тези две свидетелки са изготвяли СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби към тях и са ги подавали в ТД на НАП. Отсъства описание на механизма, по който това се е случвало, а именно: от кого са им предоставяни фактурите, които следва да бъдат вписани в дневниците за покупки и продажби на дружеството, а след това и въз основа на тях да бъде изготвена СД по ЗДДС, имало ли е знание, че тези фактури са фиктивни и зад тях не стоя реални сделки, а се цели единствено избягване внасянето на ДДС 2 или у свидетелките е съществувала увереност, че дейността на дружеството е реална. Такова описание в обвинителния акт липсва, независимо от посоченото от прокурора в подаденият протест, а и в обвинителния акт, че счетоводителките са действали при условията на фактическа грешка по чл. 14 от НК, тъй като не са знаели фактическите обстоятелства от състава на престъплението. Счетоводителят може да бъде „посредствен извършител“, когато му се предоставят документите и той ги вписва в дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС и подава СД, но без да знае, че сделките предмет на фактурите не са реално осъществявани, но може да бъде и съучастник под формата на „помагач“, „подбудител“ или „съизвършител“ при наличие на знание и взависимост от конкретните условия на извършване на дейността и механизма на престъплението. Описанието на фактологията в настоящият обвинителен акт сочи на липса на конкретен механизъм на извършване на счетоводната дейност и липса на твърдение за знание или поскоро отсъствието на такова, независимо от твърдението, че се касае за посредствено извършителство.

От обвинителният акт става ясно, че обвинението е повдигнато по отношение на подс. И. в качеството му на управител на „Ники мес 2013“ ЕООД. Но както правилно е приел първият съд конкретика във връзка с дейността на другият подсъдим С. С. и защо прокурора приема, че деянието е извършено в съучастие с него в обвинителният акт – липсва. Налице е общо твърдение на стр. 3, че „преобладаващият обем от дейността и по- голяма част от направленията й били ръководени от обв. С.“, а впоследствие „давал указания за заявки“, както и обобщение, че С. действал като реално ръководещ дейността на дружеството/стр. 46 от ОА/. За да бъде едно лице, съгласно ТР №4/2016г. на ВКС субект на престъплението по чл. 255 от НК, следва да осъществява фактически дейността от името на дружеството – да организира същата/доставките/, да сключва сделките/независимо, че не подписва фактурите/ да ръководи последващите действия, да комуникира с доставчици, не само със служители, да организира дейността на дружеството/разфасоването, пласмент и пр./ ако става въпрос за съизвършителство, както е в настоящият случай. В ОА липсва подобно изложение на фактология по отношение на подс. С.. Описание на извършвани само отделни действия и то не във връзка със същинската търговска дейност навежда на довод за друга форма на съучастие, каквото може да бъде 3 помагачеството. Описание на механизъм на извършено престъпление, съгласно който подс. С. да е извършвал фактическата дейност на дружеството, а подс. И. само да е подписвал фактурите като управител, така както се твърди в подаденият протест в обвинителният акт отсъства. Такова описание е необходимо не само за да се установи конкретният механизъм на извършване на престъплението, но и за да се обоснове и наличието на конкретната форма на съучастие - съизвършителство за всички деяния, включени в състава на продължаваното престъпление.

Изложеното по- горе навежда на извод за законосъобразност и обоснованост на постановеното определение от ОС В. Търново. От описанието на обвинителният акт става ясно какъв механизма на извършване на деянието, защо се приема, че подс. С. е съизвършител и защо деянията, включени в състава на продължаваното престъпление са извършено чрез посредствено извършителство. Остава неясно за страните и съда по какъв начин е осъществявана дейността на дружеството, от кого е осъществявана – кой е сключвал сделките, кой е боравел със сметките на дружеството, какви конкретно са били договорките между С. и И. - обстоятелства, свързани с обективния и субективен състав на вмененото в обвинение инкриминирано деяние.

В описателната част на обвинителният акт липсва описание на фактическа обстановка, точно и последователно, по начина, по който изисква разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК. Същият е излишно утежнен и разпокъсан от ненужно описание на извършени данъчни ревизии на дружества и резултатите от тях; излишно посочване на подадени уведомления за работещи в конкретните дружества, излишно описание на показания на свидетели. Разпитите на свидетелите и вещите лица се реализират в хода на съдебното следствие. Страните в него могат да им се противопоставят, да задават въпроси, да изразяват в пледоариите становище за несъотносимост или недостоверност. Право на прокурора е да прецени кои доказателства да ползва пред съда, без да е задължен да сочи в ОА с кой доказателствен източник какви факти ще доказва. Съдът не е задължен да приеме изводимото от съответния доказателствен източник за относимо към предмета на делото, нито да го цени. Начинът по който е изготвен обвинителният акт, съдържащ цялата тази ненужна информация от една страна пречи да бъде възприета конкретната фактология за деянията, за които е повдигнато обвинение на 4 всеки един от подсъдимите. От друга – в него не са намерили отражение факти и обстоятелства, касаещи основните елементи от обективна и субективна страна на изпълнителните деяния, за които е повдигнато обвинение на всеки от подсъдимите.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че доколкото разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК изисква да се опишат елементите на деянието, то в настоящият обвинителен акт механизмът на извършеното деяние не е посочен по ясен и непротиворечив начин, а напротив, по начин пораждащ съмнения и затруднения за осъществяване на защитата на подсъдимите.

Изложеното до тук мотивира въззивният съд да приеме, че изготвен в този си вид обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК и се нуждае от корекции, и да възприеме изцяло като законосъобразни изводите на първия съд за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, а това прави и постановеното определение законосъобразно. То следва да бъде потвърдено, а частният протест – оставен без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведено на

20.05.2026год., разпоредително заседание по НОХД № 548/205год. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта по чл.248 ал.1 т. 3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора като е прието, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5